Животът е съставен от моменти, случващи се веднъж в живота, които никога не забравяме, отчасти защото никога не се повтарят. Може да преминем през най-добрите или най-лошите преживявания, но никога не е същото като този решаващ момент, който ни променя завинаги.
Говорим за миговете, които отварят вратата към нещо трансцендентално, което не сме познавали досега.
Тези моменти оставят дълбока следа у нас. Може дори да ги забравим съзнателно, но те завинаги ще отекват в подсъзнанието ни.
„Понякога никога няма да разбереш стойността на нещо, докато то не се превърне в спомен“.
-д-р Сюс-
1. Първата ни връзка
Този момент е един от най-вълнуващите моменти в живота. Да отворим вратата към света на любовта, взаимоотношенията и сексуалността означава да открием една от най-важните части от нашия живот.
Обикновено първата ни връзка не е истинска любов в истинския смисъл на думата. Въпреки това тези моменти съставляват едно от първите големи предизвикателства и разкрития в живота ни. Предизвикателството е да видим дали може да бъдем част от двойка и дали сме способни да изразим романтична обич към някого. След това никога няма да бъдем същите.
2. Първата ни платена работа
Един от най-запомнящите се моменти в живота е, когато получим първата си заплата.
Това, което е толкова трансцендентално в този момент е, че това е първата ни глътка автономия и свобода. Почти винаги това е много възнаграждаващо усещане. Кара те да се чувстваш способен. Може би това е моментът, в който се чувстваме като възрастен индивид.
3. Когато видим баща си да плаче
Нашите бащи носят ореол за нас. Те често са главата на глутницата, която наричаме семейство. Ето защо първият път, когато го видим да плаче, е толкова запомнящ се. Нещо се счупва в нас, когато сълзите му капят. Нещо най-накрая ни подсказва, че макар да е баща, той също е човешко същество, също толкова уязвимо, колкото и ние.
Разбира се, някои хора никога не са виждали баща си да плаче. Някои дори изобщо не са виждали баща си. Но може би имате някаква авторитетна фигура, която представлява своеобразен баща. Който и да е, той има огромно влияние в живота ви и виждането, че може да изпитва отрицателни емоции, наистина ви влияе.
4. Когато някой е помогнал в критичен момент
Всички ние неизбежно ще се почувстваме един ден така, сякаш всички врати са затворени за нас. Колкото и щастлив и пълноценен да е човек, той ще има такива моменти в живота си. Да се усети безпътен, в тотална безизходица. Всичко е тъмно, а вие сте в ступор. Чувствате се безпомощни.
В тези моменти винаги има подадена ръка. Някои хора намират щедра, изобилна помощ. Други намират само усмивка или насърчителна дума. Но във всички случаи този глас на насърчение или жест на солидарност се превръща в красив и незабравим спомен.
5. Смъртта на любим човек
Първият път, когато вратата на смъртта се отваря пред нас, е незабравим. Първият път, когато смъртта докосва някого, когото обичаме. Да видим някой мъртъв или да знаем, че е мъртъв, ни напомня за нашата смъртност.
Ако някой много скъп за вас умре, объркването, което причинява у вас, е различно от всичко друго. Думите „отишъл си завинаги“... как да ги обгърнем в ума си? Започваме да виждаме, че животът има край. И започваме да се учим как да се сбогуваме.
Всички тези моменти ни оформят и ни белязват завинаги. Следователно те се преживяват не само в момента, в който се случват, но и когато се припомнят. Те са там, в кръвта ни, напомнят ни кои сме, откъде идваме и че някой ден сърцето ни ще спре да бие, затова трябва да живеем пълноценно.
Коментари (0)
Вашият коментар