Аутизъм, мозък и Айнщайн

Човешкият мозък е орган, колкото сложен, толкова и мистериозен. Неврологията се развива и всеки ден дава все повече нова информация за функционирането на мозъка. Но има още много какво да открива за него. Човешкият мозък просто не спира да ни изненадва.

Например някои хора с аутизъм притежават необичайни способности. Едни от тях могат да рисуват по-добре от ренесансовите художници, докато други могат да свирят на инструменти, без да имат никакво музикално обучение. Техните мозъци имат структура и начин на функциониране, различни от тези на неаутистите.

Еволюция
Триединният мозък на Пол Маклийн е много популярен модел от много години. Известността му се основава на факта, че групира няколко области на мозъка в различни групи, които изпълняват различни задачи.

Диференцираните структури са мозъкът на влечугите, лимбичната система и неокортексът. Мозъкът е еволюирал успоредно с начина, по който хората като вид — от комплекса на влечугите до неокортекса, известен също като „рационален мозък“.

Рептилският мозък
Мозъкът на влечугите е най-долната част на предния мозък. В тази област може да намерим базалните ганглии и областите, принадлежащи към мозъчния ствол и малкия мозък. Те са отговорни за основните функции на нашето оцеляване (като дишане и сърцебиене).

Тази структура е отговорна за правенето на прости и импулсивни поведения, в зависимост от физиологичните състояния на нашия организъм - страх, глад, гняв и др. Това е частта от нервната система, която съхранява генетично програмирани кодове, когато са изпълнени необходимите условия.

Лимбичната система
Тази система е отговорна за емоциите, възникващи при всяка ситуация, която преживяваме. Тя представлява централата на нашите чувства.

Сред най-важните структури в тази система са амигдалата и хипокампусът. Те представляват примитивна система за памет, заедно с хипоталамуса, което прави възможно реагирането на по-широк спектър от стимули.

Неокортексът
Това е най-новата еволюционна забележителност в развитието на човешкия мозък. Това е централата на нашата рационалност. Това ни дава възможност да мислим по абстрактен, систематичен и логичен начин. И това е голямо постижение за нашия вид.

Това е областта, която ни позволява да бъдем толкова различни един от друг. Благодарение на неокортекса може също така да реагираме по различни начини на една и съща ситуация в различно време. Той е и източникът на нашето мощно въображение.

Един от най-известните отдели на неокортекса е този, базиран на церебралните дялове.

Церебрални дялове
Човешкият мозък е разделен на две полукълба. Всяко едно от тези полукълба може да бъде разделено на четири различни дяла:
• Тилен лоб. Зрителният кортекс се намира в този лоб. Следователно това има отражение върху способността ни да виждаме и в тълкуването на това, което виждаме.
• Париетален лоб. Той има важна роля в обработката на сензорна информация от няколко части на тялото. Също така е свързан със знанието за числата, техните асоциации и манипулирането на обекти.
• Темпорален лоб. Основните функции на този лоб са свързани с нашата памет. Левият темпорален лоб участва в паметта на думи и имена на предмети. За разлика от тях, десният темпорален лоб е свързан с нашата визуална памет (лица, образи...).
• Фронтален дял. Свързан е с контрола на импулсите, преценката, езика, работната памет, двигателните функции, сексуалното поведение и социализацията. Той също така подпомага дейности като планиране, координиране, контрол и изпълнение на поведение.

Човешкият мозък и аутизмът
Хората с аутизъм обикновено не са много добри, когато става въпрос за взаимодействие с другите. Освен това те често страдат от емоционална незрялост, езикови дефицити и други трудности. Тези проблеми може да са резултат от факта, че някои области на мозъка им са увредени и функционират необичайно.

Въпреки това, в случая на „артисти с аутизъм“, има недокоснат остров от кортикална тъкан в десния париетален лоб (където се намират нашите пространствени и артистични способности).
Това, което се случва, е, че неправилното функциониране на много области на мозъка позволява на техния десен теменен дял да монополизира повечето ресурси за внимание. В противен случай бихме могли да направим това постижение възможно само след години подготовка и усилия.

Ако инсулт или мозъчен тумор увреди десния париетален лоб, този човек често би загубил способността си да нарисува проста скица. Но ако е обратното и лезията се появи в левия париетален лоб (който работи с числено изчисление), това обикновено подобрява артистичните способности на този индивид.

Защо това се случва? Едно от обясненията може да бъде, че когато левият париетален лоб спре да консумира ресурси, мозъкът ги прехвърля към десния лоб. Въпреки че нашите полукълба работят заедно, те имат удивителна способност да компенсират.

Но какво общо има всичко това с мозъка на Айнщайн?
Изглежда, че мозъкът на Алберт Айнщайн е имал огромни ъглови извивки (те се намират в париеталните дялове). Да си добър в математиката, не изисква само да си добър в изчисленията на числа. Изисква и други умения, като пространствена визуализация.

По този начин Айнщайн е имал способността да комбинира
изчислителните умения (ляв теменен лоб) с пространствената си способност (десен теменен лоб) по изключителен начин. Необикновен като блясъка на Айнщайн.

Харесайте Facebook страницата ни, благодарение на която нашите текстове ще достигат по-неудържимо до вас.