Напишете дума/думи за търсене

Зоран Петровски: Познавам по походката, когато Силвия е ядосана

След завръщането си от Филипините Зоран и жена му заминават директно за Българското Черноморие.

- Зоран, казахте, че на 40 г. ще излезете в пенсия. Какви са пенсионерските Ви планове?

- Да си намерим къща на първа линия на язовир “Искър”. Сутрин, докато Силвето и синът ни Сива са с каяк във водата, аз вече да съм запалил скаричката, въдицата да е пусната и да чакам да се хване рибка. През останалото време ще си нижа гривнички на брега на язовира и ще се занимавам с дърводелство.

- Това значи ли, че и Силвия ще се пенсионира?

Зоран: Не, затова търсим къща близо до София. Тя да може да се връща, а аз вкъщи ще готвя, ще чистя цял ден, ще гледам детето и ще правя всички неща, така необходими за един мъж в XXI век.

Силвия: Нали усещате тънкото му чувство за хумор...

Тази година семейството планира да прекара лятото на караваната си край морето.
Тази година семейството планира да прекара лятото на караваната си край морето.

- Кое беше първото нещо, което направихте заедно след “Сървайвър”?

Зоран: Секс.

Силвия: Отидохме на морето. Зоки кацна в София и директно се прекачи на полета за Бургас, където аз го чаках. Отидохме си на караваната, където бях организирала посрещане с всичките ни приятели. Вдигнахме луд купон. Въобще не му оставихме време да си вземе дъх, директно го върнахме в българската морска реалност. От едното море на другото.

- Зоран, не се ли пренаситихте на море във Филипините?

- Не. Аз съм си такъв човек - териториален. Мога да отида на едно място и да седя там с месеци. Когато Силвето беше бременна, бяхме на Карадере два месеца - изкарахме почти един “Сървайвър”. Даже до магазинчето не съм ходил. Без телефон, без нищо. Една палатка на брега на морето и се чувствах перфектно.

- А прекарвате ли повече време заедно след предаването?

Зоран: Прекарваме заедно цялото време на света. Заедно сме постоянно, т.е повече от това няма как.

- Преди разделяли ли сте се за толкова дълго време?

Силвия: Когато е снимал екшън филми в Индия, също е ходил за по 30-40 дни, но ние нямаме проблем. Връзката ни е толкова силна, че дали ще се гушнемq или ще си говорим по телефона, усещането е еднакво силно.

- А с детето разделяли ли сте се задълго?

Силвия: Да. Той редовно ходи в Скопие за по месец-два при баба си и дядо си. Не сме от тези семейства, които не могат да дишат един без друг, даже смятаме, че е много полезно за малкия да разнообразява и да вижда, че има и други авторитети освен майка му и баща му.

- Силвия, ревнувате ли повече Зоран след предавнето?

- Нямам ревност. Напълно вярвам, че той ме е избрал и ме обича. По-скоро имам изисквания към себе си да бъда по-добра и да спра да го нервирам толкова често. Но ревност не, напротив, радвам се, че толкова много хора го преоткриват и оценяват наново.

- Как го ядосвате най-често?

Силвия: Аз съм много особена, много често изпадам в някакви мои мълчаливи състояния. Нали знаете, че зад всяка ядосана жена стои по един мъж, който нищо не разбира. Та това при мен много често се случва - ядосвам се и в главата ми се разиграват едни сценарии, за които той дори не подозира. Ако мога по-често да изговарям на глас желанията си, няма да имаме никакви проблеми.

- Той как реагира на това - как ви успокоява?

Силвия: А, успокоява... скръцва ми със зъби, докато не се осъзная.

Зоран: Ааа, не е вярно, премълчавам. Само кимам с глава. Най-трудно е да отговориш на незададен въпрос, но вече успявам и го правя.

- А колко време му отнема да разбере, че нещо не е наред?

Зоран: 22 секунди. Разбира се по походката - само като слезе по стълбите, разбирам, че нещо не е наред.

Силвия: Остава да гадае какво е. Той ме познава толкова добре, даже на моменти по-добре от мен самата. При нас винаги недоразуменията и скандалите стават от нищото. И двамата сме толкова темпераментни и огнени, че една премълчана дума може да обърне каруцата много сериозно в рамките на деня. Но на другия ден обикновено той застава, казва един дълъг монолог за кое не съм права и че нещата не могат така. Аз гледам засрамено надолу, чопля си ноктите и се съгласявам.

- Зоран, по време на “Сървайвър” какво Ви липсваше най-много освен семейството?

- Освен семейството нищо друго не ми е липсвало. Беше все едно съм си на нашето Черноморие. Само ми се искаше да ми докарат жената и детето. Нито ми е липсвал телефон, нито телевизия, нито някакви специални храни. Вместо това си нижех мидички за гривни и гердани.

- След като изкарахте толкова време без тези удобства, ограничихте ли употребата им след предаването?

За къща на язовир “Искър” със семейството си мечтае победителят от “Сървайвър”
За къща на язовир “Искър” със семейството си мечтае победителят от “Сървайвър”

- Не. В секундата, в която влезеш отново в реалния живот, всичко се връща много рязко. Веднага се почва с телефона, инстаграм, фейсбук... И не съм ги оставил. През цялото време съм с пауърбанк, зареждам си телефона по 30 пъти на ден.

- Казахте, че ще гоните и инфлуенсърска кариера. Там как вървят нещата?

- Нещата се развиват много добре, вече имам много запитвания.

- Силвия, разочарова ли ви с нещо Зоран, докато беше в предаването?

- Не. Според мен се представи много достойно. Показа всички качества, които притежава и в истинския живот. Впечатлена съм от това, че не се преструваше и че нито веднъж никого не излъга. Действаше по план и спрямо своята убеденост в справедливостта. Може би единствено можеше по различен начин да се отнесе към Бо, но той така и не гласува за нея, така че пак не е направил нещо, с което да ме разочарова. Даже напротив, още по-впечатлена съм от това какъв човек е той.

- А открихте ли нещо ново за него?

- Не, той си е такъв в живота. Коментирайки чорапите, реагира по същия начин. Не съм се съмнявала нито за миг, че ще се справи добре, че ще бъде себе си и че човещината ще бъде на първо място за него.

- Зоран, а вие нещо ново за себе си открихте ли там?

- Убедих се, че повече трябва да си вярвам сам на себе си и на собствената си интуиция, отколкото на съветите, които ми дават околните.

- Зоран, ако Силвия пожелае сега да влезе в тв формат, ще я подкрепите ли?

Силвия: Тя няма да прояви такова желание.

Зоран: Тя имаше някакви запитвания, но не бяха правилните, иначе съм я подкрепял, стига да е нещо достойно и качествено.

Силвия: Само в “Момата” влизам! С това се шегуваме напоследък. Много искам да съм момата и да се майтапим с мъжете, които ще са в този формат, защото след толкова шеги с момичетата от “Ергенът” просто трябва да направим и обратното риалити. Ние нямаме брак, мога да мина за стара мома. Нищо, че си имам гадже и дете. Всичко това е в кръга на шегата все пак.

- Зоран, какъв е отзвукът след участието ви?

- За моя изненада 99,9% от коментарите са положителни. Очаквах много хейт да се излее, защото това се случва, когато някого го дават по телевизията. Но не стана така - хората ме поздравяват по улиците, спират колите, отварят прозорците, ръкомахат - доста интересно е. Примерно в инстаграм са ми писали само двама с негативни коментари, на единия отговорих. Почнахме все повече да се страхуваме от т.нар. хейтъри и да ги подминаваме и така им даваме сила. На лоши коментари аз не отговарям, но пък 10 други човека, които са видели нещо друго, директно отблъскват хейтъра. Почнахме като общество да се защитаваме помежду си, което прави много хубаво впечатление.

- Лятото чука на вратата. Имате ли планове?

Зоран: Лятото идва и отиваме на нашата каравана на морето. Там сме цяло лято, колкото можем - повече.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X