София Лорен на 88 г. - детето на срама, което стана Пепеляшка

Tя е дете на срама. Ражда се в строга католическа Италия като резултат от наивността на една амбициозна актриса и хитростта на един разхайтен благородник. Майка й Ромилда Вилани, неаполитанска красавица, някога спечелила конкурс за прилика с Грета Гарбо, лесно пада в капана на плейбоя Рикардо Шиколоне Мурильо. Той я съблазнява с чар и с твърдението, че е във филмовия бизнес. Ромилда бързо успява да си представи себе си в бъдещето - едновременно влюбена и успяла кинознаменитост, само че Рикардо има съвсем различни планове, в които не влиза бременната неаполитанка. Той я изоставя, а тя не спира да го обича въпреки пренебрежението му. Все пак Ромилда получава от Рикардо своята звезда - дъщеря си София Шиколоне, която ще блести ярко за света като София Лорен.

Този септември италианската икона стана на 88 години. Нейната история е като приказка за Пепеляшка и дори самата тя признава в автобиографията си “Вчера, днес и утре. Моят живот”: “Когато се замисля за живота си, понякога се изненадвам, че всъщност всичко е истина. Казвам си, една сутрин ще се събудя и ще разбера, че всичко е само сън”.

Но е реалност... И както във всички приказки - началото невинаги е розово и щастливо, защото всеки герой трябва да израсне и да заслужи своята щастлива развръзка.

Останала самотна майка в Рим, Ромилда, изплашена за живота на своето бебе, се мести при родителите си в заспалото крайбрежно градче Поцуоли в Неапол. Безпочвен се оказва страхът, че нейните бедни, но горди родители ще отхвърлят извънбрачната си внучка. Луиза и Доменико посрещат София с отворени обятия. Семейството дори се лишава от месо, за да може да плати на кърмачката, която се налага да намерят за момиченцето. То расте, но се чувства като в разказа за грозното патенце. Детето е слабо и не особено хубаво, а до красивата си майка и с празнотата от отсъстващия баща сякаш просто е попаднало в погрешното гнездо.

Но все пак София намира сили именно в семейството си - в майка си, баба си и дядо си, сестра си Мария, която се ражда след нея като поредния плод на изпепеляващата и токсична любов между Ромилда и Рикардо.

София е само на шест, когато Втората световна война връхлита и в нейния невинен свят. Тя никога няма да забрави глада и как нощ след нощ трябва да се крие в мръсен и претъпкан железопътен тунел, а всичко в града спира. Училището, киното, театърът. Музиката на групата, която свири на площада, е заменена единствено от безумното свистене на бомбите и гръмовното им разбиване. Никога няма да забрави и най-големия кошмар... ужасяващата болка, когато парче шрапнел от бомба я пронизва в брадичката.

Порасналата Шиколоне никога няма да отговори на слуховете, че майка й е била проститутка по време на войната. С годините самата София започва също да разбира какво е да си привлекателна жена. Оглеждайки се в заинтригуваните очи на всички около нея, тя вижда там да се отразява красив лебед.

“Когато щях да навърша петнадесет, внезапно открих, че живея в извито, блестящо тяло, изпълнено с живот и обещание - пише Лорен. - Винаги когато вървях по улиците на Поцуоли, момчетата се обръщаха и подсвиркваха след мен.”

Не е редно такава прелест да остане само за малкия град. През 1949 г. бъдещата звезда участва в конкурса за красота “Кралицата на морето”. Тъй като семейството няма достатъчно пари за вечерна рокля, изобретателната баба смъква розовите завеси от тафта, за да изработи рокля, а майка й боядисва единствения си чифт обувки в бяло. Същите две феи шепнат тихо: “Света Мария, умолявам те, не позволявай да вали”.

Тяхното момиче не печели, но става една от 12-те принцеси и се сдобива с билет за влак до Рим. Така София и Ромилда се отправят към столицата в търсене на късмета.

В безгрижния, ярко осветен град тя работи като статист, участва в конкурси за красота и се превръща в Кралицата на фотороманите, позира като модел в комикси за сапунени опери. Едва на 16 години, докато весело танцува с приятелка в ресторант близо до Колизеума, към нея се приближава едрият, но нисък 39-годишен Карло Понти. Той е мегапродуцент на италиански филми, но по-важното е, че е нейният принц, макар да не изглежда като излязъл от най-магичните женски фантазии.

Понти кани Лорен на разходка в градината, където я печели за отрицателно време.

“Имах странното впечатление, че ме е разбрал... той беше прочел следите на една сдържана личност, моето трудно минало, моя голям копнеж да бъда успешна... Това не беше просто игра за мен, беше много повече”.

Продуцентът предлага екранен тест на хубавицата, но се оказва, че тя не е съвсем неустоима за всички. София се стряска, когато чува операторът да отсича:

“Тя е невъзможна за снимане. Лицето й е твърде късо, устата й е твърде голяма, а носът й е твърде дълъг”.

Само че това не я спира да се превърне в звезда на италианското кино. Въпреки критиките, че не е съвършена. Въпреки болката от атаките на липсващия родител, който опитва да я изгони от Рим със семейството й, като намеква на властите, че те управляват публичен дом. Рикардо - не баща, а проклятие.

Неслучайно София се влюбва лудо в Понти - в него тя разпознава мъжката фигура, от която е имала нужда винаги. Тя става негова любовница, докато той все още е женен. Тайната им връзка, табу в консервативната страна, където разводът е незаконен, е подложена на изпитание, когато той договаря американския пробив на София. Изпраща я опасно близо с най-желаните мъже в света - Лорен играе с Франк Синатра и Кари Грант в “Гордостта и страстта” от 1958 г.

Неочаквано, но и неизненадващо по време на дългите пътувания и романтичните вечери в живописната испанска провинция, където е заснет филмът, София пада в плен на Грант. Той е абсолютен чародей в ухажването - разказва й истории от трудното си детство и й дава професионални съвети: “Холивуд е просто приказка. Ако разбереш това, никога няма да пострадаш”.

Самият Грант се влюбва така силно в Лорен, че скоро я моли да се омъжи за него, но тя иска време, за да реши.

“Бях все по-объркана, разкъсвана между двама мъже и два свята... Знаех, че мястото ми е до Карло - той беше моето сигурно пристанище. Освен това знаех... че беше трудно да се устои на магнетизма на човек като Кари, който каза, че е готов да се откаже от всичко заради мен.”

Всичко се нарежда от само себе си, докато Лорен и Грант снимат филма Houseboat от 1958 г. Четейки вестника една сутрин, тя и Понти са шокирани да прочетат, че техните адвокати са ги оженили чрез пълномощник в Мексико в опит да заобиколят италианските закони.

“На снимачната площадка - спомня си Лорен - Кари, който беше леко замаян и накрая се примири, реагира по един наистина джентълменски начин: “Всичко най-добро, София. Надявам се, че ще бъдеш щастлива”.

През 1961 година Лорен печели “Оскар” за най-добра главна женска роля за филма “Чочарка”, където си партнира с Жан-Пол Белмондо. 30 години по-късно е отличена със статуетката и за цялостно творчество.

Докато покорява Холивуд, става ясно, че Лорен обича да флиртува. Тя се налага като неустоим секссимвол както пред камерата, така и в ежедневието си, без да има нужда от никакво осветление. Всички - от нейния голям приятел Питър Селърс, който е обсебен от нея, през Уилям Холдън до Сидни Лъмет и Грегъри Пек си губят ума по италианското изкушение. Тя говори с любов за повечето си колеги с изключение може би на Марлон Брандо, с когото работи в “Графиня от Хонконг” от 1967 г.

“Един ден... той внезапно протегна ръка и ме сграбчи - пише Лорен. - Извъртях се и много спокойно изсъсках в лицето му като котка, когато галиш козината й назад: “Да не си посмял. Никога повече не прави това”.

Когато го погледнах с най-мръсния си поглед, внезапно видях колко малък и безобиден беше всъщност, почти жертва на аура, която беше създадена около него”.

За нея най-солидният, впечатляващ и неповторим мъж завинаги ще остане Карло. Двамата се допълват идеално и са щастливи заедно, макар и тероризирани от италианското правителство и някои особено осъдителни членове на обществото с обвинения в двуженство. Те са осъдени на изгнание в САЩ, Франция и Швейцария, докато накрая отчуждената съпруга на Понти - Джулиана, адвокат, намира решение на проблема.

Тя, София и Карло стават граждани на Франция, където разводът е законен. Мексиканският представителен брак на Понти е анулиран, Карло и Джулиана са разведени, а той и Лорен най-накрая си казват “Да” лице в лице през 1966 г. Две години по-късно се ражда техният първи син Карло Понти-младши, а още пет след него - и второто им момче Едуардо Понти.

Само че правната система в Италия не е приключила с тях. През 1977 г. Карло Понти е обвинен в множество престъпления, включително незаконна търговия с валута. Техните италиански имоти са конфискувани и те отново са заточени. През 1980 г. актрисата е осъдена за укриване на данъци въз основа на декларации за данък върху доходите от 60-те години.

Изправена пред перспективата никога повече да не види майка си, която отказва да лети, Лорен решава да се върне в Италия през 1982 г. и да излежи присъдата си. Отведена е в женския затвор в град Казерта. Само че там я посреща тълпа от хора, които подскачат и я поздравяват, сякаш е някакъв празник - карнавална атмосфера. Феновете пеят неаполитански песни и танцуват тарантела под прозореца на своята звезда, за да я забавляват. Вътре София изживява катарзис.

“Затворът не трябва да бъде ад без надежда - пише тя в един запис по време на 17-дневния си престои зад решетките. - В сърцето на човека, изпълняващ присъдата си, колкото и тежка да е тя, винаги има искра, която може да се превърне в пламък на изкуплението.”

През 2007 г. тя губи своята най-голяма опора и любовта на живота си със смъртта на Понти, но както винаги намира сила и смисъл в семейството - в синовете и внуците си.

Днес някогашният неустоим секссимвол е щастлива от трансформацията си в любима баба. Радва се, когато нейните внуци са около нея, играят и обмислят бъдещата си кариера: “Ами ти, Нона? - крещят моите диваци в един глас. Каква искаш да станеш, когато пораснеш?” Смея се от сърце. “Аз? Не знам, трябва да помисля за това”.