Привързаното родителство е тайната на щастливите семейства

Не е лесно да си родител, често може да бъде предизвикателство. Никое дете не идва с ръководство с инструкции, което да улесни родителството. Опитът и мъдростта идват от ежедневния живот и от всички грешки, които допускате.

Психолозите твърдят, че свързаното родителство е тайната на щастливите семейства.

Да речем, че детето ви иска купичка сладолед за закуска. Усещате, че се задава криза и оценявате възможностите си за родителски стил:
• Либерално родителство: вие казвате „да“, но тогава ще трябва да му дадете бисквитки за обяд и торта на вечеря.
• Авторитарно родителство: казвате „не” директно и категорично
• Неглижиращо родителство: правите се, че не сте чували детето си или че то всъщност не е отправило тази молба.
• Привързано родителство (авторитетно): съчувствате на детето си и му казвате, че това не е възможно, но му дайте други възможности, от които да избере, за да се чувства най-удобно в момента.

Привързано родителство
То е наистина това, което звучи - във всяка ситуация се опитвате да се свържете съпричастно с децата си и да погледнете нещата от тяхната гледна точка, преди да ги напътствате. Привързаното родителство жъне значими взаимоотношения както за родителите, така и за децата.
То обаче изисква най-много енергия и най-много усилия в много отношения.

Какво изисква привързаното родителство?

• Време: често отнема повече време. Казването на „не“ е очевидно по-бързо от съпричастността с радост и хумор.
• Креативност: много по-лесно се достига до кратки, директни фрази като „Не прави това!“ Или „Моля, спри!“
В сравнение с по-обнадеждаващи видове фрази, когато децата ни са ядосани, притеснени или уморени да чуят „не. Постоянното творчество изисква практика и усилия.
• Емоционално пространство: когато сме с децата си по свързан начин, ние им даваме част от себе си, от своята емоционалност.
• Физическа издръжливост: свързаното родителство включва свързан език на тялото; да се доближиш до детето си, да коленичиш до неговото ниво и да си игрив ... определено има физически усилия, свързани с родителството.
• Саморегулация: за да влезем в свързано пространство с дете, което е изпаднало в истерия, постоянно ни се противопоставя или е физически агресивно, трябва да регулираме собствените си емоции. Трябва да излъчваме спокойствието, което искаме да видим в детето си.

Не е изненадващо, че децата на силно съпричастни родители процъфтяват, физически са по-здрави и са психологически по-балансирани.