Валентина Антонов: Преживях бърнаут. Едва оживях!

"Да правиш това, което искаш, е Свобода.
Да обичаш това, което правиш, е Щастие.
Казвам се Валентина Антонов. Може да ме познавате, а може би не, но аз ви познавам. Споделеното от мен ще ви помогне така, както помогна на мен и на много други, с които ни свързват общи идеали, професионални цели, сринати светове и осъществено НОВО начало.
Преживях бърнаут. Едва оживях. Тук съм, за да ви разкажа и покажа.
Успехът е в силата да продължаваш напред дори в най-трудните моменти.
Желанието да променяш и готовността да се промениш!"

С тези думи приказно красивата и талантлива Валентина Антонов ни кани в нейния личен свят, където на цената на няколко тежки години и трудно зараснали рани тя събира между страниците на първата си книга “90 хроники за щастие”.

Валя, какво те провокира да напишеш книгата “90 хроники за щастие”?

- За първи път изразявам чувствата си така открито и искрено. Сигурно повечето от нас осъзнават, особено през последните няколко години, колко малко споделяме с другите, колко рядко си позволяваме да изразяваме себе си от сърце - дори и на най-близките си. За сметка на това обсъждаме публично професионалните си ангажименти и други не толкова лични въпроси. Крием се зад рутината. Имам усещането, че се крием сами от себе си.

Защо написах книгата? От желание да помогна на себе си и да подам ръка на другите, което ме подтикна да споделя моята лична история и тази на сродни души. За дълго време сякаш бях изгубила представа какво означава животът и какво е да си жив тук и сега! С “90 ХРОНИКИ ЗА ЩАСТИЕ” искам да покажа на хората, че всички ние можем да променим своята реалност, да спасим собствения си свят и че силата е вътре в нас.

Как ще обясниш термина „бърнаут“ на хора, които никога не са го преживели?

- Според мен е индивидуален процес, но ще ви споделя това, което сме си говорили с моята редакторка и издател, и аз самата съм изпитала. Идва момент, в който усещаш, че работата до такава степен те е погълнала, че не можеш дъх да си поемеш. Същевременно започваш да се чувстваш раздразнен и свръхчувствителен от най-малките неудобства в ежедневието. Ставаш силно емоционален за всичко, което касае външен вид, поведение, отношение на хората край теб и как се отнасят с теб. Дразнят те всякакви шумове, бързаш с крайни срокове, повишаваш все по-често тон или отговаряш направо грубо. Личи си, че не си човекът, който си бил или са те възприемали отвън. Отвътре те боли постоянно, за всичко. Започваш деня с болки в главата, в корема, в краката, не можеш да стоиш прав, седнал или легнал. Не можеш да спиш спокойно. Мислиш само какво не си изпълнил, нещата се случват все по-трудно отпреди. Всичко става насила. Завладява те страшна умора и страхове към всичко и всички.

Взимам повод от твоите хроники за следващите няколко въпроса:

Кои са пречките да се обичаме повече?

- Осезаемата липса! Под каквато и да е форма! Дали тази на обич, вяра, подкрепа и споделеност, спокойствие или време, може да бъде всичко. Какво обаче се случва, с такива негативни мисли, представи и мисли?! (Реторично) Психически срив! Пренатягане на ума и извиване на душата, което ни кара да се чувстваме изгубени, ненужни! Никой! В наши дни най-страшното е да си невидим за себе си!

Какви са разликите според теб между това да живеем истински и да съществуваме?

Всеки сам за себе си оценява и осъзнава какво е да живееш истински или да съществуваш. За себе си, а и за хората, чиито съдби са споделени в книгата, мога да кажа следното: да живееш истински означава да изживяваш мига на момента. Да се радваш в настоящето, а не да чакаш по-подходящо време и условия. Да правиш това, което искаш, а не това, което “трябва”. Когато нещо се случва насила, когато правим нещо насила, защото трябва да го направим, а не защото искаме да го направим - това е съществуване.

Всяка една от хрониките в книгата обръща внимание именно върху живота тук и сега и разликата със съществуването. Всяка една от хрониките е чисто приятелско споделяне какво аз съм направила или какво са направили други. Показала съм възможни врати, през които да надникнете и да си дадете възможност за себе си, за настоящето и за бъдещето.

Кои са твоите идоли?

Идол е силна дума! Ще спомена мои духовни и житейски водачи и учители. Основна роля в живота ми има моята БАБА, на която съм кръстена. Тя твърде рано си отиде от този свят, но знам, че винаги е до мен. Майка ми, която ми е предала по свой начин житейски уроци, и баща ми, който ми помогна да осъзная и открия писателя в мен. Друга вдъхновяваща душа в живота ми е моят издател - Галина Попова, съосновател на издателство “Екрие”. Съдбовна среща ни събра двете. Чувствам я като мой ментор и пример. Уча се много от нея, независимо от сходната ни възраст.

А какъв е тайният съвет?

Рецептата е простичка и същевременно понякога трудна за изпълнение. На първо място, човек трябва да възвърне самообладанието си и да се опита да си наложи сам да почива. Да излезе за 30 минути сред природата, да се разходи дори по улицата, да се чуе и види с приятел. Да се наспи! Тялото и съзнанието му трябва да бъдат в покой. Да изказва на глас всичко, което го плаши и потиска. Не е нужно на друг жив човек, ако няма на кого. Може да се запише сам на телефона си и после да изслуша думите си. Това има много силен терапевтичен ефект. Спокойствие и само спокойствие. Страховете и преумората убиват най-бързо и най-страшно!

Как работят съветите за щастие?

- Надявам се описаното в хрониките да пробуди читателите и да им създаде нужния покой. На първо място, не сте сами в трудностите. Всеки един човек изпитва страхове, удря се в стени и преодолява върхове. Такова ни е ежедневието, особено през изминалите една-две години. Надявам се всеки читател да намери поне мъничко щастие и вдъхновение сред описаните хроники, а вътре има много полезна информация за всевъзможни техники и похвати, за които може дори да не сте чували, а ги има! И след това да изгради свои собствени навици, които да създават радост и удовлетворение. Спокойствие по нов начин! Личен.

“90 ХРОНИКИ ЗА ЩАСТИЕ” е моята подадена ръка към всеки човек. Дали сте в търсене на себе си или имате усещането, че губите някого - свой близък или познат.

Вярвам, че моята книга ще ви помогне и ще ви усмихне.

В какви случаи не успяваш да вдигнеш глава и да се изправиш?

- Много е важно човек да си даде сметка, че разполага с един живот! От нас зависи как ще го живеем - подвили глава, сковани от страхове или изправени и готови за нови приключения! Колкото и време да отнема, важното е след всеки удар да вдигнем глава и да благодарим, че сме живи. Понякога не си даваме сметка какво имаме и все гледаме в чуждия двор. Осъзнаваме го едва когато го загубим, а може вече да е късно.

Има ли отношение полът към щастието?

- Скромното ми мнение е, че щастието е пряко свързано с всичко, което ни е в душите и сърцата! Стига да искаме да чуем вътрешния си глас. Щастието е свързано с освобождаването от оковите на съзнанието, обременено от множество мисли, планове, очаквания и много още. Мъж, жена, транс’ или не… няма никакво значение.

След психическото прегаряне, животът ме срещна косвено и физически с много други хора, преминали през бърнаут. Мнозина са се опитвали да се спасят чрез алкохол, опиати, лекарства, други страдат от хранителни разстройства. И най-страшното е, че сред тях имаше дори деца! Щастието няма пол, няма възраст, няма банкова сметка, националност, местообитание! То не ни съпътства, защото сме с един или друг цвят на кожата, с определена фигура и килограми, или професия. “90 ХРОНИКИ ЗА ЩАСТИЕ” е книга за всеки един от нас!

А това да има човек до нас?

- Зависи какво имате предвид относно този въпрос. Ако щастието означава да не сме сами, т. е. определяме се щастливи, когато живеем с някого и нещастни, когато сме сами - това би било страшно! Има хора, които не са създадени да бъдат в двойка. Просто не им се отдава и обратното - такива, които не могат без любим човек до себе си. Обикновено всеки получава рано или късно това, към което се стреми и за което копнее.

Ако имате предвид да не сме сами в състояние на бърнаут и да има човек до нас, на когото да можем да се опрем - невинаги нашата половинка или най-близък е решението и този, който ще ни спаси. На първо място е важно ние да се осъзнаем, да разберем какво преживяваме и да поискаме да си помогнем! Външният фактор е безценен, ако го има, но може и да е точно обратното - да липсва съпричастност и разбиране, и желание да ни помогне. Може с упреците си към нас да влоши още повече състоянието, в което се намираме.

За мен, а вярвам и за всеки друг, е важно да можем сами да се изправим на крака. Ако липсва личното желание и готовност, никой и нищо отвън не би могло да ни спаси!

Какво пожелаваш на читателите ни/си?

- Идват едни от най-любимите празници през годината - пожелавам весели, уютни и вълшебни празнични дни на всички! Пожелавам за всички ни да бъдем верни на себе си, да следваме сърцата си и да бъдем здрави! Да ни има, не непременно за другите, а за самите нас!

Пожелавам ви да имате още повече читатели и последователи. Хората да четат, да се обогатяват! Искрено споделям, че моето издателство - "Екрие" - предлага безценни заглавия, които радват читатели на всякаква възраст и затова ги препоръчвам най-сърдечно. Както и да следват Mila.bg неотлъчно! :)

Последвайте страницата 90 хроники за щастие във Facebook и си доставете това щастие да прочетете тази книга.