Програмирани ли сме да обичаме?

Страстна любов... привързаност към нашите приятели и семейства. Мислите ли, че любовта винаги си струва? Смятате ли, че любовта е основна потребност на човешкия вид?
И съгласни ли сте, че любовта ни кара да се държим като глупаци? Да, понякога се влюбваме в хора, в които не трябва. Или имаме любовни връзки, които траят само миг. И от време на време попадаме в болезнения капан на несподелената любов. Освен това някои хора се чувстват толкова изтощени от многобройните си разочарования, рани и неуспехи, че се заричат никога повече да не обичат и затварят вратите на сърцата си завинаги.

Да обичаш, е глаголът, който спрягаме най-много през цялото си съществуване и по най-различни начини. Ако изпитваме тази дълбока, обогатяваща и здравословна емоция, това се дължи на редица причини, които си струва да разберем.

Ние сме програмирани да обичаме
Разбирането на механизмите на любовта в мозъка ни позволява да разберем по-добре себе си като вид. Помага ни да разберем защо се чувстваме толкова пълни с енергия, когато сме увлечени или защо предателството боли толкова много. Също така защо израстването в нефункциониращи и непривързани семейства може да има последствия за психичното ни здраве.

Да обичаш и да бъдеш обичан (независимо дали от партньори, приятели или семейства), е биологична потребност като глада или жаждата. Нуждата ни от оцеляване обаче надхвърля нуждата от връзка. Следователно оставането жив и запазването на съществуването обикновено е основната цел на човешкия мозък.

Стефани Качопо, психиатър, специалист в поведенческите науки, написва книгата Wired for Love: A Neuroscient's Journey Through Romance. В нея тя твърди, че не само сме „програмирани“ да обичаме, но тази емоция е необходимост, която дава цел и смисъл на всички ни.

Привързаност: фундаментална потребност
Нашето оцеляване зависи до голяма степен от привързаността и способността да се свързваме един с друг. Привързаността определя емоционална връзка, основана на взаимна грижа, преданост и защита. Това преживяване не се появява само между дете и неговите родители. Развива се и между двойки и дори в приятелства.

Наличието на поредица от значими фигури в живота ни намалява стреса и изгражда чувството ни за принадлежност. Чувстваме се част от другите, когато имаме такива взаимоотношения, в които съществува не само привързаност, но ученето и опитът също ни дават мъдрост. Всъщност любовта, във всяка своя форма, предполага грижа и уважение. Това са два основни стълба на социалния мозък.

Отношенията ни дават цел и значение
В своята книга д-р Качопо прави твърдение, което се споменава и в проучване, проведено от университета в Сиракюз (САЩ). И двата труда предполагат, че любовта активира допаминергичната верига за възнаграждение в мозъка. Освен това увеличава освобождаването на окситоцин, серотонин и адреналин. Този поток от невротрансмитери активира до дванадесет области на мозъка, генерирайки множество нужди, мотивации и усещания в нас.

И все пак тези сложни невробиологични механизми, които дирижират любовта, също имат за цел да ни дадат цел. Привързаността на партньорите и нашите семейства дава смисъл на нашето съществуване, както и приятелствата. Тази дълбока и многостранна емоция е социалното лепило, което ни мотивира, подканва ни да си поставяме цели и да помним защо си струва да ставаме всяка сутрин.

Обществен договор, който ни подобрява като човешки същества
Програмирани сме да обичаме, а не просто да се чувстваме защитени или да създаваме жизнено значими връзки. Любовта във всичките й форми също е форма на обществен договор. Двойките, семействата и дори приятелите са минипартньорства.

Това са видовете връзки, които, за да бъдат успешни и удовлетворяващи, трябва да се основават на справедливост и грижа. Да обичаме, да искаме или да изпитваме привързаност към нашите близки, означава, че си сътрудничим с тях ежедневно. Този несъзнателен договор ни позволява да решаваме проблеми и предизвикателства, да споделяме отглеждането на деца, да намираме икономическа подкрепа и дори да изграждаме социалния си образ.

Това, което сме, е свързано с хората, с които общуваме ежедневно. Да се обичаме един друг и да се грижим за близките ни е изключителна подкрепа. Позволява ни да се ориентираме в обществото с по-голяма сигурност и благополучие. Тази подкрепа действа като опора, насърчавайки ни да напредваме в среди, които почти винаги са сложни.

Заслужаваща любов
Може би се чудите защо невинаги успяваме да накараме хората да ни обичат по начина, по който заслужаваме. Това е най-голямото изкривяване в нашата психо-емоционална тъкан. Това е едновременно ирония и огромна трагедия. Програмирани сме да обичаме, но понякога ни обичат зле.

Какво може да направите, ако попаднете в подобна ситуация? В идеалния случай трябва да запомните, че въпреки лошия си опит не трябва да се отказвате от любовта. Например, ако сте имали лошо детство поради нефункционално семейство, не е необходимо това да ръководи съществуването ви. Или болезнената връзка не означава, че трябва да затворите вратата на сърцето си и да му забраните да се влюби отново.

Не забравяйте, че има много форми на обич. Добрите приятели също могат да формират ежедневната подкрепа, така необходима за вашето благополучие. Както е казал Шекспир: „Любовта утешава като слънце след дъжд“. Не бягайте от нея.