Тя е титанична. Изглежда някак си стоманена заради среброто в косите и непреклонността в очите. Това обаче набързо се размива, щом заговориш с ум и интелект, искрите на младото буйват в нея.
Цветана Манева е категорична, че винаги открива хармония в чувствата. Въобще не я интересува суетата - любимият грях на Дявола, и иронизира нарцисите.
Неподвластна на лъскавотията на своя занаят, тази жена е звезда. Звезда без излишно залитане и без негативния оттенък, който напоследък придаваме на тази дума. Самият световен френски кинокорифей Жан-Клод Кариер я нарича "звезда", а когато го питат как е разбрал тази истина толкова бързо, той отговаря: "Няма начин тази жена да е друга!" Снимат Цветана в "Калоян" още преди да кандидатства в академията. Пловдивчанката има неистов глад за стойностни преживявания, любопитството й към света е гигантско, а литературата и театърът са жигосали гените й. "Ако не си първа, то поне гледай да си от първите", казва баща й - прочутият актьор Георги Манев, когато разбира, че иска щерка му да се отдаде на Мелпомена.
Той я учи на издръжливост, на присъствие и на пълна отдаденост на сцената. Дъщеря на баща си, тя твърди, че един актьор трябва да има култура за поддържане на физиката си, за да работи тази професия. Затова не е изключено да засечете Цветана във фитнес залата в Спортната палата или вървяща леко неглижирана по софийската улица „Гурко”.
От майка си пък е научила да открива сили в себе си. "Случвало ми се е да се възраждам почти от пепелта. Чувствала съм се смазана до дъно - обидена, без вяра, изпълнена с горчивина. Винаги обаче ме намираха думите й: „Не свивай веждите, гневът е грях."
Цветана вярва, че театърът трябва да се прави на сцена, а не в живота. Със съпруга си Явор Милушев избягват да си говорят „по работа” у дома.
Кинолегендата не вярва в твърдението, че всеки човек си има душа-близнак. "Явор умее да поражда у мен чувството, че съм необходима. Но всеки от нас е завършено цяло. Двамата се женят навръх 9 септември, но не от излишна партийна патетичност, просто това била единствената свободна дата. От доста време живеели заедно, но в някакъв момент решили, че е редно да се оженят. „Бяхме безкрайно щастливи, безотговорни и романтични. И ужасно влюбени. Един прекрасен ден просто осъзнах, че Явор е човекът, с когото искам да бъда до края." Цветана твърди, че са свързани от последователността, от посвещението един на друг, от въодушевяващото доверие между тях, от невероятното зачитане на свободата.
Явор е този, който я научава, че ревността е глупава и жестока. Че тя те унищожава. Всяка връзка съществува, докато хората са си необходими. В изневярата няма нищо страшно, тя се случва и невинаги разрушава. „Явор е възпитан в култура на бита, в лъчезарно отношение към света. Неговият аристократизъм е заразителен. Ако той не се беше държал с мен така, както го е правил винаги, нямаше да съм жива."
Ако Цветана беше родена на няколко хиляди мили в западна посока, сега щеше да си партнира с актриси от ранга на Мерил Стрийп и Хелън Мирън. Когато излиза филмът "Последната дума" на Бинка Желязкова, ролята й на майка, затворена в зандан, е толкова мощна, че успява да й отвори вратите към Холивуд, пък дори мимолетно. Американски продуценти онемяват от кадъра, в който тя кърми бебето си, родено в затвора, а след това увисва на бесилото.
Щатските кинаджии веднага изпращат писмо по всичките правила на международния протокол до българската кинематография. В него те изразяват желанието си красивата и талантлива актриса да подпише дългосрочен договор. Дори искали на секундата да я обявят за партньорка на Джеймс Бонд. София отговаря лаконично, но убедително: "Не може. Тя е болна." Това се случва преди Нова година. А след празниците цялото щатско посолство се изсипва в Пловдивския театър, за да види що за звезда е Манева. „Имала съм възможности да напусна България. Но моето място е тук. Животът не е физическо измерение, а духовно. И в този смисъл няма значение дали ще ям хляб с чубрица или луксозни ястия."
Безкомпромисна е в твърдението, че личност се изгражда трудно. Че изисква невероятна последователност, посвещение. Че когато хората, с които общуваш и живееш, започнат да гледат на теб като на стойност, значи си успял.
Коментари (0)
Вашият коментар