Човешко морско свинче, или когато не искаме да бъдем докосвани

Има моменти, когато мислите само за бягство от реалността. Дни, в които никой не може да ви докосне, защото животът ви наранява. Освен това вашите проблеми, разочарования и страхове са се хванали за вас като шипове върху кожата ви.

Чувствате се бодливи и не искате никой да ви докосва. Мечтаете да избягате от всички и всичко. Бихте искали да се скриете някъде, където няма да ви се налага да говорите с никого и да забравите всичко, което се е случило.
Това са моментите в живота ви, когато достигате своя абсолютен лимит и се чувствате изтощени и жертви на бърнаут. Избягвате контакт с другите, защото умът ви е пълен с шум, мисли, тревоги. Тогава другите ви казват, че „сте непоносими“ или „че сте се променили“.

„Може да се разберем един друг, но всеки може да обясни само себе си.”
-Херман Хесе-

Избягването е често срещано психологическо явление, когато преминавате през изразено състояние на тревожност. Въпреки че чувствате, че никой не може да ви докосне, в действителност вие сте този, който се дистанцира. Отбягвате всякакви опити за близост и дори отхвърляте всякаква подкрепа, която може да ви бъде предложена.

Вие сте като човешко морско свинче. Покрити сте с шипое. Това са вашите рани, които сте превърнали в остри бодли, така че никой друг да не може да се доближи и да ви навреди отново. Избягването е изключително често срещан защитен механизъм, който е придружен от това, което познаваме като емоционално изтръпване. В тези състояния се чувствате откъснати от другите, не се интересувате от нищо и не сте в състояние да почувствате радост, щастие или надежда...

Обичайните тригери за тези състояния са причинени от посттравматичен стрес. Това са състояния, които възникват в резултат на неблагоприятни преживявания. Сложни събития, които безшумно ви трансформират отвътре, отварят рани, преобръщат спокойния ви темперамент, изкривяват вярванията ви и ви карат да изпускате гняв, страх, гняв, тъга, мъка...

Емоционалното избягване - стратегия за самосаботиране
Когато никой не може да ви докосне, оставяте най-лошото от вас да излезе. Лошо настроение, емоционална студенина, отхвърляне... Те организират емоционално избягване. Трябва обаче да знаете, че емоционалното избягване е форма на самосаботаж. Няма какво да се спечели от това.

Калифорнийският университет провежда изследване, което показа, че механизмите за избягване само допълнително влошават симптомите на травматично събитие. С други думи, ако сте изпитали болката от изоставяне или някакво друго неблагоприятно събитие, бягането от всички и всичко само ще влоши дискомфорта ви.

Когато никой не може да те докосне, е когато най-много се нуждаеш от прегръдка
Когато никой не може да ви докосне и се чувствате така, сякаш кожата ви е пълна с остри перца, всъщност се нуждаете от другите най-много. Тези негативни валентни емоции трябва да излязат, да се говори за тях и да се споделят. Едва когато говорите за това, от което ви боли, раните ви започват да болят малко по-малко. Само когато излеете своята тъга, мъка, страх и мъка, вътрешната тежест намалява и започвате да виждате светлина в края на тунела.

Поради тази причина трябва да се оставите да бъдете прегърнати. Позволете на близките хора в живота ви да бъдат вашата подкрепа и да ви помагат. Защото приемането на помощ не ви прави слаби. Това е единственият начин да започнете да пробуждате вътрешните си сили.