Арх. Весела Мирянова: Мъжете се смущават от силата, смелостта и решителността на жените

Тя е и изпълнителен директор, и мажоритарен собственик на строително-инвестиционната компания АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, както и председател на Съвета на директорите. Семейна, с пораснали син и дъщеря и с осемгодишен внук, който се чувства съвсем голям.

Интервюто на Весела Мирянова е част от специалното издание на „24 часа“ и MILA.bg „Жените – Умен свят“, посветено на дамите с визионерски нюх. След изключителния успех на първото подобно издание - „Жените, които променят“, екипът ни надгради своето търсене на успели личности и събра в 200 луксозни страници визията за утрешния ден на едни от най-проспериращите и вълнуващи българки. Прочетете ги.

- Опишете своята първа детска мечта за живота, който си представяхте пред вас?

- Виждах се като майка на много деца: грижовна, мила, преизпълнена с обич към тях. В мечтите ми не е имало делови костюми, сключване на сделки, интервюта. Бях уверена, че всичко най-вълнуващо ще бъде събрано в бъдещия ми дом. Красива ирония е, че всеки ден работя за дома на мечтите. Домът на тези, които се доверяват на АРТЕКС.

- Какви съвети получавахте от родителите си? Кои не приемахте, кои бихте повторили днес на своите деца и от какво бихте ги предпазили?

- Казано с усмивка, изискванията бяха повече от съветите. Трябваше да развивам качествата си, да имам постижения, отлични обноски... Взискателните родители не бяха рядкост тогава. Днес родителите сякаш повече държат децата им да имат висока самооценка, да демонстрират непоклатимо самочувствие и в успехите, и в провалите. Не знам коя „школа“ е по-добра. Вечният въпрос на възпитанието е „Свобода или строгост?“ Все повече съм за свободата. С понасяне на отговорността, разбира се.

- Какво ви отличаваше от връстниците, когато бяхте на 10, 15 или 20 години?

- Неотменимото правило „Първо работата, после забавленията“. От него, естествено, следваше, че ако работата е повече, забавленията отпадат. Може би съм била твърде праволинейна. Добре, че гледах на поезията, на театъра като на нещо значимо и прекрасно, затова си позволявах да им отделям много време. Рецитирах стихове на прегледи на художествената самодейност, получавала съм златни медали. Мечтаех или по-скоро фантазирах, че ще стана актриса, но така и не опитах. Последвах примера на родителите си и избрах „сериозна“ професия.

- Коя беше любимата играчка, която сте имали?

- Имах нещо по-хубаво от играчка: чекмедже, магически дом на едно многолюдно семейство от оживяващи химикалки и моливи. Бяха мили същества с опашки (капачките). Грижех се за тях и мислех, че са щастливи и благодарни. Правех представления с моите герои за по-малкия ми брат, който беше чудесна публика.

- Кога сте грешили най-много? Кога сте стигали в задънена улица и как сте намирали изход от нея?

- Разочарованието от човек, на когото сме вярвали безусловно; добре обмислени удари под кръста – такива неща ни отвеждат в онази улица. Когато сме там, не може да си позволим и лукса на самосъжалението, защото сме отговорни не само за себе си, а и за други хора. От опит съм разбрала, че именно чувството за отговорност към другите дава и сила, и решителност, и изобретателност. В крайна сметка, ако стигнем до задънена улица, трябва да измислим начин да полетим над нея.

- Първото добро, което направихте като дете?

- Бях съвсем малка, бях на пионерски лагер. Дадох сребърното си пръстенче на едно болно дете от санаториума в Слънчев бряг. Имах чувството, че съм се разделила с приказно съкровище, но не съжалявах.

- Какво отличава вашата компания, вашия бизнес през 2022 г. – опишете ги. Опитайте се да погледнете в 2042 г. – как изглеждат те след 20 години?

- АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД се роди с желанието не да покорява върхове, а да ги създава. Заложихме на постепенното развитие, но изпреварващо очакванията на нашите клиенти и винаги в синхрон със световните стандарти в архитектурата и жилищното строителство. Още първите ни сгради се открояваха с европейската класа на фасадите си, с ландшафтните решения и безупречното поддържане на зелените части, с изисканите фоайета и стълбищни площадки. С всяка реализация сме укрепвали фундамента на нашата компания: всепроникващото качество, демонстрирано с всеки сантиметър на изграденото, във всеки ден на обитаването. Качеството – това ни прави устойчиви във всякакви бури и заради него АРТЕКС се превърна в бранд на доверието. Затова всичко ново, което сме въвеждали (като невидимото сметосъбиране или рекуператорната система за пречистване и планинска свежест на въздуха) се приема с интерес, с ентусиазъм. Компанията е стабилно позиционирана в най-високия сегмент на луксозното жилищно строителство, защото заложи на разбирането за лукса като лекота на живота в един безупречно изграден дом. Развитието на компанията винаги сме виждали в разнообразяването на нашите реализации – свободностоящи жилищни и офис сгради; архитектурни ансамбли, свързани с големи озеленени паркове и интегриращи площи за срещи, шопинг и спорт; високо строителство с класата на най-доброто в световните мегаполиси; екоселища (като сега изгражданото до парк „Камбаните“). От друга страна, АРТЕКС се ангажира с тенденцията за завръщането към земята, към корените, с преоткриването на естествените материали. В следващите десетилетия ще се появяват нашите къщи, вписани в природата и изградени изцяло от екоматериали. Защо да не се издигнат високи сгради, изцяло от дърво и с подписа на АРТЕКС и в големия град? Бетонът ще отстъпва, за да открием неподозирани сега възможности на дървото, вълната, глината дори. Определящата характеристика на модерното, хуманно жилищно строителство ще бъде природосъобразността.

- Аз работя в първия ни успех – сградата на ул. „Неофит Рилски“ 46, където винаги е бил офисът ни. Всъщност усещането ми не беше за успех, не беше някакъв възторг или ударна доза към самочувствието. По-скоро изпитах спокойствието, че сме на прав път, че това е класа, която може само да надграждаме.

- По какво разбирате, че една идея или проект ще донесат успех?

- Интуиция! Това е спонтанният ми отговор. Този усет обаче е резултат от години работа и от разговорите с вече десетките ни хиляди клиенти. И предварителните желания, и отзивите от вече направеното, и забележките по най-дребния детайл – всичко това доизгражда компетентността и увереността ни. В същото време не е достатъчно да постигнем успех, разбиран единствено като одобрение от страна на клиентите и обществеността. Да, повтарянето на познатото е лесният начин за сигурна печалба и липса на проблеми, но това не ни удовлетворява. Новото, високото, дръзкото може да събужда противоречиви реакции, но е тази доза енергия с висока вибрация и иновативност, която е нужна на града, на обществото. Някои от успехите идват трудно, оспорвано, с прекъсване и отлагане, но си струват всичко. АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ е компания, която, когато строи, проправя пътеки. Това вече е успех.

- Как променяте средата, в която работите и живеете?

- Толкова просто, а така полезно е правилото да оставим мястото, където сме стъпили (строили), в по-добро състояние от завареното, то да остане след нас по европейски различно. АРТЕКС винаги се ангажира със средата на своята дейност: опазването и умножаването на растителните видове, подобряването на инфраструктурата, създаването на екопарк, където е възможно, и винаги – зелени части, фасада с благородно, запомнящо се излъчване… Всичко това е с вградени механизми за поддържане на свежестта и функционалността на сградите ни.

- Имате ли класация на важните качества, които отличават лидера и визионера?

- Истинност. Лидерът вярва в смисъла, в стойността, в перспективите на това, към което води другите. Бързи реакции. Няма време да се обиждаме на обстоятелствата, да се оправдаваме със съдбата. Добрият ръководител взема бързи решения. Всяко забавяне деморализира екипа. Коректност. И устното обещание се спазва с гаранцията на железен договор. Кауза. Бизнес, чиято единствена цел е печалбата, се превръща в хазарт и изважда най-лошото у всички. Когато бизнесът създава стойност за другите и за обществото, и по-малката печалба носи огромно удовлетворение. Скромност. Лидерът е слуга на своя бизнес, на своя екип, а не техен бог.

- Конкурентът – стимул или незначителен детайл? Как побеждавате?

- Ако всички в нашата сфера на дейност – архитектурата и строителството – правим най-доброто, на което сме способни, то печели градът. Колкото повече компании строят почтено, красиво, бих казала и смело, защото еднообразието убива енергията на града, толкова по-хубаво. Колкото до някакви „победи над конкуренцията“, те са най-малкото временни. Виждаме какво правят колегите, възхищаваме се на всяка хубава сграда, но без желание да я копираме. В София, в България, в света има място за различни стилове и вдъхновения, стига да са реализирани качествено и с мисъл за цялото.

- Какъв мъж издържа на темпото ви на живот – как го откривате и задържате?

- Онова момче, с което се открихме на 15-16-годишна възраст, е до мен и днес. Никога не съм искала, чакала или търсила друга любов. Задържа се до мен заради постоянството ми, заради това, че винаги съм поставяла него, семейството ми над всичко, дори над самата мен. И когато съм наранена заради „чисто човешка слабост“, не помислям да отвръщам със същото.

- Какво споделяте с човека до вас? Знаете ли какво той не одобрява във вас?

- Мъжете най-често се смущават от силата, смелостта и решителността на жените. От тяхната твърдост да отстояват принципите си, вместо безкрайно да прощават, да се приспособяват към някаква „нова нормалност“.

- Ако имате само една минута време в този живот, на кого и какво бихте казали?

- Бих прегърнала любимите си хора. Няма нужда от думи. Обичта се усеща и остава. Какво от живота на вашите деца днес ви впечатлява и какво в техния живот им липсва от вашето детство? Способността им да се занимават със сто неща едновременно, смайващата бързина, с която усвояват всичко технологично. Липсва им играта „на ръбче“.

- Кой е най-правилният начин да възпиташ детето си?

- Без поучения, без високопарността на заучени фрази от наръчници за възпитание. С добрия личен пример. Децата може и да не чуват родителите си, но винаги ги виждат. Виждат делата им.

- Днес всички говорят и се опитват да надграждат „зелената идея” – как изглежда тя през очите ви като визионер, бизнесмен, родител?

- Въпросът е зелената идея да не се превръща в зелени приказки. Зад нея трябва да стоят ангажименти и практики. Ако говорим за архитектурата и строителството, то екологичността, здравословността би трябвало да са характеристика на всеки елемент от проекта, материалите и реализацията. Безупречното ситуиране на сградата в терена, доказано безвредните материали, намалените вредни емисии при строителството, енергоефективното обитаване, гарантирано от най-актуалните технологии, системите за пречистване на въздуха, зелените покриви… Безкрайно много са чертите на едно жилище, което щади, обогатява средата си, докато предоставя комфорт на своите обитатели. За АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ днес няма по-голям стимул от постиженията на устойчивата архитектура, на това строителство, което пести ресурси, съхранява и дори увеличава биоразнообразието.

- Как променихте живота на вашето семейство и вашия личен след пандемията и по време на война? Какво е ценното, което научихме?

- Всички открихме ценността на дома и стойността на хората край нас. Само чистият, удобен, сигурен дом и само верните хора дават чувството за стабилност, когато светът се разтърсва. Освен това настъпи краят на отлагането. Извънредните обстоятелства ни извадиха от фантазиите за „някога по-нататък“ и ни накараха да живеем повече в настоящето и да бъдем по-отговорни към собственото си бъдеще. Днес все повече ни търсят хора, които са отлагали закупуването на дом, изчаквали са по-благоприятни лични и пазарни обстоятелства, изчислявали са, че наемът е по-поносим. Сега искат нещата… сега.

- И кога трябва да спрем, за да имаме време да общуваме? Как предпочитате да общувате – социални мрежи, мобилни телефони, писма или личен разговор?

- Колко писма съм написала като ученичка, студентка! Липсва ми онази задушевност на писането и четенето на писма. Дори съчувствам на младите хора днес, които не са търсили хубава хартия, писали, поправяли и пускали писмото в пощенската кутия с трепетното предчувствие за радостта на другия… От друга страна, с помощта на технологиите общуваме на живо (макар и „на видео“) с хората надалеч. Важно е да се използва всяка възможност за поддържане на връзките. Със сигурност не си представям щастието като самоизолация дори и в райско кътче.

- Как се отглеждат лидери? Вие виждате ли добра среда за тях в образователната система и в начина на правене на бизнес в България?

- Лидерите се раждат; поне това е моето наблюдение. Школи, семинари, всевъзможните форми за обучение в лидерство могат да доизваят водача, но това съчетание на енергиен заряд, устойчивост и харизма според мен е даденост – дарба свише.

- Какви трябва да са лидерите през 2022 г. и какви ще бъдат през 2042 г. в политиката и в бизнеса?

- Лидерът трябва да е етичен – дори това да му струва лидерството. Силен – за да казва и отстоява истини, които не са лесни за възприемане от свикналите да бъдат лъгани с ласкателства и обещания. И винаги с хапче против нарцисизъм в джоба. Ако умее да докосне добрата страна на човека, да събужда неговата съзидателна, а не разрушителна сила, да приобщава и обединява екипа си, а не да го разединява с подмолни, измамни действия – това е истинският лидер за всякакви времена.

- Как вашата компания се грижи за своя екип и за хората, които имат нужда от подкрепа извън стените на офиса?

- Грижата за хората ни е според нуждата. Понякога трябва да се осигури добър лекар, друг път – почивка, материална помощ… Щом имаме отлични контакти вътре в екипа, не е трудно нито да се сподели проблем, нито да се откликне на него. Що се отнася до благотворителните дейности на компанията, практиката ни е да ги обявяваме само ако търсим участие от страна на обществеността или други компании.

- Иновациите, които ще променят света?

- Намирането на алтернативен източник на енергия.

- Мъжете, които не ни разбират, и мъжете, които ни разбират – обяснете им какви сме ние през 2022 г.?

- За мъжете, които нямат очи, сърце, усет за жената, тя е даденост – като някаква статуетка, декорираща хола. Вечно присъствие с невидяна, неосмислена стойност. Мъжете, които разбират жената, са видели нейната сила, дадена с Божие благоволение. Това е сила бранеща, сила съзидателна и обединяваща. Блага сила. Без тази сила огънят на домашното огнище, огънят на всяко начинание угасва, а красотата в живота помръква. Такива мъже не повтарят „Не разбирам какво искат жените“, защото ги слушат и чуват. Тезите на жените обикновено са ясни и разумни, интуитивно обосновани. Превръщането им в някаква „мистерия“ е просто начин те да бъдат несправедливо игнорирани.

- Как гледате на темата полово равноправие?

- Нима е нужно да се защитава идеята за равенство между хората по какъвто и да е било принцип?

 Може да намерите „Жените – Умен свят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.