„- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Антоан дьо Сент-Екзюпери е писател и авантюрист.
Той обичал авиацията, както обичал литературата. Негова муза е Консуело Сунсен де Сандовал - салвадорска художничка, която вдъхновява персонажа на розата в неговия шедьовър „Малкият принц“.
Малко книги в света могат да се похвалят, че са преведени на 250 езика, включително няколко племенни езика. „Малкият принц” е една от малкото, които са постигнали този забележителен подвиг. В тази популярна история, в която са разпознават всички, Антоан дьо Сент-Екзюпери споделя алегория за своята житейска философия и някои от приключенията си.
„Малкият принц“ не е единствената книга на Сент-Екзюпери, но определено е най-успешната. Трудно е да се разбере дали да се класифицира като книга за деца или възрастни. Фактът, че може да я прочетете от различни гледни точки, е част от нейния чар.
Сент-Екзюпери е прекрасен, чувствителен писател. Той също е бил собственик на авантюристична душа, който обичал да лети и да пътува. Този брилянтен човек обожавал предизвикателството. Авторът се разминава няколко пъти на косъм от смъртта, само защото обичал да живее на ръба.
Щастливо детство
Антоан е син на граф Жан дьо Сент-Екзюпери, специалист по застраховане. Майка му е Мари дьо Фронсколомбе - любяща жена, притежаваща голяма артистична чувствителност.
Антоан има три сестри и един брат. Когато писателят е на 15 години, брат му почива от ревматична треска. Събитието и ефектът, който тази смърт оказва върху Сент-Екзюпери, се озовават в „Малкият принц“.
Бащата му почива, когато той е на девет години. След кончината семейството се премества да живее в замъка на лелята на Сент-Екзюпери. Въпреки тези загуби малкият Антоан има щастливо детство
Архитект, авиатор и писател
Антоан иска да учи в колеж, но не издържа приемния изпит. Затова той решава да се запише в художествено училище, за да учи архитектура. През 1921 г. отбива военната си служба и се влюбва в летенето.
Между 1922 и 1926 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери работи на различни работни места. Той е представител на фирма за камиони и инспектор в фабрика за тухли. През 1926 г. той най-накрая започва да работи като търговски пилот за Aeropostale и публикува първата си книга „Авиаторът“.
Aeropostale го избира за представител на тяхната компания през 1928 г. в Аржентина и той се мести да живее там. В латинската държава се запознава със салвадорската писателка и художничка Консуело Сандовал чрез общ приятел. Това е любов от пръв поглед. По-късно авиокомпанията компанията фалира в Южна Америка, така че Антоан дьо Сент-Екзюпери отвежда Консуело във Франция, където се женят през 1931 година.
През 1919 г. Сент-Екзюпери публикува романа „ Южна поща“, а в годината, в която се жени, той публикува творба, озаглавена „Нощен полет”, която е първият му голям литературен успех. За нея Сент-Екзюпери печели наградата Femina.
Връзката му с Консуело е бурна. Бракът продължава 15 години, но е пълен с раздели и помирения. И двамата определят отношенията си като интензивни и нестабилни.
Това, което повлиява най-много на брака, е изневярата на Антоан. Въпреки това е ясно, че Консуело е любовта на живота му. Той й посвещава персонажа на розата в „Малкият принц“.
Авантюрист, мечтател
През 1935 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери и неговият приятел Андре Прево се опитват да запишат рекорд за време в полет между Париж и Сайгон. Самолетът им обаче се поврежда и се наложило да извършат аварийно кацане в Либийската пустиня. Там те са оставени на милостта на съдбата. На четвъртия ден са спасени от бедуин.
Той разказа това преживяване в пустинята по алегоричен начин в „Малкият принц“. По-късно, през 1938 г., Сент-Екзюпери иска да постави нов рекорд с полет между Ню Йорк и Огнената земя в Чили, но претърпява инцидент в Гватемала и едва не умира. Това преживяване го вдъхновява да напише книгата си „ Вятър, пясък и звезди“.
Когато започва Втората световна война, Антоан дьо Сент Екзюпери решава да се включи в битките срещу нацистите. Когато германците нахлуват във Франция, той емигрира в САЩ. Там той пише „Военен пилот“ и „Малкият принц“ през 1943 г. По-късно се присъединява към френската съпротива, където застава начело на тайна мисия по френското крайбрежие. Той заминава на 31 юли 1944 г., за да изпълни мисията. Трагично самолетът му е свален от германските войски и изчезва в Средиземно море.
Коментари (0)
Вашият коментар