Има много идеи, които идват от бащата на психоанализата, които продължават да се използват и днес. Любовта и сексуалността са повтарящи се теми във философията на ЗигмундФройд.
От време на време възникват нови противоречия, свързани с негомите идеи. Тълкуването на сънищата, Едиповият комплекс, суперегото и несъзнаваното са едни от най-изучаваните му теории дори днес.
Фройд е известен в цял свят с това, че е изучавал различни психологически разстройства чрез диалог със своите пациенти.
Той успява да остави доста противоречива следа в обществото, особено по отношение на неговите идеи за секса.
Различните теории на Зигмунд Фройд за секса са много противоречиви и са били дискредитирани няколко пъти от много философи, лекари и религиозни хора.
1. Удоволствие
Обикновено свързваме удоволствието със секса. Въпреки това то се появява и в други етапи и ситуации от живота. Според Фройд децата се борят да задоволят своите нужди и да избягват „неудоволствието“, което е обратното на удоволствието.
Следователно удоволствието е силата, която ни насочва да се идентифицираме като хора и удовлетворява основните ни нужди за оцеляване. Нашето несъзнавано е мястото, където се появява приятното (или търсенето на нещо, което ни го предлага), докато реалността действа на нивото на съзнанието.
Според Зигмунд Фройд нещо, което е истинско, е обратното на удоволствието, защото ни кара да осъзнаем, че живеем с други хора и че невинаги може да изпълним желанията си. Ето защо, докато растем апочваме да потискаме желанието да правим само това, което е приятно за нас самите.
2. Либидо
Според Фройд сексуалните импулси започват в детството и след това се увеличават в зряла възраст и се канализират чрез енергия, наречена либидо.
Това се проявява върху обект или индивид с едно единствено намерение: сексуална активност. Не всяко либидо обаче „отива“ при един и същ получател. Може да се появи и в семейни и социални връзки с цел оцеляване.
3. Етапите на сексуалността
За Фройд сексът започва от раждането и се проявява по различни начини. Той раздели влеченията на два различни вида: сексуални и самосъхранителни. Последните присъстват в детството, а първите в зряла възраст.
Освен това бащата на психоанализата посочва, че има различни етапи на сексуалността, почти всички от които се преживяват, когато сме малки, и след това се поддържат, докато узряваме.
Първият е оралният етап, в който обектът на удовлетворение е устата. Вторият е аналният стадий (контрол на сфинктера), третият е фалическият или клиторален стадий (при момчета през пениса и при момичета през клитора).
След това четвъртият е късният сексуален стадий (когато се посвещаваме на интелектуални дейности и оставяме настрана сексуалното изследване) и последният е гениталният етап, който съвпада с входа на пубертета и в който сексуалността отново се изследва чрез коитус.
4. Едипов комплекс
Друга идея на Зигмунд Фройд за секса, която предизвика най-много противоречия, е връзката между майката и детето. Според един древен мит Едип бил човек, който стигнал толкова далеч, че убил собствения си баща, защото се влюбил в майка си. Затова този комплекс носи името си от този трагичен персонаж.
Според Зигмунд Фройд „сексуалните желания към майката са по-интензивни от привързаността към бащата, който се възприема като пречка“. Едиповият комплекс гласи, че мъжкото дете иска да „прелъсти“ майка си и че това несъмнено води до конфликт с баща му.
Започва по време на фалическия стадий като отговор на „майчинското съблазняване“, след като детето е опознало тялото си и неговите приятни зони. Тогава той отрича присъствието на бащата, смятайки го за заплаха за съюза майка-дете. Едиповият комплекс обикновено намалява своята интензивност в латентния стадий и изчезва по време на гениталната фаза.
Въпреки че Фройд говори само за случаи между момчета и техните майки, теорията по-късно е разработена с момичета и бащи. Това е известно като „комплекса на Електра“.
5. Еротика
Еротиката е балансът между естетиката и морала, в който неканализираните импулси на желанието се намесват и се потискат въз основа на правилата и условията на обществото. Следователно това може да се счита за аналог на себе си.
Коментари (0)
Вашият коментар