Престъпникът с бяла яка: характеристики и психологически черти

Социологът Едуин Съдърланд за първи път измисля понятието престъпност на белите якички през 1939 г. Той го дефинира като „престъпление, извършено от лице с почтено име и висок социален статус в хода на неговата професия“.
Не е лесно да се разбере защо някой с привилегирована позиция в обществото би извършил икономически престъпления, които нанасят щети на много хора. Този човек не се нуждае от нищо, тогава защо става престъпник?

Трудно е обаче да се разбере и реакцията на голяма част от обществото към този вид престъпления. Хората са склонни да ги класифицират като обикновен случай на свръхамбиция.
Проведени са различни изследвания по темата, които установяват, че профилът, който характеризира престъпника с бяла якичка, в повечето случаи съответства на този на психопат.

Антисоциално разстройство на личността
Това е състояние, присъстващо както при социопатия, така и при психопатия. Това, което отличава социопата от психопата е, че първият има възможност да съжалява и да установява връзки с близки хора. От друга страна, психопатът не е в състояние да чувства вина и използва околните, за да постигне целите си.

Антисоциалното разстройство на личността се характеризира с постоянно предразположение към антисоциално поведение. Един пример за това е постоянното нарушаване на социалните и правни норми в общността.

Хората с този тип разстройство лъжат и мамят останалите за собствена изгода или просто за забавление или удоволствие. Това завършва в престъпно поведение и формира ядрото на престъпника с бяла якичка.

Профил на престъпника с бяла якичка
Той обикновено е някой, който притежава умения или поне знания и има добра репутация. Тези индивиди са успешни, изискани и често очарователни и харизматични. Всичко това обаче е фасада. Всъщност това е предварително обмислен и пресметнат план от тяхна страна.

Психопатите виждат хората като фигури на шахматна дъска. Те са в състояние да ги движат както и когато искат, за да постигнат собствените си цели.

Психопатите не реагират на ситуации по начина, по който повечето хора биха го направили. Те не са в състояние да различат правилното от грешното. Поради тази причина тези индивиди просто не разбират защо измамата или лъжата са осъдителни.

Изследванията показват, че психопатията е резултат от взаимодействие между биологични, социални и психологически фактори. Само комбинацията от тези три фактора може да доведе до това състояние.

Черти на психопата
Сред преобладаващите черти на психопата е установяването на празни, повърхностни и изкуствени взаимоотношения. Освен това тези индивиди трябва да наблюдават другите, за да дешифрират поведението им, така че да могат да имитират видовете емоции, които просто не притежават.

Неспособността им да обичат, да плачат или да се смеят ги кара да симулират тези емоции. Единственият вид "емпатия", която изпитват, е утилитарната. Те „съчувстват“, за да се маскират в обществото и така да останат незабелязани.

Психопатите не само определят свои собствени правила, но и се опитват да контролират живота на другите.
Макар в повечето случаи да изглеждат чаровни хора, дълбоко в себе си те са манипулатори. Доста са интелигентни и често прибягват до лъжи, за да съблазнят и хванат потенциалните си жертви.

Те обаче са склонни да се преструват, че живеят напълно нормален живот. Също така са много внимателни и стратегически настроени, когато оценяват рисковете, свързани с техните престъпни дейности. Поради тази причина е доста трудно да ги разобличим, освен когато направят забележителна грешка или извършат тежко престъпление.

Популяризиране на психопатията
За съжаление, в някои професионални среди психопатът се радва на известно признание, дори буди възхищение. Изглежда, че обществото цени способността на тези хора да използват слабостите на системата в своя полза.

Положително се оценяват аспекти като рисково поведение, неспособността да изпитваш угризения, способността да манипулираш и стремежът към успех на всяка цена. Така в краткосрочен план психопатът или престъпникът с бяла якичка може да постигне успех в престъпната си кариера.

Катастрофалният модел на „успех“, прилаган в някои общества, има тенденция да превъзнася характеристиките на психопата. Това е така, защото като цяло хората не са наясно с реалните последици от своите действия. Всъщност те са склонни да осъзнават грешките си едва когато е твърде късно и станат жертва на злоупотреба с власт. Типичен пример са диктаторите.

„Разрешително” законодателство
В повечето страни престъпниците с бели якички получават специално отношение, когато са наказани за своите престъпления.
Законодателството има тенденция да прави разлика между обикновения престъпник и престъпника с бяла якичка, като поставя втория тип в благоприятно положение.

В много случаи корупцията на съответните институции, съчетана с хлабави закони, води до това, че извършителят на тези престъпления не изтърпява подобаващо наказание. Поради тази причина много експерти смятат тези престъпници за най-опасните.