Предубеждение със задна дата - как да го разпознаем?

Мозъкът е сложен и завладяващ орган. Позволява ни да разсъждаваме, интерпретираме ситуации и дори да предвиждаме възможните резултати от дадено събитие. Този умствен процес обаче не е безпогрешен. Често правим грешки, без дори да ги осъзнаваме.

Това се случва с пристрастието към задна дата, което ни кара да мислим, че сме знаели какво ще се случи още преди да се случи.
Всички сме изпитвали ефектите от това предубеждение. След като видим резултатите и изхода от дадена ситуация, ни се струва очевидно, че всичко се е оказало по този начин.

„Знаех, че няма да получа тази работа“… „Беше ясно, че връзката няма бъдеще“… „Беше очевидно кой ще спечели този мач“ .
Накратко, по-късно всичко ни изглежда много ясно, но в началото не е било съвсем така.

Какво е пристрастие към задна дата?
Предубежденията в задна дата са част от многото когнитивни пристрастия, които неволно използваме ежедневно. Това са изкривявания в процеса на разсъждение, които ни карат да тълкуваме информацията по начин, който не е в съответствие с реалността.
Ние ги прилагаме, когато съдим човек въз основа на стереотипи или когато следваме груповото мислене, вярвайки, че това наистина е нашето мнение.

В този случай пристрастието към задна дата ни кара да мислим, че сме знаели точно как ще се развият нещата. Ние обаче винаги правим това, когато нещата вече са се случили.

С други думи, ние се убеждаваме, че сме предвидили събитие, но след като то вече се е случило. С пристрастие към задна дата ние променяме спомените за нашите минали преценки, така че да са съвместими с това, което знаем сега. Може да се каже, че сме пристрастни от знанията, придобити със задна дата.

Мозъкът е засегнат от когнитивни пристрастия при интерпретацията на реалността.

Примери за пристрастие към задна дата
• Когато разберем, че някой ни е лъгал и ние твърдим, че винаги сме знаели, че не трябва да му се вярва
• Ако двама души се разделят, смятаме, че е имало ясни признаци, че връзката им не върви добре
• Ако ни приемат в университет, имаме чувството, че винаги сме знаели, че ще бъде така
• Когато анализираме исторически събития, ние считаме, че случилото се е било очаквано. Това е демонстрирано при изследване, в което били разкрити два различни вида действия с фиктивен исторически характер. Участниците (независимо дали им е казано, че лицето е извършило героични или страхливи действия) смятат, че е очевидно, че героят ще действа по съответния начин.

Защо възниква?
• Човешкият мозък работи с модели и асоциации от идеи. Когато следствие следва причина, ние я свързваме като уникален модел, който ни позволява да го запомним и да предвидим подобни ситуации в бъдеще
• От друга страна, хората не обичат несигурността. Трябва да възприемаме света като предсказуемо и контролирано място
• След като наблюдаваме и разберем как се е случило дадено събитие, то изглежда по-вероятно и предсказуемо. Въпреки това, преди да получим тази информация, това не е било така
• Събития, чийто резултат имат отрицателна стойност, са по-податливи на пристрастия към задна дата. Тоест ситуациите, които категоризираме като нещастни, изглеждат много по-предвидими, след като са се случили, отколкото положителните
• Когато даден резултат ни изненадва силно, това отклонение се появява само ако успеем да намерим съответствие между информацията, която сме имали в началото, и действителния резултат. В противен случай ще възникне обратният ефект и ще си помислим, че няма как да знаем.
Неуспешните или негативни ситуации са склонни да създават пристрастия към задна дата по-често.