На 19 февруари 1712 г. в Санкт Петербург в църквата "Св. Исак Далматински" (на мястото на сегашния Исакиевски събор) е официалната сватба на Петър и Екатерина. Тя е отпразнувана в Зимния дворец и според спомени на съвременници "обществото беше блестящо, виното беше отлично, унгарско, и което е особено приятно, гостите не бяха принудени да пият в извънредни количества". Тържеството завършва с бал и фойерверки.
Царят иска да види жена си навсякъде: няма военен преглед, спускане на вода на кораб, церемония или празник, на които тя да не присъства.
Жена с магическо действие
Съпругата му има особено влияние върху Петър. Само с гласа си тя знае как да успокои пристъпите на гняв и конвулсивното главоболие. Очевидци свидетелстват: "Екатерина го настани удобно и го хвана, галейки го по главата, като леко го почеса. Това имаше магически ефект върху него, той заспа след няколко минути. За да не пречи на съня му, тя държа главата му на гърдите си и седя неподвижно два-три часа. След това той се събуди напълно свеж и бодър."
Екатерина ражда единадесет деца на Петър, но девет умират в ранна възраст. Остава Анна, която умира на 20 години и Елизабет, която живее до 52 години и става руска императрица.
Царят продължава да има афери с други жени, но Екатерина приема това с усмивка, а самият Петър говори за любовните си афери, като винаги завършва с думите: "Нищо не може да се сравни с теб".
Екатерина умело се справя със своите съперници - знаейки за царските метреси, тя ги приближава до себе си. Така се случва с Мария Хамилтън, която й става прислужница.
Защо Петър I екзекутира любовницата си?
На 25 март 1719 г. огромна тълпа се събира на площад "Троица" в града на Нева, за да види със собствените си очи как палачът обезглавява една от най-красивите жени в императорския двор - Мария Хамилтън. Така Петър I се справя с момичето, което всъщност иска само едно нещо - да бъде близо до него.
Мария Хамилтън се появява в двора на 16-годишна възраст. Тя притежава необикновена красота. Императрица Екатерина, съпругата на Петър I, забелязва Хамилтън да блести с младостта си и я взима сред своите придворни дами.
Мария притежава хитър, проницателен ум и жив характер, а необузданата амбиция я превръща в жестока жена, способна на най-долни дела. Ролята на обикновена прислужница не задоволява Хамилтън и тя решава да направи кариера, като завладее самия цар. С нейните външни данни не е трудно и тя скоро се появява сред многобройните любовници на Петър I. Той
не изгаря
от страстно
чувство към
младото момиче
Отнася се с нея така, както и с другите си любовници, не изпитва нищо, освен физическо привличане.
С течение на времето Петър I губи интерес към красивото момиче и тя е принудена да забрави пътя към царските покои.
Отхвърлянето
не й допада
и Хамилтън решава да намери начин да си върне позицията, независимо какво ще й струва. За да постигне тази цел, тя започва афера с личния прислужник на царя - Иван Орлов, който по това време играе две роли: слуга и секретар. От него Мария получава цялата необходима информация за живота на царя. Когато Петър I и императрица Екатерина отиват на пътуване в чужбина, Орлов и Хамилтън, които са част от тяхната свита, тръгват след тях.
Царският секретар е увлечен от красавицата, но за кратко. Той бързо се впуска в разюздан живот, хваща си любовници и често пиянски бие и унижава бившата си метреса. Но Хамилтън издържа - тя трябва да задържи на всяка цена Орлов до себе си. Когато обичайните женски трикове спират да работят, тя намира друг начин - започва да му прави скъпи подаръци. Заради тях Хамилтън поема безпрецедентен риск: открадва бижута от Екатерина. Понякога ги продава и носи пари на Орлов, на когото средствата помагат да изплати многобройните си дългове. Той обаче продължава да бие приятелката си, без да обръща внимание на подаръците.
Усилията на Мария да привлече вниманието на Петър I понякога са възнаградени. От време на време той посещава нейната спалня, но тези нощни посещения са редки и тя знае, че не е събудила интереса му.
Труп в одеяло
Веднъж в околностите на царския дворец намират труп на бебе, увито в одеяло. Организират издирване, но никой не е заловен. Може би този епизод е щял да бъде забравен, но се случва друго.
Петър I намира в джоба си донос от един от враговете си. Царят не го прочита веднага, а когато се сеща за него, не го намира. Тогава той решава, че Орлов е взел документа, за да прикрие някого. Императорът, ядосан на своя слуга, спешно го вика при себе си. Орлов, като вижда Петър I да гори от ярост, решава, че е научил за връзката му с Хамилтън. Той пада на колене и признава, че не знае нищо за убийството на тайно роденото бебе, което Мария е извършила.
Петър I не очаква такова признание от слугата. Спешно е претърсена стаята на Хамилтън, където откриват бижутата, откраднати от Екатерина. Мария в окови е хвърлена в новопостроената Петропавловска крепост. Орлов е затворен в съседна килия, но по-късно е оправдан.
Хамилтън разказва подробно как е откраднала диаманти от императрицата, за да плати хазартните задължения на любовника си. Под ударите на камшика тя си спомня също, че два пъти е тровила плода в утробата си с отвари, а бебето, което се ражда, удушава със собствените си ръце в корито с вода.
Кралска целувка
Разследването по случая с детеубийцата продължава 4 месеца. През това време Хамилтън нито веднъж не наклеветява царския помощник Иван Орлов. Тя повтаря, че той не знае нищо за убийството, въпреки че слугата казва на Петър I за умъртвеното бебе.
По решение на императора през 1719 г. Мария Хамилтън е осъдена на смърт. Младата прислужница е отведена на площад "Троица", където тълпа от хора наблюдава екзекуцията. Любовницата на Петър I се качва на ешафода в бяла рокля, украсена с черни панделки. До нея в последните секунди от живота й е самият император. За него е важно палачът да изпълни точно волята му. Очевидци твърдят, че когато главата на опозорената прислужница се търкулва в краката на царя, той я вдига, целува я по устните и след като се прекръства, мълчаливо си тръгва. И до днес остава открит въпросът защо Петър I е поискал екзекуцията на любовницата си, след като императрица Екатерина прощава на крадлата и моли съпруга си също да й прости. Той остава непреклонен. Може би това се дължи на издадения преди четири години указ, легитимиращ правата на всички извънбрачни деца.
Според документа никой не може да унижава човек с мотива, че е роден без църковна благословия. Благодарение на този акт в Русия по това време са открити голям брой приюти, и всички майки са строго наказвани, ако унищожат плода на греховната си любов. Те трябвало да оставят нежеланите си бебета до вратата на приют, за да спасят живота им и да избавят душата си от вечни мъки. С убийството на новороденото Хамилтън директно нарушава волята на царя.
Друга причина обаче може да бъде и фактът, че бебето, на което Мария отнема живота, може да е дете на самия цар.
Последната любов на самодържеца
През последните години отношенията между съпрузите охладняват. Петър се увлича по дъщерята на молдовския владетел Мария Кантемир, 28 години по-млада от него.
Момичето е хубаво, знае езици, математика
и философия
Семейство Кантемир се радва на сближаването между дъщерята и царя, защото момичето може да роди син на Петър и в бъдеще да стане следващата императрица. Но Екатерина Алексеевна е нащрек: когато Кантемир е бременна по време на Руско-Персийската война (1722 - 1723 г.), императрицата наема лекар, който помага Мария да загуби детето.
Вероятно Петър би могъл да се ожени за Кантемир, но умира внезапно.
В двора се носят слухове, че императорът възнамерява да се раздели със съпругата си - да я изпрати в манастир, както някога Евдокия, или да бъде екзекутирана.
Когато царят започва да подозира Екатерина в изневяра, нещата вземат трагичен обрат. Императрицата е увлечена по младия адютант Уилям Монс, брат на същата Анна Монс, младежката любов на Петър. Монс е обвинен в подкуп и екзекутиран чрез обезглавяване. Според някои данни Петър настоява Екатерина да види отсечената глава и обезобразеното тяло на любовника си. След това
царят не желае повече да вижда съпругата си
Но два месеца по-късно, през януари 1725 г., малко преди смъртта си, Петър се помирява с жена си. Екатерина не напуска леглото на умиращия си съпруг, който издъхва в ръцете й. Тя дълго оплаква Петър, като не позволява да бъде погребан. Императрицата надживява съпруга си с две години. Петър и Екатерина живеят заедно 20 години и почиват един до друг в катедралата на Петропавловската крепост.
През 1721 г. Петър получава от Сената титлата император, а през 1724 г. коронясва императрица Екатерина.
Коментари (0)
Вашият коментар