Възпитаник е на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и има магистърска степен по инженерна геоекология. Професионалният й път започва в Техническия университет в София като експерт в специализирана лаборатория по екологични технологии и опазване на околната среда. След това работи в Държавен фонд „Земеделие“ и в Министерството на икономиката. През 2004 г. става инженер „Опазване на околната среда“ в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД. Бързо натрупва опит и поема все по-големи служебни отговорности, издигайки се до директор „Здраве, Безопасност, Околна среда и Връзки с обществеността“ през 2011 г. Към настоящия момент е директор „Устойчиво бизнес развитие“.
Интервюто на Константина Градева-Василева е част от специалното издание на „24 часа“ и MILA.bg „Жените – Умен свят“, посветено на дамите с визионерски нюх. След изключителния успех на първото подобно издание - „Жените, които променят“, екипът ни надгради своето търсене на успели личности и събра в 200 луксозни страници визията за утрешния ден на едни от най-проспериращите и вълнуващи българки. Прочетете ги.
- Опишете своята първа детска мечта за живота, който си представяхте пред вас?
- Мечтаех да бъда лекар като мама, исках да съм хирург. Виждах се със зелената престилка, надвесена над нечие страдащо тяло, на което компетентно помагам и давам надежда за живот. През тийнейджърските си години упорито се готвех за сбъдването на мечтата си – четях и се интересувах, в белите пространства на учебниците по биология и химия записвах допълнителна информация по темите, които щяха да отворят за мен вратите на Медицинския университет, ходех на допълнителни уроци при две невероятни жени, които още по-силно разпалваха мечтите ми; явявах се на пробни изпити. Но съдбата бе отредила съвсем различно бъдеще за мен.
- Как тогава виждахте себе си през 2022 г. и одобрявате ли се такава, каквато сте през 2022 г.?
- Със сигурност си представях да съм успешна в това, което правя, и удовлетворена от работата си. През 1998 г. се сдобих с инженерна диплома, започнах работа в научноизследователска лаборатория към Техническия университет. Последваха няколко години в държавната администрация и през март 2004 г. открих своето място. Място, на което ми е удобно, комфортно, сигурно, удовлетворяващо. Днес се чувствам добре в професионалната си кожа – занимават ме предизвикателни въпроси, средата е динамична, съвремието изисква нови компетенции, които да надграждам, заобиколена съм от млади, знаещи и можещи колеги, които също изискват да съм в крак с времето. Жива и в постоянно движение на ума и тялото съм, как може да не съм доволна?
- Какви съвети получавахте от родителите си? Кои не приемахте, кои бихте повторили днес на своите деца и от какво бихте ги предпазили?
- Моето детство беше приказно! Обгрижвана от баба, мама и татко, растях щастлива. Детството ми мина в игри на улицата до късно, без телефони и компютри. Учеха ме да споделям играчките си и следобедната филия с лютеница и сирене с децата. Учеха ме да поздравявам и отстъпвам място на възрастните в градския транспорт. Учеха ме да чета книги. Учеха ме да уважавам учителите си. Учеха ме да закрилям и да се грижа за по-слабите и никога да не отвръщам на лошото с лошо. Учеха ме да мечтая и да бъда свободна в решенията и действията си. Всичко това бих предала на децата си въпреки днешния агресивен свят.
- Разкажете за вашия първи успех?
- За мен успехът е постигнат щастлив миг, еуфория и емоция. Летеж. От 5-годишна танцувах във фолклорен детскоюношески ансамбъл „Изворче“. Бях нисичка и закръгленка и все не ме включваха в сюитите на стройните и слабите. Все бях накрая на хорото и въртях охлюва. Но бях упорита – не пропусках репетиция, а докато другите почиваха, аз повтарях новите елементи на танца. Намалих шоколада и вкуснотиите, които приготвяше баба, и … ура, и аз съм на концерт в зала 1 на НДК! Ако не бъркам, бях на 7, а годината – 1982-а. Горда, навирила нослето, косата на кок, китка зад ухото, чисто нови скарпини, тракийска носия, огромна сцена, светлини, препълнена зала, овации, овации, овации. И ако това не е успех!
- Какъв мъж издържа на темпото ви на живот – как го откривате и задържате?
- Моят мъж – изцяло отдаден на семейството ни. Голяма съм късметлийка. Това е човек, готов да тръгнем заедно, веднага, в каквато и да е посока. Закрилящ и обичащ безрезервно. Мъж, на когото съм безкрайно благодарна за грижата и към родителите ми. Само един добър и възпитан човек притежава тази грижовност към родителя на другия. А темпото – ние сами си го задаваме. Обичаме да сме на педал – буквално. И двамата пътуваме, за да работим, пътуваме и за да се забавляваме. Заедно сме, защото обичаме да правим едни и същи неща.
- Какво споделяте с човека до вас? Знаете ли какво той не одобрява във вас? Как и дали се опитвате да промените себе си, за да е успореден успехът в личния живот и в бизнеса?
- Споделям всичко. Прабаба ми навремето казваше, че на един мъж не всичко се казва, но намерих човека, с когото мога да бъда открита и откровена. Убедена съм, че понякога съм по-емоционална, отколкото той може да понесе, но и през ум не ми минава да се променям. Вярвам, че ако човек е щастлив в личния си живот, то и професионалният е успешен.
- Как променихте живота на вашето семейство и вашия личен след пандемията и по време на война? Какво е ценното, което научихме?
- Хората сме адаптивни същества и ако успяваме да извлечем ползите и от най-безнадеждната ситуация, то шокът бързо отшумява. В няколкото месеца, които прекарах у дома, намерих повече време за себе си, за книгите, които все не успявах да прочета, за визията на дома, който, надявам се, скоро ще обитаваме, за плануване на пътешествията, които да случим. Занятията, които имаме със съпруга ми, не ни позволиха твърде много да се откъснем от средата си. Днес безспорно се радваме на по-голямата свобода за движение и контакти със себеподобните. Що се отнася до войната – никога не съм я разбирала и приемала, и с тази е така.
- Какво добро направихте за последно?
- Най-доброто, което мога да направя, а все ми си изплъзва, е да отгледам дете. Вярвам, че мога да дам топъл дом, надежда и бъдеще не само на едно дете, което не е имало моя късмет да се роди в здраво и обичащо семейство. Ако тази мечта се сбъдне, няма да има по-щастливи двама души от мен и съпруга ми.
- Как гледате на темата полово равноправие?
- Само равноправни партньори, независимо дали в професионален, или личен план, могат да случват, да сбъдват, да изживяват пълноценно. Личният ми свят е пример за това. Професионалният ми свят, в чиито корени стои една типично мъжка професия, е отворен за това, а моята компания го реализира на практика. Неслучайно вече повече от 18 години имам привилегията да се реализирам в такава равноправна среда, предоставяща възможности за учене, утвърждаване и растеж.
Може да намерите „Жените – Умен свят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.
