- Вдъхновение и красота получавам от познанието си за миналото
- Постоянно сме в капана на вътрешните си противоречия
Наред с преподавателската си дейност умело съчетава работата си на изпълнителен директор на единствения по рода си в Европа Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО. Основните ù изследователски интереси са в областта на политическите идеологии, политическите ценности и култури, културните политики и политическата философия.
Интервюто на Ирена Тодорова е част от специалното издание на „24 часа“ и MILA.bg „Жените. Българската мечта“, посветено на дамите с визионерски нюх. След изключителния успех на първото подобно издание - „Жените, които променят“ и „Жените - Умен свят", екипът ни надгради своето търсене на успели личности и събра в 200 луксозни страници визията за утрешния ден на едни от най-проспериращите и вълнуващи българки. Прочетете ги.
- Кои са най-важните крачки от живота на една жена, за да се превърне в успял човек?
- Успехът е противоречив. Многопластов е, минава през понятия като любов, власт, пари и прочее. В този смисъл не вярвам, че има универсална формула за успех. Често наред с личните качества има контекст, късмет, ако щете – Божия промисъл, все предпоставки извън нас. Но що се отнася до жените и успеха, важно условие е да приемеш, че женствеността е сила, не е слабост. Винаги съм отхвърляла всякакви крайности на съвремието, една от които е отричането на биологичните особености на пола и превръщането му в чист социален конструкт или, с други думи, стремежа на редица женски движения да отхвърлят естествените разлики между мъжа и жената. Живея спокойно със своя пол и си давам сметка докъде мога да стигна, колко „власт“ мога да понеса.
- Има ли връзка между успеха в служебния и този в личния живот?
- Има, разбира се, особено при жените. Обичаната жена е силната жена. Хармонията в личния живот създава особен ред в професионалния. Виждаш отвъд днешния ден, мислиш, вдъхновяваш се. Няма дългосрочен успех без любов, тук използвам любов в най-широк план. Тя успокоява ума, а умът на свой ред успокоява цялото същество на човека и му позволява да има по-големи стремежи и силите да ги постигне.
- Мъжете, които не ни разбират, и мъжете, които ни разбират – обяснете им какво искат жените през 2023 г.
- Страх ме е дори да си помисля да съм говорител на жените. Борбата за надмощие между двата пола доведе до тотален хаос в професионалните и личните взаимоотношения. Постоянно сме в капана на вътрешните си противоречия, лутаме се между това какво искаме и какво трябва. Доминират разбирания, които пречат на правилната ни преценка. Популярните днес социални движения мотивират и осветляват проблеми, които не са в състояние да решат. Наред с това объркват съвсем представите на новите поколения за „цената на успеха“, за „образа на жената“, а какво да кажем за „демонизирането на мъжа“. Трябва да се успокоим, за да се разбираме.
- Какви трябва да са лидерите през 2023 г. и какви ще бъдат през 2043 г. в политиката и в бизнеса?
- Съвременното лидерство е ситуационно. Оцеляват онези, които са адекватни на времето, които не създават кризи, най-често продиктувани от собствените ни комплекси, а имат уменията да ги решават. Живеем в кризисни времена, спокойствието на „света от вчера“ вече го няма. „Светът от днес“ е разломен, изпитателен, той пречи на мнозина с претенции да водят, да се разгърнат. Няма рецепта за лидерство, просто трябва да си в крак с времето. Пример за това е Чърчил, една от най-ярките фигури на 20 век, който ръководи Великобритания по време на Втората световна война. Великобритания, която е на ръба да падне в плен на нацистка Германия и която е очевидният губещ, излиза победител. Това се случва единствено и само заради гениалността на нейния министър-председател. Веднага след това обаче същият този гениален политик губи изборите, защото, изглежда, вече не е адекватен на времето. Макар самият той да казва, че „който не променя себе си, не променя нищо“.
- Ако животът ви дотук беше филм, кой жанр щеше да бъде? Какво щеше да е заглавието му? Кой би бил режисьорът?
- Животът ми по-скоро прилича на филм на Уди Алън – спокоен, бавен, типичен, но същевременно дълбок, целомъдрен. Такива са и неговите филми – човешки, без излишна интелектуалщина, просто размишляващи. Помните ли „Полунощ в Париж“? Главният герой живее днес, но прескача в 20-те години на миналия век, където се среща с Фицджералд и Хемингуей, които до голяма степен му дават смисъл. Така и аз, не отричам новото, адаптирам се към него, но не го боготворя. Вдъхновение и красота получавам от познанието си за миналото.
Може да намерите „Жените. Българската мечта“ на местата за продажба на списания в цялата страна.
