Експериментът с плъховете наркомани

Прочутият експеримент Rat Park предлага някои завладяващи прозрения за природата на пристрастяването. Плъховете често се използват за "психологически експерименти" поради генетичното им сходство с хората. Деветдесет и пет процента от човешкия геном е идентичен с този на плъхове.

Изследванията, включващи плъхове, винаги се провеждат в контролирана среда (лаборатории). Повечето лабораторни животни живеят сами в клетки, без никакъв контакт с външния свят. Това е напълно неестествен начин на живот за тези същества.

През 60-те години учените са използвали плъхове, за да проведат изследвания върху пристрастяването. Те също така използвали нещо, наречено Кутии на Скинър, които представлявали клетки, проектирани с електрически устройства, които можели или да награждават плъховете с храна, или да ги наказват с електрически удари.

Тези клетки позволили на учени и психолози да изучават поведението на тези твари. Експериментът Rat Park се откъсва от тази парадигма.

Пристрастените плъхове
Това, което направили поведенческите психолози от 60-те години, било чрез операция да поставят захранващо устройство вътре в плъховете. След това ги настанили в индивидуални клетки, а после ги научили как да натискат монтирания лост в тях, за да може сами да си дават дозата психоактивни лекарства.

В почти всички случаи въпросният „медикамент” бил хероин. Той е един от най-пристрастяващите наркотици на всички времена. Изследователите забелязали, че при определени обстоятелства някои от плъховете натискали лоста многократно, снабдявайки се с големи количества от „лекарството”.

Някои от животните станали толкова опиянени, че забравили да ядат или пият. Единственото нещо, което не забравяли, било как да се сдобият с повече хероин. Вследствие на това много от плъховете умирали в хода на експеримента. Изследователите стигнали до заключението, че ако хората имат същия достъп до този вид наркотици, те биха имали същата съдба.

Тогава професор Брус Александър и група изследователи от университета Саймън Фрейзър в Канада предложили идеята за експеримента Rat Park.

Експериментът в парка на плъховете
Професор Брус Александър смятал изолацията на плъховете в клетки прави невъзможно да се направят обективни заключения от експериментите. Всички екземпляри в изследването били албиноси, потомци на порода норвежки плъхове. Това е общителен, любопитен и интелигентен вид. Да бъдат изолирани в клетки, очевидно не било естествената им среда. Имайки предвид всичко това, екипът на професор Александър стигнали до идеята да създадат парк за плъхове.

Учените се чудели дали "свободните" плъхове ще се държат по същия начин като плъховете в клетка. Има ли вродена склонност към пристрастяване? Когато плъховете консумират наркотици, единственият възможен изход за тях е да продължат да употребяват хероин, докато умрат ли?

За да отговори на тези въпроси, Александър започва експеримента Rat Park през 1977 г. Неговият изследователски екип стартира с две групи животни. Едната живее в нормални лабораторни клетки, изолирани една от друга. За другата група обаче изследователите построили площ 200 пъти по-голяма от размера на клетките. Пространството било проектирано да изглежда като парк с много растения и дървета.

Изолация и пристрастяване
Изследователите нарекли своя нов експеримент Rat Park и въвели диви плъхове в парка, за да взаимодействат с лабораторните плъхове. И двата вида животни имали достъп до морфин.
Учените дали на плъховете избор между две течности. Едната съдържала морфин, а другата не. Скрили горчивия вкус на морфина със захарен разтвор. След няколко дни затворените в клетка плъхове започнали да показват предпочитание към течността с морфин. Плъховете от плъховете в парка също изпили морфина, но чак след няколко дни.

По време на експеримента учените забелязали, че затворените плъхове консумират 19 пъти повече морфин от свободните плъхове. Плъховете в парка изглежда разбирали ползите от това да не консумират лекарството и се съпротивляват да го направят, дори когато вече са го опитали. Александър и неговият екип въвели вариации на експеримента. Те превърнали няколко плъха в двете групи в наркомани, но моделът не се променил особено.

Експериментът Rat Park показва как социалната изолация може да бъде определящ фактор за развиване на наркотична зависимост. Компанията на други плъхове и свободата в парка изглежда значително намаляват желанието на плъховете да консумират наркотици. Когато се подавали на морфина, засегнатите плъхове правили всичко възможно, за да се върнат към нормалното си състояние, дори преминавайки през период на абстиненция.
Тъй като нашето общество сега е фокусирано предимно върху екрани и смартустройства, социалната изолация става все по-често срещана. Това може да създаде проблем в средата на вече значителна криза на пристрастяването.

С две думи, резултатите от експеримента Rat Park са по-актуални сега от всякога.