Хората критикуват в другите онова, което не харесват в себе си

Всеки човек е комбинация от прекрасни добродетели и изобилие от недостатъци. Във всеки от нас има гений и светец, както и тиранин и идиот. Никой не минава през живота, без да прави грешки или да прави нещо, от което се срамува. Ето защо хората, които критикуват другите, нямат основание за своите аргументи.
Много личности обаче се държат така, сякаш това не е вярно. Без да имат каквато и да е причина или право, някои индивиди безмилостно осъждат околните. Те винаги са готови да направят подробен списък с дефекти на другите.

Те дори стигат дотам, че определят кои действия трябва да следвате, за да спрете да правите тези грешки, или посочват пътя, по който трябва да вървите, за да преодолеете недостатъците си. Те имат лукса да не търпят вашите неуспехи и недостатъци.

Когато критиката стане постоянна и порочна, този човек вероятно не прави здравословна оценка на вашите грешки. Създава защитен механизъм, известен като „проекция“. Той ви вижда като огледало; критикува нещата във вас, които не харесва у себе си.

Всички сме възхитителни в някои области, а в други имаме кратки резултати. Ако търсите морални недостатъци в Свети Франциск от Асизи, със сигурност ще намерите някои. Ако търсите глупави думи, казани от Алберт Айнщайн, със сигурност ще намерите и тях.

Това е сърцевината на въпроса - всеки избира това, което иска да види и не иска да вижда в другите хора. Обикновено този избор е свързан с начина, по който той оценява и възприема себе си. Ако оценява добрите неща за себе си, той ще види и доброто в другите, както и лошите.
Някои критични хора обаче не просто виждат лошото във всички около себе си, а по-скоро избират един човек или група хора, които да направят мишена на своите остри оценки. Защо се случва това?

Какво не харесват в себе си
Проекцията работи по следния начин - човек има мнение за себе си, което не е съвсем безпристрастно или обективно. Има някои особености за него, което той намира за неприемливи.
Например може би той е дълбоко егоистичен на практика, въпреки че проповядва солидарност. Така той създава фалшиви аргументи, за да оправдае егоистичното си поведение. Този тип хора казват неща като „Чувствам се много зле, че си самотен, но за съжаление нямам време да те посетя“.

Те искат да се покажат щедри, но егоизмът им пречи това да се случи. В действителност те не осъзнават, че се грижат само за собствените си интереси или че не са в състояние да направят най-малките отстъпки на други хора. Те наистина смятат, че оправданията им са основателни причини да действат по начина, по който го правят.

Проблемът е, че когато виждат другите хора да се държат егоистично, те повишават тон в знак на протест. Те се ядосват и на висок глас заявяват, че не одобряват това поведение. Изглежда им немислимо, че някой би могъл да постъпи по този начин.
Ако ги попитате за това, те ще кажат, че техните собствени аргументи за себелюбие са напълно разумни: „Не исках да постъпвам по този начин, но обстоятелствата ме принудиха.“ Но за разлика от това причините, които другите хора дават, са просто оправдания.

Какво се случва на заден план
Това, което се случва на заден план, е, че грешките на други хора им напомнят за своите. Те не толерират в другите това, което те не търпят в себе си. С други думи, те проектират собствените си грешки върху околните, така че не е нужно да страдат от болката да го видят в себе си.
Критиката заради критиката почти винаги идва от проекция. Обичайно е да критикуваме другите, че показват функции, които не харесваме в себе си. Но ние не го правим умишлено, просто не сме наясно, че това се случва.

Трябва да обърнем внимание на нещата, които не толерираме в останалите. Ако изострим тези наблюдения, вероятно ще разберем, че тази непоносимост е насочена повече към нас самите, отколкото към другите хора.
По същия начин, когато ни критикуват, трябва да го приемаме с известна доза подозрителност. Трябва да помислим защо този човек е избрал да се съсредоточи върху този конкретен негативен аспект от нас самите. Вероятно ще стигнем до извода, че неговата критика всъщност е насочена към скрита част от тях самите, а не към нашето собствено поведение.