Има много хора, които в критични и заплашителни моменти са виждали различни фрагменти от живота си. Това е като въртележка от моментни снимки на техния жизнен цикъл. Някои индивид разглеждат този феномен като свръхестествен и ненаучен. Науката обаче изследва този тип събития от десетилетия.
Един от първите регистрирани случаи е този на швейцарския геолог Алберт Хайм. През 1892 г. той пада от скала. По време на това грандиозно падане той има чувството, че е далеч от реалната ситуация, в която тялото му понася удари. Докато се случва тази близка среща със смъртта, той започва да вижда цяла поредица от образи, свързани със собствения му живот.
Този инцидент, слава богу, завършва щастливо, го кара да стане пионер в изследването на преживяванията, които са близо до смъртта, на планинарите. Неговият труд остава пътеводна светлина в тази област и до днес.
Хора, които се променят след граничен опит
Видовете преживявания, в които хората виждат живота си да минава пред очите им, могат да бъдат изключително разнообразни. Например претърпяване на злополука, пребиваване в операционна зала или някакъв друг вид заплашителна ситуация може да накара мозъка да навлезе в този вид състояние, подобно на транс.
Има някои аспекти на личността, които са склонни да се променят в резултат на тези преживявания. Например има хора, които престават да се страхуват от смъртта и осъзнават красотата на живота. Те могат също така да направят дълбоки промени, като да напуснат професионалната си сфера и да потърсят друга или напълно да променят приоритетите си. Те обикновено стават по-етични, хуманни и семпли откъм изисквания към съществуването си.
Това е напълно разбираемо, след като са преживели травматично събитие. Но това, което генерира безброй въпроси, са менталните ретроспекции. Онези моменти, когато хората се озовават в този здрачен миг между живота и смъртта.
Нека да разгледаме някои от вероятните отговори.
Мозъчен стрес и смущения във времето
През 2017 г. група израелски учени от Еврейския университет Хадаса в Йерусалим публикуват проучване, в което правят преглед на съществуващи случаи по темата. Хората, които твърдели, че „животът ми мина пред очите ми“, изпитвали ефекта на ситуация на екстремен стрес на ниво мозък.
Изглежда, че в тези моменти времето престава да съществува в съзнанието. Разтича се, почти като часовниците на Салвадор Дали. Минало и настояще заемат една и съща равнина и се припокриват. Следователно, нашите минали животи се смесват с непосредствената реалност. Това е теория, която пасва идеално на идеите на Имануел Кант.
Според Кант времето е конструкция на човешкия ум. Колкото и пресилено да изглежда това, много невролози приемат тази идея за валидна. Всъщност те вярват, че възприемането на времето и неговата организация не са нищо повече от продукти на нашето собствено съзнание.
Представете си мозък в момент на голяма заплаха. Той е изправен пред смърт и нивото му на активност е толкова интензивно, хаотично и прекомерно, че настъпва кортикална дезинхибиция. В резултат на това префронталния кортекс (ключов за когнитивните способности или вземането на решения) и хипокампуса (отговорен за паметта) страдат от промяна в правилното освобождаване на GABA. Този невротрансмитер има множество функции на централната нервна система. Въпреки това, в ситуации на изключителна опасност, той спира да работи. Поради това хипокампусът „изхвърля“ голям брой спомени в префронталния кортекс. Това обяснява защо те са толкова ярки, реални и интензивни.
Преживяванията, когато животът минава пред очите
Известният невролог Оливър Сакс посочва, че преживяванията, в които виждате как животът ви минава пред очите, са „изключително сложни“ видове халюцинации. Психиатърът Брус Грейсън, една от фигурите, които са изучавали задълбочено този тип феномен, споменава друг аспект.
Той посочва, че досега неврологичните хипотези не са предложили ясно обяснение защо се случва това явление. Ясно е, че има граница с нашата умствена вселена, която ни убягва.
Първото нещо, което трябва да направите, ако сте преживели такъв тип събитие, е да го потвърдите. Това не е паранормално явление, нито сте изправени пред психично разстройство. Това е истинско и конкретно преживяване, което е трудно за разбиране. Понякога може да се нуждаете от психологическа подкрепа.
Това не е само заради самото подобно на транс състояние, но и заради това, което идва след него.
Коментари (0)
Вашият коментар