Психомоториката като научна дисциплина произхожда от Франция.
През 60 и 70-те на миналия век се появява в Италия, Испания, Белгия и Германия, намира място и в Аржентина, Мексико и Бразилия.
Първоначално тя е използвана като корекционна техника за деца със сериозни забавяния в развитието, но постепенно се отваря и към здрави деца. Активно се използва методологията на Бернар Окутюрие - методолог и учител по френски.
Неговият метод се основава на концепцията за личността, изразена както интелектуално и емоционално, така и физически. Тези три компонента са неразривно свързани. Психомоторната активност е насочена към развитие на личността на детето, неговото съзряване и изразяване на възможности на двигателно, емоционално, междуличностно и познавателно ниво.
За да разберем повече за психомоториката, разговаряме с
Катерина Ковачева. Тя е психолог, психомоторен терапевт и една от дамите, участвали в кампанията на mila.bg "Вдъхновителки".
Член е на Българска асоциация за развитие на психомоториката. Интересите й са насочени към психологическото консултиране на родители, които изпитват затруднения в отглеждането и възпитанието на децата си. Работи пряко с деца с трудности в развитието, както и с такива, преживели травма. Консултира кандидат-осиновители и осиновители и ги подкрепя в процеса на адаптиране на детето към новото му семейство.
Какво е психомоторика?
Най-общо може да кажем, че психомоториката е метод за подкрепа на детското развитие и детското психично здраве, който е ориентиран към движението, тялото и играта. По-конкретно, психомоториката дава възможност на най-малките да играят свободни игри, в които всичко е позволено - с изключение на това да не нараняват себе си и околните.
В този смисъл, в психомоторните зали често е изключително шумно - от децата не се изисква да пазят тишина, липсва и предварителна програма, по която протича психомоторният час. Напротив, чрез спонтанната си игра и през телесните си движения, децата могат по символичен начин да изразят себе си и житейските теми, които ги вълнуват. А в тези игри обученият възрастен - психомоторният терапевт, се включва, като играе със детето и за детето по уважителен и чувстващ начин и се стреми чрез участието си в общата дейност да му помогне да символизира психологическите си нужди и да ги задоволи.
По какъв начин тя развива социалните и емоционални умения на децата?
Често психомоторика се практикува в групи от няколко деца. Чрез общи дейности, изобретени от самите тях, те могат да експериментират, да следват собствената си инициатива, да изследват различни социални роли и модели на поведение. А това им позволява да стават все по- автономни и независими, както и допринася за развитието на социални компетенции и сътрудничество.
Случва се също в общите игри да възникват конфликтни или предизвикателни ситуации, които предлагат на децата възможност да търсят и намират креативни решения и да работят в група.
Освен това за психомоториката е присъщо свободното изразяване чрез движение и игра, а това винаги предполага възможност децата да проектират личните си емоции и да се справят с тях по много игрив и ненатрапчив начин - с помощта на емпатичен възрастен и заедно с другите деца, участници в груповата дейност. Не на последно място, методът осигурява пространство за работа с различни емоции като гняв, радост, безпокойство, тъга и др. Позволява също да се работи с травматичните преживявания на малчуганите, като се цели повишаване осъзнатостта на тялото и уменията за емоционална регулация.
Може ли да бъде алтернатива на познатите методи за подкрепа на деца с трудности в развитието?
Преди всичко е важно да уточня, че психомоториката е метод, прилагането на който далеч не се ограничава единствено до работа с деца с трудности в развитието. Дори напротив, ние от Българска асоциация за развитие на психомоториката насърчаваме да се прилага с всички деца от ясли, детски градини, училища, медицински и социални институции. И това е особено важно, тъй като на децата е присъщо да играят. Възможности за игра и телесно изразяване трябва да има навсякъде, където има деца. Дори вкъщи. Говорим все по-често за тази нужда от движение, защото живеем във време, в което умът, тялото и вътрешният свят на човешките същества са силно сепарирани.
Така е и с подкрепящите подходи. Лекарите и медицинските сестри се грижат за “болното” тяло. Психолозите и психотерапевтите се грижат за страдащия вътрешен свят. Педагозите и възпитателите се грижат за ума и “благоприличното” поведение. Психомоторният подход обаче отразява нарастващата необходимост от методи, ориентирани към движението и тялото на децата, именно като допълнение или алтернатива на предимно вербалните форми на (психо)терапия и фармакологични лечения. Тоест психомоториката прави своеобразен мост между различните парадигми и разглежда човешкото дете в неговата цялост.
Каква е важността на психомоторните умения при децата?
Уменията за емоционално и телесно изразяване са от първостепенно значение, за да могат да не се образуват травми в хода на развитието на децата или ако такива вече са налице - да могат да се преработят. Освен това има множество научни данни, които сочат, че възможността децата да се движат свободно и да играят корелира с тяхното цялостно по-добро психоемоционално, социално и когнитивно развитие.
Тоест предоставянето на навременна и постоянна възможност децата да развиват психомоторните си умения гарантира по-доброто им социално представяне и адаптиране, повлиява благоприятно академичните им успехи и усещането им за лично психическо благополучие. Или иначе казано, движещото се дете е уверено и щастливо дете.
Кои са факторите, които засягат психомоторното развитие?
Може би тук е мястото да засегна темата за психичното здраве. Преди всичко е важно да се каже, че хората, които имат добро емоционално здраве, притежават вътрешен баланс, способни са да се справят с трудности и предизвикателства, да градят здрави и силни взаимоотношения и да се възстановяват от временните неуспехи. А фактори като влошено здравословно състояние, липса на топли семейни и социални отношения, насилие и бедност влияят върху усещането за психическо благополучие. От всичко това става ясно, че психичното здраве има комплексен характер и в неговото развитие участват биологични, психологически, образователни, възпитателни, социално-икономически и културни фактори. Психомоториката адресира всички тези категории, като позволява на децата да учат и да се развиват, докато същевременно изпитват удоволствие от спонтанната игра.
Как да подобрим психомоторните умения на детето?
Преди всичко е важно на децата да се предоставя ежедневна възможност да играят свободно - в училище, вкъщи, в болницата. Това означава възрастните да осигуряват такива материали и такова пространство, че децата да могат да се движат съобразно способностите си, следвайки собствения си ритъм и основавайки се на собствените си решения, които взимат в процеса на игра.
Психомоторни умения не се развиват, докато от децата се очаква да се държат прилично, да стоят мирно, да не се смеят и да не вдигат шум - например в час. Обратното, подходите, ориентирани към тялото и движението, предполагат на децата да се позволява да грешат и да се подкрепят в това да се учат от грешките си. Друго важно е децата да бъдат стимулирани да следват собствената си инициатива, да изразяват и приемат себе си. Чрез удоволствието от движението и играта децата имат възможност да се превърнат в хора, които възприемат себе си като пълноценни и щастливи личности.
Сега психичното здраве на децата е в твоите ръце - прегърни го!
Дари и направи възможно всеки родител и професионалист в България да държи книгата “Психомоторни интервенции за психично здраве - деца и юноши” в ръцете си!
Целева сума: 12 000 лв
Средствата от кампанията “Психичното здраве на децата е в твоите ръце - прегърни го!” ще се използват за превод, подготовка, печат и разпространение на книгата “Психомоторни интервенции за психично здраве - деца и юноши”.
Коментари (0)
Вашият коментар