Най-често колегите й я наричат „мъжко момиче“ и „силна жена“, защото защитава българските академични традиции. Професор Темелкова е първата жена, избрана за ректор, в историята на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Нейна е заслугата в българското образователно пространство да се заговори за интердисциплинарност и професии на бъдещето, за широкоспектърни алианси при запазена самобитност и уникалност на образователния профил на всеки от университетите ни. Финансист и юрист, специализирала международно търговско право и международен бизнес, преминала обучение по лидерство в университета „Джорджтаун“ – Вашингтон.
Интервюто на проф. Темелкова е част от специалното издание на „24 часа“ и MILA.bg „Жените – Умен свят“, посветено на дамите с визионерски нюх. След изключителния успех на първото подобно издание - „Жените, които променят“, екипът ни надгради своето търсене на успели личности и събра в 200 луксозни страници визията за утрешния ден на едни от най-проспериращите и вълнуващи българки. Прочетете ги.
- Опишете своята първа детска мечта за живота, който си представяхте пред вас?
- Приказките и любовта на семейството винаги са водещ възпитателен модел в детството. Може би затова и детските ми мечти бяха свързани с желанието да съм принцеса. По-късно вече мечтаех да съм учителка, в гимназията – да бъда журналистка, а при завършването на средното си образование мечтаех да съм добър юрист. Затова и завърших право. Осъзнах обаче, че правото се допълва много добре с икономика и завърших и финанси.
- Какви съвети получавахте от родителите си? Кои не приемахте, кои бихте повторили днес на своите деца и от какво бихте ги предпазили?
- Най-често ме съветваха да премислям постъпките си. „Три пъти мисли, един път режи“, ми казваше редовно баба ми. Родителите ми ме възпитаваха в пълно съзвучие с традиционните български и християнски ценности, морал и мироглед. Не приемах критиката им, че чета литература, водеща до самоизграждане на определени качества и способности у личността като дефиниране на интереса, защита на личното и прагматичното, следване на целите, като осъзнаваш, че околните невинаги са добронамерени партньори. Доверчивостта и вярата в доброто у човека ми дадоха родителите ми, а едното наум за хората дойде от книгите на Дейл Карнеги и Йозеф Киршнер. Вече 23 години провокирам сина си да търси и бялото, и тъмното у хората, да не ги възприема едностранчиво – нито с прекалено доверие, нито мнително.
- Кои са най-важните крачки от живота на една жена, за да се превърне в успял човек. Вашите какви бяха?
- Вярата на близките й в нея и любовта им. Така идва и самоувереността в добрия смисъл на тази дума. Съпругът ми ме мотивира да бъда себе си, да се развивам и да вървя по пътя, който би ми носил удовлетворение от работата и постигнатото. Той бе този, който ми вдъхна куража да последвам мечтите си, и още на 23 години, с бебе, работех в едни от най-реномираните варненски медии. По-късно осъзнах, че съм аналитична, последователна, коректна с фактологията, търпелива – все качества, потребни на научния работник. Така стигнах до докторантурата и отдаването ми на науката. Помня как с 2–3-годишния си син ходех в университета. Колко трудно ми бе да го гледам и възпитавам и да пиша дисертация. Удовлетворението е голямо обаче, когато виждаш как детето ти се превръща в честен и коректен, уравновесен и зрял мъж и как научният ти труд принажда реална стойност за бизнеса
- Какво отличава Висшето училище по телекомуникации и пощи през 2022 г.? Опитайте се да погледнете в 2042 г. – как изглежда университетът след 20 години?
- 2022-а е година на стрес за българските висши училища. Започна с идеите на министъра за механично сливане на университети, продължава с опити за въвеждане на нови стандарти в науката, като сега действащите са приети едва преди 4 години. Образованието е консервативна система и няма нужда да бъде взривявано от реформи – фойерверки. То има нужда от постоянна методична, плавна и надграждаща реформа, съобразена с българската академична традиция, не от шокова терапия, копираща чужди модели, пък били те и на Харвард. Дигиталният университет ще е факт само след няколко години. Изкуственият интелект, роботизацията, интерактивните методи и инструменти на преподаване, добавената реалност и виртуалната реалност ще са неизменна част от обучителния процес. Голямото предизвикателство пред българските висши училища е бързото въвеждане на дигиталните технологии в ежедневните им работни процеси, преформатирането на скучното и тривиално обучение в увлекателен, интригуващ и провокиращ мисленето процес. Образование от всяка точка на Космоса – може би това ни очаква през 2042 година.
- Кои са трендовете във вашия бранш – тези, които вие създавате, и тези в света, които следвате?
- Ние сме инженерно държавно висше училище. Създадено е през 1881 година от българския княз Александър Батенберг, за да обезпечи с кадри телеграфа и пощите. Днес телеграфите са вече телекомуникации, а пощите – логистика. И двата сектора в условията на бурно икономическо развитие, на бум на космическите изследвания, но и в ситуация на война са изключително потребни и са част от националната сигурност. Ако някой посегне на висши училища, които изграждат кадри за тези сектори, посяга на българската национална сигурност и на българския национален интерес.
- Как променяте средата, в която работите и живеете?
- Във Висшето училище по телекомуникации и пощи дружно променяме българската реалност, като браним академичните традиции и родното висше образование от прекрояването им по чужбински образец. Защитаваме правото на нашите деца да имат достъп до българско висше образование, защото реформите, които ни се предлагат, ще доведат до невъзможност бедният човек да изучи децата си. Ще превърнат висшето образование в скъпа и недостъпна услуга, ще се стигне до обезценяването на труда на българския университетски преподавател.
- Какъв мъж издържа на темпото ви на живот – как го откривате и задържате?
- Търпелив и обичащ силно...
- Ако имате само една минута време в този живот, на кого и какво бихте казали?
- „Обичам те“ – на важните за мен хора.
- Какви трябва да са лидерите през 2022 г. и какви ще бъдат през 2042 г. в политиката и в бизнеса?
- С очи, вперени отвъд възможностите на реалността, и със сърца, служещи на хората.
- Какво добро направихте за последно?
- Спасих сляпа костенурка, като я лекувах и храних буквално в устата по предписание на хората с големи сърца от Центъра за рехабилитация и репродукция на костенурки в сeло Баня.
Може да намерите„Жените – Умен свят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.
