Древните българи нямали много вяра на доктори. Щом нещо ги заболи, тичали при баячка. Жената, която ги цери чрез баене наричали още баснарка, вражалица, врачка, знахарка, знайница, чародейка, церителка. Свети Козма и Свети Дамян били покровители на народните лечители. Народът ги тачи още като Свети Врачове. Врачките гадаели и предсказвали. Само най-майсторките умеели да церят. Ако успее да излекува дадена болест врачката пращала човека при определена баячка.
В края на ХIХ и началото на ХХ в. селяните почитали баячката и врачката дори повече от свещеника и учителя. Църквата обаче не била така благосклонна към народните лечители. Поповете ги анатемосвали като магьосници, вещици и слуги на дявола. При болежки с неясна причина пострадалият първо отивал при врачка. Чрез гасене на въглени, леене на куршум, на восък или яйце, чрез хвърляне на брашно или пепел тя откривала причината за болестта. Ако магия е разболяла човека, врачката можела да открие извършителя и да даде съвет как да я развалят. Народно поверие твърди, че врачка може да сънува идването на страшни епидемии.
Тогава знайницата призовавала селяните да направят курбан на пътя, по който ще мине болестта за да я спрат. Гадателките можели да четат по дланта, очите, езика и челото. Умеели да хвърлят боб, гледали на царевица. По положението на луната, по първия гръм през годината, по сънища, по треперенето на части на тялото предсказвали злини и добрини.
Древните оставили писмени сведения за гадателни практики у нас още от Х в. През Средновековието голяма популярност в България имали гадателни книги като Симеоновия и Аврамовия сборник. Баели и церяли предимно жени. Мъжете рядко умеели това.
Способността се предавала главно по "пряка кръв" - от майка на дъщеря или от баба на внучка. Предпочитали приемницата да е първородна. В някои села държали тя да е родена в петък, а баячката - да е "чиста" жена т.е. в менопауза. Новопосветената трябва да не е "лежала" с мъж най-малко една седмица. Окъпвали и обличали момичето в чисти дрехи. Баячката карала внучката да стъпи върху върбова клонка и да повтаря баялните слова дотогава, докато ги научи. Занаята предавали сутрин преди изгрев слънце под нераждало плодно дърво. След като научи баялниците, момичето засявало къпина. Ако тя поникне, приемницата ще лекува успешно. Изпробвали новопосветената и на стрък коприва - ако копривата увехне след баене, значи приемницата е годна да лекува.
Старите българи баели при всички болести. Ако се разболеел обаче близък човек, отивал при друга баячка. Съществувало поверие, че на роднина не се бае, защото болестта се усилва. Баенето всъщност било опит да се отстрани болестта чрез умилостивяване, заплашване, изгонване. В употреба влизали огънят и водата, машата, лъжицата, веригата, пиростията, билките. Баячката умеела да гаси въглен, да лее куршум, да хвърля брашно или пепел. Тя сечала или горела болестта, мерила я с червен конец, въженце или клон. Баш майсторките знаели как да поставят изрязаните нокти и коси на болния в дупка, издълбана в дърво. Те умеели да провират болния през венец от билки или корен от дърво. Баячката не взимала пари "на ръка". Нашите предци знаели обаче, че "без пари лек не се лови". Парите пускали на земята, "за да иде злината в земята" и "защото земята дава всички билки".
Баячката настъпвала парите, за да е добър изходът от болестта и благославяла: "От Бога помощ - от мене лек" и след това ги взимала. Задължително условие, " да се хване лекът" било е човекът да вярва в силата на басните и в способностите на баячката. Много тънкости и иширети знаели бавачките. "За всяка болест си има цяр", казвали те. С гасене на въглени лекували болен от уплаха или от уроки. Три последователни вечери преди лягане в съд с вода се гасяли три въглена и се слагали под възглавницата на болния. На следващата сутрин ги запалвли. Докато ги гасяли нареждали: "Както изгасва огъня, така да угаси болката", а при запалването: "Както се огъня запалва, така да се запали и сърцето ми".
Баячката поставяла последователно върху главата, гърдите и нозете на болния паничка с вода, в която е лят куршум и пускала в нея с маша три "живи" въглена. При всяко пускане баела: "Кръст над главата, Богородица на гърди, мир на сърцето, уплаха на нозето". Въглените се гасяла в чиста вода, налята в нова калена паница със зелена глеч. Водата наливала по течението на река, та реката "да отнесе" болестта. Церителката взимала запаления въглен с ножица или нож, очертавла с него кръст над водата като го допирала до паницата и баела. Гасяла три или девет въглена, като на всеки три от тях се изричала различни баилки.
В Русенско гасяли въглени по три пъти: при първото гасене се слагали седем въглена, при второто - пет, а при третото - три. На всеки въглен бабата брояла на ум от едно до десет и обратно по три пъти и чак тогава го пускала във водата. По това, как те се нареждали или как потъвали се гадаели дали човекът е урочасан и дали ще оздравее. Ако въглените потънели било знак, че болният е урочасан. Ако след потъването въгленът отново изплувал - урочасването лесно ще се излекува. А ако остане на дъното - болният няма да оздравее. Ако въглените не потънат - човекът не е урочасан и скоро ще бъде здрав. И друго гадаели по въглените. Ако въглените се събират на куп - това е знак, че съсед е урочасал болния. Ако се наредят едно до друго - че урочасникът е "на път" - не е съселянин, а чужденец. След като угаси всички въглени, знайницата намокряла болния с водата по челото, ръцете и краката. Сипвала малко в гърба му, давала му три пъти да глътне от нея като нареждала: "Да умие баба очи от зли уроци".
Накрая плисвала водата върху закачалките на вратата и или я изливала в корените на ябълка, дюля или роза, за да "хване лек". Прогонвала злото вдън гора с думите: "болест да се затвори, здраве да се отвори".
Коментари (0)
Вашият коментар