Ето това е най-добрата награда за детето

Отглеждането на дете не е лесна задача. Това е пътуване, пълно с непрекъснати предизвикателства, открития, награди и наказания. Може би не сте майка или баща, но вероятно сте имали възможността да прекарате известно време с деца.

Забелязали сте колко са умни, изследват всичко възможно с вас.
Те никога не са ходили на училище, нито имат бизнес опит, но често са наясно какво искат и са в състояние да комбинират цялата си енергия за тази цел. Те са ефективни.

Те следват шеметен път на учене, по който не спират да експериментират. Падат и отново се изправят. Опитват по един начин и ако не се получи, пробват по друг. В тези опити те често извършват поведение, което трябва да се коригира, поради което отглеждането на дете изисква интелигентност и финес. След дълъг работен ден и изпълнение на други задължения със сигурност няма да бликате от повече енергия. Така че няма друга възможност, освен да бъдете находчиви.

Възпитаване на децата с наказание
Наказанията са част от традиционното отглеждане на деца и има много различни варианти, за които може да говорим. Най-непосредствените и социално приемливи до неотдавна бяха шамарите, а в крайно брутален случай и бой с колан.

По този начин родителите искаха да накарат децата им да запомнят действието, което са извършили, и болката, свързана с това.

Друга форма на наказание е отнемането на една от привилегиите на детето след лошо поведение. Нещо, което харесва, независимо дали е гледане на телевизия, ходене в парка, любимата му храна или играчка.

Въпреки че има доста повече, последната форма на наказание, която ще споменем, е да накара детето да прави нещо, което не му харесва - да почисти стаята си, да учи повече или да прекарва време в определена дейност, която обикновено би премахнало от неговата рутина.
Започнахме тази статия с думите, че не е лесно да отгледаш дете.
Е, наказването по правилния начин и в точния момент изисква повече интелигентност, отколкото незабавното удряне.

Наказанието съдържа в себе си два големи проблема. Първото е, че авторитетната фигура трябва да се увери, че то е изпълнено. Тоест рискувате детето да извърши някакво действие, което смятате за „наказуемо“, а вие да не разберете за него. Следователно вие не прилагате наказанието и детето се научава да се промъква, а не да изоставя поведението, което е неправилно.

Вторият проблем е, че наказанията всъщност не учат много. Те посочват кое е лошо, но не казват какво поведение трябва да замени това, което се коригира, което означава, че може да бъде заменено с още по-малко адаптивно поведение. Представете си, че наказвате дете за обида на някого. Ако го накажете, то може да замени това поведение с удряне и тогава нямаше да постигнете нищо.

Възпитаване на деца с награди
Какво носят наградите и признанието? Щастие! Само заради това трябва да учим децата си с награди и признание.

Чували ли сте за силата на зеления химикал?
Знаем, че учителите систематично ползват червен химикал, за да коригират домашни и тестове. Нещо подобно правят и родителите при възпитанието. Те често злоупотребяват с червената писалка, която е синоним на корекции, и недостатъчно използват зелената писалка, с която се прави похвала.
Използването на зелена писалка означава да посочите неща, които децата са направили добре. Това означава насърчаване и мотивиране на малчуганите да повторят конкретно поведение или да продължат в тази посока.

Зелената писалка има магическа сила над ума на човека, който образова с мастило. Светът е пълен с родители, които се фокусират върху неуспехите и не използват похвали, защото смятат това поведение за нормално. Те не осъзнават, че тяхното одобрение засилва добрите действия у децата.

Често започваме да ги поправяме, защото ни създават някакъв дискомфорт. „Не бъди шумен, не скачай на леглото, не се цапай или ще трябва да те чистя по-късно”. Каквото и да е, посланието на заден план е ясно: „Не ме притеснявай, дете”. Като настояваме за спокойствие, ние дори наказваме изобилното щастие, което в момента хлапето изпитва.

Въпреки това, когато детето чете, играе тихо с пластилин, рисува, гледа одобрено от нас детско филмче, ние не казваме нищо. Нашият начин да му кажем, че поведението им е добро, е липсата на корекция. Тъжно, нали?

Не говорим за това да купим играчка или да оставим децата да играят в парка за пет допълнителни минути. Става дума за най-добрата награда в света за едно дете - родителите му да му кажат, че е направило нещо добре. Да го прегърнат, да четат или да играят с него. Има ли по-добър подарък за дете от това?