Как Бетовен е създавал музика, след като е бил глух?

Когато този гений създава музикалните произведения, които го правят толкова известен, той вече е глух.
Въпреки прогресивната загуба на слуха, която страда, Бетовен намира в музиката уникална и мощна форма на комуникация. Неговата творческа дързост и неуморното му търсене на нови звучни композиции поставят основите за развитието на мелодии, които оставят незаличима следа.

В прогресивното развитие на състоянието си той използва стратегии, които му позволяват да поддържа композициите си живи. Шедьоври като „Лунната соната”, която потапя слушателя в пейзаж на мистерия и меланхолия, и Деветата симфония с нейния универсален химн „Одата на радостта”, все още отекват силно в настоящето.

Предизвикателството на Бетовен да създава музика
Неговата глухота започва да се проявява около 1796 г., когато е на 26 години. Това препятствие обаче не му попречва да продължи да създава някои от най-запомнящите се произведения на класическата музика. Тъй като слухът му се влошава, Бетовен става все по-зависим от вътрешния си инстинкт, имайки способността да си спомня и да работи с музиката в ума си.

До ден днешен причината за глухотата на Бетовен остава спорна тема. Някои предполагат, че това може да е резултат от автоимунно заболяване като лупус или възпалително заболяване като саркоидоза. Въпреки това изследвания като тези, публикувани в The Laryngoscope, подчертават, че заболяването му е причинено от отравяне с олово, тъй като се казва, че композиторът обичал да пие вино, което би било замърсено.

Въпреки че Бетовен е бил глух, това не е било пречка за него да развие музикалния си талант. Всъщност някои от най-известните му произведения, като Симфония No. 9 , са създадени, когато той вече е загубил по-голямата част от слуха си. От 1819 г. Бетовен вече не може да чува нищо, но това не е ограничаващ фактор за него да продължи да твори музика.

Отвъд ушите
Въпреки глухотата си, Бетовен използва стратегии, за да продължи да композира музика.

Използва специален слухов апарат
Бетовен използва устройство под формата на метална тръба, което поставя на пианото си. Правейки това, композиторът усеща вибрациите на музиката в тялото си.

Понякога използвал и дървен прът, който хващал със зъби в единия край, а от другата страна докосвал пианото, за да усети по-добре звука. Изследване от 2018 г. разкрива, че тези артефакти не са били от голяма полза, тъй като проблемът му е бил невросензорен, а не проводящ.

Реже краката на пианото
В опит да усети вибрациите на музиката по-директно, Бетовен отрязал крачетата на пианото си, за да го постави директно на пода. Правейки това, той би могъл да усети по-добре вибрациите на сътвореното от него. Тази тактика му позволила да получи физическо усещане за това, което създава.

Композира чрез вътрешен слух
Бетовен имал способността да чува и да работи с музиката в ума си. Въпреки глухотата си той можел да си представи как ще звучи музиката, която композира.

Тази способност, известна като "вътрешен слух", е тази, която много музиканти развиват. Но в неговия случай това се превръща в основен инструмент в композиционния процес.

Използва познанията си по музикална теория
Бетовен имал дълбоки познания по музикална теория. Това знание му позволявало да разбере как различните ноти работят заедно и как са структурирани композициите.

Силан памет за това как звучат различните инструменти и ноти
Въпреки глухотата си, Бетовен имал забележителна памет за инструменти и ноти. Той можел да си спомни и да си представи звука на всеки инструмент, което му позволило да композира мащабна оркестрова музика.

Глухотата на Бетовен го тласка в изолация
Докато Бетовен се бори с прогресираща глухота, той също изпитва нарастваща изолация. Загубата на слуха му повлиява на способността му да общува с другите и да се наслаждава напълно на музиката.

Тази глухота го отчуждава от обществото и задълбочава чувството му за самота. В писмо, написано до братята си Карл и Йохан през 1802 г., Бетовен признава:
„Две години аз избягвам всичките обществени сбирки, защото е невъзможно да кажа на хората, че съм глух. Ако имах друга професия, щеше да е по-лесно, но в моят занаят това е ужасно състояние.”

Въпреки тези трудности обаче Бетовен намира в музиката начин за бягство и изразяване, използвайки изкуството си, за да преодолее физическите и емоционални бариери. Неговото наследство остава във времето, вдъхновявайки поколения музиканти и слушатели.
Неговите композиции са изпълнявани на безброй сцени по света, носейки посланието му за устойчивост на хора от всички култури и възрасти.