Едно малко момиче всеки понеделник не ходи на училище по свое собствено правило. Поради това натрупва голямо количество отсъствия, но поне извинени заради благосклонността на любимата си класна ръководителка.
Причината е, че малкото момиче е влюбено в киното. Понеделник пък е денят, в който се сменя програмата. Тя гледа прожекциите на екрана с широко отворени очи и потръпващо сърце, съчувства на героите, преживява всяка емоция заедно с тях.
Плаче, смее се, страхува се, ядосва се и обича по време на любимите си филми "Утре ще бъде късно", "Палома", "Каста Дива" и т.н. Годините се изтъркулват неусетно. Момичето пораства и тези ленти вече не могат да я развълнуват, струва й се дори смешно, че е плакала с героите. Отдавна не е наивна, признавала е самата тя, но пък без значение от времето все така силно е влюбена в киното. И ако филмът я развълнува, винаги ще спечели сълзите на Цветана Манева, на Кралицата на сцената, която навърши 78 години на 30 януари.
Нейният глас, нейната мъдрост и нейната личност вдъхновяват, защото през своя живот тя е открила как да се отнася правилно със себе си и да бъде истинска - като човек на изкуството и като жена с красива душа, както и как да бъде справедлива към всички около себе си.
"И хубавото, и лошото в живота е твой проблем, с който сам се справяш. (...) Три неща научих от мама - никога да не пропускам да казвам "Обичам те", когато ми се иска да го кажа, да не поемам вина за неща, които не съм извършила, и да казвам истината."
В кръвта на Цветана са закодирани отдадеността на изкуството и влечението към сцената, тъй като тя е дъщеря на известния пловдивски драматичен актьор Георги Манев. Още като ученичка играе в спектакъла на Валери Петров "Когато розите танцуват". Въпреки че пътят ѝ сякаш е предрешен, у нея има известно колебание - тя обмисля дали пък да не посвети живота си на медицината. В крайна сметка решава, че артистът облекчава душевните рани точно толкова значимо, колкото лекарят - физическите болки.
Само че първия път комисията, която допуска талантите във ВИТИЗ, не харесва как девойката от Пловдив произнася по провинциално буквите "р" и "л". Налага се 18-годишната Цветана да започне работа в обувния завод в града под тепетата, където прави кожени чанти. Ако не друго, като част от работническата класа тя се сблъсква с куп хора, които врят и кипят в обикновения делничен живот.
Решена да не се отказва от мечтите си, се подготвя за втори щурм на ВИТИЗ с помощта на пловдивския актьор Борис Михайлов. Втория път успява и е приета в специалност "Актьорство за драматичен театър" в класа на проф. Моис Бениеш.
Още като студентка дебютира в киното с роля в "Калоян", където играе куманката Деница, която царят взема за своя жена. Междувременно в първи курс красавицата с лебедова шия, светла кожа и покоряващо обаяние става съпруга на Петър Вучков. Бъдещият водещ на легендарното предаване "Минута е много" е все още третокурсник, когато пада в плен на чара на Манева. Бракът им обаче издържа едва две години.
С дипломирането си актрисата се връща в Пловдив, където започва златно време за тамошния театър благодарение на неудържимия плам на групата, която се сформира - Тодор Колев, Руси Чанев, Катя Паскалева, Марин Янев, Елена Райнова, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев, Северина Тенева и други. Млади и диви, те извеждат театъра на ново и възхитително ниво. Купоните по онова време също били паметни. За дамите танците и лудориите се вихрели в къщата, където живеела актрисата Северина Тенева. Сградата нямала бетонна плоча, а точно на долния етаж бил Тодор Колев, който всеки път си мислел, че всички рано или късно ще паднат при него.
Манева дебютира на сцената на Пловдивския драматичен театър в постановката "Дон Карлос", където играе ролята на Еболи, а впоследствие изиграва персонажите, за които мечтае всяка актриса – Жулиета, Медея, Нора, Албена, Антигона, Лора Каравелова. Така става първата дама на пловдивската сцена.
Понякога тя се отдавала на изпълненията си до крайност. Дори на живот и смърт. По време на представлението "Уестсайдска история" Цветана за малко да се обеси. Амбициозна и готова да се докаже, тя с удоволствие играела опасна сцена с обесване. На декора на 10 см от пода било закрепено желязо, което било незабележимо за публиката и актрисата стъпвала на него. Получавала се илюзията, че виси. Винаги обаче стъпвала малко рисково и всички нейни колеги го знаели. Така по време на една репетиция изведнъж краката й се изплъзнали от стъпенката и тя увиснала пред очите на самия Тодор Колев и компания. На помощ първи веднага се притичал Жоро Георгиев.
Успял да я хване, но тя вече била в безсъзнание. За щастие, се разминала само с това.
Междувременно Манева за втори път слага брачната халка, като се омъжва за осветителя от Пловдивския театър Николай Пенчев. От любовта им се ражда дъщерята на актрисата Надежда. Двамата са заедно около четири години.
Голямото признание актрисата получава през 1973 г. на Международния кинофестивал "Златна роза" за главната роля във филма на Бина Желязкова "Последна дума". Тогава руският режисьор Сергей Герасимов казва, че най-голямото откритие на фестивала е младата Цветана Манева. Филмът получава първа награда, а после влиза в състезателната селекция на фестивала в Кан. Това е изключително съдбовна и щастлива година за актрисата, защото тогава тя среща пред ВИТИЗ своя трети и настоящ съпруг Явор Милушев.
Той е по-млад от нея с четири години и тогава още е студент. Тя завинаги запомня усещането от неговото първо докосване, когато влязъл и приятелски я целунал. После се срещат отново, докато Манева снима "Последната дума", и последва второ докосване, което е също така наелектризиращо като първото - той й подава ръка да слезе от подиум.
Двамата се снимат в "Началото на деня", а специално за тях режисьорът Любен Гройс поставя "Двама на люлката".
За тайната на техния брак и любов актрисата е казвала: “На първо място е уважението, което имаме към себе си. И аз, и той. А това те ангажира да уважаваш и човека до тебе в същата степен. Другото е, че всеки от нас може да се ползва от свободата си, разбираме я като пространство много лично. (...) Явор е от малкото мъже джентълмени, които съществуват въобще, а от тези, които аз съм срещала, той е единственият. (...) Най-важното в семейството е да обичаш, да обичаш, да обичаш".
След като в професионален план тя показва колко е способна в лентата на Бинка Желязкова, режисьорите започват един през друг да я канят. И се зареждат прекрасни роли и страхотни партньорства. За самата нея незабравими остават срещите с Иван Андонов в "Трудна любов", "Дами канят" и "Мечтатели", а особено важна е тази с Георги Дюлгеров в "Мера според мера". Тя е такъв работохолик и толкова "лакома" за работа, че често целува малката си дъщеря, след като тя отдавна е заспала.
В "Сватбите на Йоан Асен" на Вили Цанков актрисата е похвалена като невероятен професионалист от Коста Цонев, който само заради нея се въздържа да "убие" Стефан Данаилов, защото с очи му се присмива в сцена, в която той (в главната роля на царя) е гол сред останалите.
Манева получава възможност да смени пловдивската със столичната сцена, но това провокира опасения и недоволство сред софийските актьори.
"Когато откриваха театър "София", Николина Томова ме хареса и каза, че ме има предвид. Но не ме взе, дори не я попитах защо. По-късно се видяхме в Театър 199. Репетирахме заедно пиесата "Спортни сцени" на Едвард Радзински. Тя ми каза: "Дължа ти едно обяснение...", апострофирах я – "Нищо не ми дължиш", но Николина продължи: "Съображенията ми не бяха свързани лично с теб. Ако те бях взела, режисьорите щяха да избират само теб, а в състава трябваше да има още пет-шест актриси". Не знаех, че било толкова лошо да ме изберат. До този момент не бях гледала на себе си като на конкуренция, за мен работата не е състезание", признава актрисата в книгата "Тя, Цветана Манева" на Яна Борисова и Жоро Тошев.
Така по онова време директорката Томанова не дръзва да се застъпи за нея и тя се връща в Пловдив. През 1975 г. е удостоена със званието “заслужила артистка”. Филмовите участия валят.
Няколко години след проваления столичен трансфер Манева се премества в театър "Сълза и смях". През 1987 г. праща заявление за постъпване в трупата на Народния театър и после научава от Дико Фучеджиев, че буквално е запалила пожар там.
"Бях чула за едно писмо до ЦК на БКП (не съм го гледала), в което пишело, че застрашавам колектива. Не знам дали е било така, но със сигурност не са ме желали. Хвърлили са излишна енергия на вятъра, нима не беше по-лесно да кажат "Отказваме ти", дори нямаше да попитам "Защо?". Нямаше да го приема драматично или фатално."
През 1982 г. тя става народна артистка. Преди промените през 1989 г. е била народен представител в 7-ото, 8-ото и 9-ото народно събрание. Била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. Избирана е и два поредни мандата за кандидат-член на ЦК на БКП.
"Бях народен представител, кандидат-член на ЦК, там действаха други разпоредби - не аз разполагах със себе си, други решаваха къде да ме разпределят, за да се осъществи баланс на творческите сили. (...) Усещането за свобода засили старта ми към промяната и през деветдесетте станах първата свободна актриса."
Според самата Манева датата 10 ноември се оказва чудесна и фатална. Тя остава изненадана от лицемерието, с което е била заобиколена.
"Тези неискрени хора са ме обкръжавали заради обществените ми позиции, а не заради самата мен. Разпиляха се с неприязън, с пренебрежение, с обвинения, че партията ми е давала ролите. А дали партията бе изиграла тези роли? Това бяха хората, с които бях яла от една паница, които бяха гостували в къщата ми. Време разделно! То ме направи пестелива в отдаването, страхувах се да не бъда наранена. В живота си съм получавала немалко обиди, макар че обикновено търся вината първо в себе си. Грубостта, безпардонността, алчността, егоизмът, лицемерието, подлостта - те ме разстройват в човешките отношения. И страхът. Изпитвам панически ужас от страхливи хора."
През 1990 г. напуска театър "Сълза и смях".
"И в професията, и в живота сълзите са си мои и не ги разделям с никого. Едно от нещата, които в трудни моменти са ми помагали да не се разплача, бе мисълта, че сълзите ми трябват за сцената. Моят характер не ми позволява да недоволствам. Когато нещо не ми харесва, правя всичко възможно да го насоча в правилната посока."
Същата година напуска БКП, преименувана в БСП. Отхвърля и предложението да стане директор на театъра в Пловдив, тъй като законът за декомунизацията не й позволява да заема ръководни длъжности.
Продължава да играе на сцената и пред камерата, продължава да бъде блестяща.
След броени дни прожекторите ще осветят Цветана Манева в партньорство с Теодора Духовникова в първата премиера на Народния театър за 2022 г. - пиесата на Яна Борисова "Тъгата на кралиците" с режисьор Стилиян Петров.
"Моята истина е тази - стремя се да бъда добра", казва преди време в интервю за "168 часа" голямата актриса.
Коментари (0)
Вашият коментар