6 ключови признака на пристрастяващо поведение

Лекарства. Алкохол. TикТок.  Видеоигри. Секс. Бивш партньор. Шоколад. Игрални автомати. Пазаруване. Могат ли тези стимули да предизвикат пристрастяване?

Идеята за пристрастяване към процес или поведение е много противоречива.

Въпреки че пристрастяването е исторически термин, използван от обществеността, за да опише употребата и злоупотребата с вещества, терминът никога не се е появявал в професионалната диагностична система, използвана от медицински специалисти до 2013 г., когато хазартното разстройство е включено в DSM-5 в раздел, наречен „Вещество- Свързани и пристрастяващи разстройства."

Като цяло специалистите по психично здраве търсят най-малко шест основни характеристики в поведението, за да определят дали то е патологична зависимост. Всички те трябва да са налице, за да може едно поведение да се счита за патологично пристрастяващо.

6 ключови признака на пристрастяващо поведение

1. Това е най-важното нещо в живота ви
Пристрастяващото поведение е отличително – то става център на живота ви, поглъщайки вашето време, енергия и внимание за сметка на почти всичко друго.

2. Променя настроението ви
Когато сте в негово притежание, или ви кара да се чувствате добре, или ви предпазва от това да се чувствате зле.

3. Искате все повече и повече от него с времето
Развиването на толерантност е ключова характеристика на всяко пристрастяващо поведение - имате нужда от увеличени количества или по-голяма честота на употреба.

4. Чувствате се зле, когато не използвате това, което ви пристрастява
Симптомите на отнемане ви връщат за още. Когато не го използвате, вие мислите за него, фантазирате или планирате следващия път, когато можете да го използвате.

5. Използването му предизвиква конфликти в живота ви
Употребата ви причинява конфликт или проблеми в живота, често свързани с междуличностни отношения, работа или училищни постижения, физическо или психично здраве, правен статус или качество на живот.

6. Продължавате да се връщате назад, дори когато искате да спрете
Често сте в състояние на рецидив, с две думи, опитите за спиране в крайна сметка се провалят.

Изводът е следният:
Когато сте пристрастени към нещо, независимо дали става дума за вещество или поведение, вие ставате толкова интензивно фокусирани върху неговите пристрастяващи стимули, дори когато рационално знаете, че продължаващата употреба е вредна.