Престъпления са извършвани във всички известни човешки общества. Те са по-често срещани в някои цивилизации, отколкото в други, но нито една от тях не може да се похвали с липса на престъпници.
Макар че престъпността съществува от хилядолетия, криминологията е сравнително млада наука.
Тя изучава четири аспекта на реалността: престъпност, престъпник, жертва и контрол над престъпността. Тази област на познание се обсъжда за първи път през 1885 г., когато професорът по право Рафаеле Гарофало въвежда термина и му придава значение. От този момент нататък криминологията се превръща в самостоятелна единица и започна да се развива.
През цялата човешка история са предлагани всякакви теории относно престъпността и престъпниците. Някога се е смятало, че престъпниците могат да бъдат разпознати по широките им чела и големи уши. Имало дори време в криминологията, когато „термичният закон на престъпността“ става популярен. Смятало се, че топлината подтиква към убийства, докато студът е причинител на силната жажда за грабежи.
В действителност днес криминологията е постигнала голям напредък както по отношение на доказателствата, така и в разбирането на причините и обстоятелствата, които карат определени хора да извършват престъпления.
"Не се бийте с чудовища, за да не станете чудовище, и ако се взирате в бездната, бездната също се взира в вас."
Фридрих Ницше
През по-голямата част от историята средствата за доказване, налични в криминологията, били изключително несигурни. Дълго време единственото, на което можело да се разчита, било думата на човека. И ако е бил длъжностно лице или лице с по-високо положение, му се давало повече доверие, отколкото някой с по-нисък социално-икономически статус.
До осемнадесети век било обичайно справедливостта да бъде отговорност на църквата, работодателите, синдикатите и институциите. Те решавали дали някой е извършил престъпление. За да направят това, те използвали средства, които днес със сигурност не бихме одобрили, като изтезанията.
Около края на XIX век, когато криминологията е в начален стадий, не е имало много налични доказателства. Няма записи, телефонни разговори или ДНК тестове, каквито имаме днес. Въпреки това следователите, които сега са част от полицейските сили, започват да използват логиката, за да определят вината и условията, при които е извършено престъплението.
Пръстови отпечатъци и криминология
Един от основните инструменти на криминологията е пръстовият отпечатък. В продължение на 4000 години той е бил използван като средство за идентификация. Въпреки че съществувало подозрение, че пръстовите отпечатъци на всеки индивид са уникални, нямало начин да се провери.
Едва през XIV век персийският историк Рашид ал-Дин Табиб
изтъква, че няма еднакви пръсти на двама души. Твърденията му обаче били игнорирани.
До средата на XIX век обаче Уилям Хершел - британски магистрат, изисква от хората да потопят ръката си в мастило и да я иползват като подпис.
Хрумнала му тази идея, защото когато изпълнявал задълженията си в Индия, няколко от трансакциите, които наблюдавал, повдигнали въпроси за автентичността. С течение на времето разбрал, че не е необходимо да се щампова цялата длан, а само пръстите. По-късно методът се усъвършенства и става основа на идентификационните системи.
Неразкрити престъпления
Колкото и хитри и проницателни да са следователите, има доста известни неразкрити престъпления. Може би един от най-легендарните убийци е Джак Изкормвача, извършил единадесет убийства.
Друго известно престъпление е убийството на Джонбенет Рамзи. Момиченцето е намерено мъртво в дома си през 1996 г. на 26 декември. Първоначално уликите сочели към нейните родители. Тогава било установено, че няма достатъчно ДНК доказателства, за да бъдат осъдени. През 2006 г. педофил на име Джон Марк Кар се призна за виновен за престъплението. Биологичните тестове обаче не потвърждават думите му. И до днес никой не знае какво всъщност се е случило.
Изкуството на криминологията също така не успя да открие виновника или виновниците, отговорни за зловещо убийство, извършено в Хонг Конг през 1984 г. Гражданка се обажда в полицията, защото видяла кръв да се просмуква през цветната леха на съседния апартамент. Властите открили две силно разложени тела, циментирани в прозореца. Те били оковани и увити в окървавен чаршаф.
Установено е, че жертвите са братята Джордж и Стивън Чиа Сун-сенг. Очевидно били отвлечени и семействата им платили почти милион долара откуп. И до ден днешен не е разкрит извършителят на това жестоко престъпление.
Коментари (0)
Вашият коментар