Различните слоеве на психологическата ни кожа

Кожата ни има повече сензорни рецептори на някои места от други. Докато една ласка по врата може да ни накара да настръхнем, същата по ръката може да няма същия ефект. Същото нещо се случва и върху емоционалната ни карта. Нашата психологическа кожа е покрита с рецептори и имаме по-чувствителни точки в определени области от други. В някои зони е необходим само минимален натиск, за да се предизвика наистина силна реакция.

Този модел на действие-реакция е особено подчертан в случаи на критика. Нашият начин на обработка зависи от много фактори. Зависи как, къде и кога се случва. В един конкретен момент може да приемете даден коментар като шега, докато в друг същият коментар ще ви подразни или разстрои.

Нараняваща критика
Представете си, че се опитвате да научите език от няколко месеца. Използвали сте малкото свободно време, което имате, за да започнете да научавате някои нови думи и да се запознаете с най-популярните изрази. В същото време имате приятел, който го говори перфектно.

Един ден се срещате и му казвате какво правите. Веднага ви насърчава да се упражнявате с него. Но щом си отворите устата, той започва да ви критикува. Събеседникът ви прави алюзии за начина ви да учите дадения език, за ресурсите, които използвате, и дори вашите способности.

Прибирате се вкъщи с чувството, че всички усилия, които полагате,
са безполезни. Това ви ядосва, защото сте вложили толкова много енергия в новия си проект. Психологическата ви кожа е раздразнена.

Сега си представете същата ситуация само че този път сте на почивка и решите да прекарате известно време в изучаване на същия език. Направили сте някои граматични упражнения и сте гледали няколко видеоурока. След това се срещате с приятеля си.

Сега критиката на приятеля ви малко ще ви подразни, но далеч не в степента, в която ви е повлияла преди. Това е така, защото осъзнавате, че всъщност не приемате проекта си достатъчно сериозно.

В този случай приемате, че вашият приятел ви казва, че трябва да обърнете повече внимание на това, с което сте се захванали. Не се съмнявате дали ви го казва за ваше добро. Критиката от негова страна е същата, но вашата чувствителност не е. Всъщност психологическата ви кожа е по-малко чувствителна и по-адаптивна.

Контекстът на критиката: изтъняването на психологическата кожа
Ето защо е толкова важно да разберете, че не може да контролирате това, което другите ви казват. Въпреки това може да се позиционирате срещу него. В първия случай може да опитате да погледнете положително на коментарите на приятеля си.

Възползвайте се от съветите му. Помислете да се откажете от друга цел, за да може да отделите повече време за изучаване на новия език.

Приемете, че намерението му е да ви помогне, въпреки че коментарите му ви нараняват.

Разбира се, би било различно, ако разберете, че той иска да се срещне с вас само за да демонстрира превъзходството си и да ви натрие носа с факта, че знае нещо, което вие не знаете. Това обаче обикновено не е така. Хората с тази опасна наклонност са склонни да предпочитат публично внимание, за да се похвалят с предполагаемо превъзходство или да използват умения, които са развили след последната среща с вас.

От друга страна, може би просто са имали лош ден и тяхната собствена психологическа кожа може да е наранена. Може би са имали среща с шефа си, която не е минала добре, или са се скарали с партньора си. В този конкретен контекст може да започнете, като ги попитате как са. Това означава, че ще може по-добре да тълкувате думите им, да разберете ситуацията им и да забравите за себе си за момент.

Друг любопитен факт за чувствителността към критика е, че всички ние, във връзка със собствената си Аз-концепция, често трябва да се справяме с етикети, които ни се поставят.

Да вземем точността. Някои хора прекарват часове в очакване на други. Представете си, че единият почва нова работа и в първия ден в новата компания графикът на автобусите е променен. Това го кара да закъснее за работа. Един от първите коментари на неговия началник е, че приема точността изключително сериозно. Въпреки че шефът не знае, че е засегнал една наистина чувствителна тема за новия си служител, тъй като той самият е човек, който държи също на нея.

Всички имаме чувствителни точки. Освен това не сме в състояние да контролираме много от обстоятелствата, които ни заобикалят.