Ефектът на илюзорната истина, или как повтарящата се лъжа се превръща в истина

Фразата „Хиляда пъти казана лъжа става истина“ , приписвана на Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата на Хитлер, описва ефективна верига от събития. Това се дължи на психологически процес, известен като ефект на илюзорната истина или ефект на повторение.

Олдъс Хъксли в книгата си „Прекрасният нов свят“ също споменава ефекта на илюзорната истина. В този роман един от механизмите, използвани от властта, за да повлияе на обществото, е да накара хората да слушат изявление 62 400 пъти, докато спят.

Всички знаем, че ефектът на илюзорната истина е един от най-експлоатираните от рекламата за придобиване на влияние. Това се случва, защото повторението прави мозъка запознат с определени твърдения и в крайна сметка ги асимилира, сякаш са верни, дори и да не са.

Ефектът на илюзорната истина е психологически механизъм, чрез който хората са склонни да придават субективна валидност на това, което често им се повтаря. Това е пристрастие, което действа, защото не сме склонни да сравняваме това, което една добра група хора може да повярва с доказателствата или фактите. По този начин слушането на съобщение много пъти ни кара да приемем идеята, че то е потвърдено от много хора.

Един от най-интересните аспекти е, че хората започват да вярват на неправдоподобни данни не само за теми, за които знаят малко, но и за тези, с които вече са запознати.

Разкриващо разследване
Разследване, проведено от Католическия университет в Лувен (Белгия), изследва различни аспекти на феномена на ефекта на илюзорната истина. Екипът набира 200 доброволци, които са били изложени на няколко неверни твърдения.

В първата фаза участниците били запознати с поредица от 16 твърдения, които в светлината на разума били абсурдни. Например, че Земята е квадратна или че пушенето е полезно за белите дробове. Участниците били помолени да оценят колко достоверно е всяко твърдение. След това им били представени отново в друг ред и така нататък, докато не изпълнили теста пет пъти.

Във втората фаза отново им били показани 16 твърдения. Осем от тях вече били използвани в предишната фаза, а останалите осем били нови. Те трябвало да ги оценят от 1 до 50, където 1 било „определено невярно“, а 50 „определено вярно“. След това било оценено дали повторенията са генерирали някаква промяна във възприятието на участниците.

Констатациите показват, че 53 процента от хората смятат повтарящите се твърдения за все по-малко неверни. От друга страна, 28 процента имали обратния ефект и колкото повече били изложени на повторения на абсурдни „истини“, толкова по-ясно осъзнавали тяхната фалшивост. Следователно, ефектът на илюзорната истина изглежда невинаги работи.

Мозъчни капани
Феноменът на ефекта на илюзорната истина не действа сам по себе си. Отговорът се крие в капан, който ни залага нашият мозък. Истината е, че този орган не е точно паметник на трудолюбието. Точно обратното: мозъкът е донякъде мързелив и пести енергия, когато може.

По този начин повторението означава повече „плавност на обработката“, което прави информацията по-лесна за обработка. Ефектът е подобен на този, когато четем сложен текст. С всеки нов прочит обикновено успяваме да го разберем малко по-добре. Това средство подхранва идеята, че данните от проучването са верни. Когато нещо „резонира с нас“, нашите мозъци са склонни да бъдат по-малко критични. С други думи, намаляваме бдителността си и приемаме данните, без да ги проучваме задълбочено, тъй като това спестява работа.

Някои хора са по-склонни да не оценяват информацията, която получават. Вземайки това предвид, заедно със склонността на мозъка да работи по-малко, се появяват идеалните обстоятелства хората да повярват, че всяка лъжа може да бъде истина, ако се повтори достатъчно пъти. Ето как действа ефектът на илюзорната истина.