Биологът Христо Николов публикува кратка, но много ясно обяснена информация по най-често срещаните въпроси и притеснения във връзка с ваксините срещу COVID-19. Ето какво казва специалистът.
"Ковид експертите, които гастролират в сутрешните блокове, имат време само да направят призиви или изводи за необходимостта от ваксинация. Но има хора които се колебаят и им трябва малко повече информация. Тези хора (макар и малко) са свикнали да вземат самостоятелни решения и за да направят това, им трябва освен повече информация, най-вече и причинно-следствени връзки. Нетът е пълен с уж популярни статии от подобни източници като Science Immunology, но те са дълги и трудни за четене. Липсва средното ниво – разбираемо поне за внимавалите в часовете по биология и най-вече КРАТКО. За да се изпълни това изискване – хем да е кратко, хем да има причинно-следствени връзки, се плаща висока цена – трябва да се правят вулгарни опростявания, и затова учените не обичат този формат – не искат да се излагат пред колегите си с този стил. Но на мен като независим биолог и любител еволюционист не ми пука – важна е целта – увеличаване на ваксинацията! И така – четирите горещи въпроса:
1. Вредни ли са ваксините и възможни ли са дългосрочни последствия от тях?
Всяка частица, изградена от органични молекули, попаднала в организма, каквато е ваксината (или течностите на комара, който ви е ухапал), бива "разглобена" от специални ферменти - или смляна, или маркирана от много различни видове антитела. По маркировката от 2 до 15 дни тези частички или големи чужди белтъчни молекули биват намерени от няколко вида клетки убийци, които просто ги "изяждат" и смилат без остатък. През това време - 2-15 дни, малката РНК молекула от ваксината дава "софтуера", по който организмът сам с негови молекули си изгражда антитела. И всичко това става ИЗВЪН ЯДРОТО на клетката (за рнк ваксини) Тоест след няколко седмици НИЩО ОТ ВЛЕЗЛИТЕ ВЪНШНИ МОЛЕКУЛИ НЕ Е ОСТАНАЛО. Синтезираните антитела и кл зародиши на клетъчния имунитет СА ОТ СОБСТВЕН МАТЕРИАЛ (белтъци, липиди и др.)
ДЪЛГОСРОЧНИ ПОСЛЕДИЦИ може да има само когато ваксината стане част от генома и се активира след рекомбинация. Това на практика е невъзможно - трябва да има проникване през 6 бариери поне: 1-во - в ядрото на клетката, 2-ро - в "опаковката" на хромозомите", 3-то - задействане на особено редкия процес обратна транскрипция, 4-то - интегриране в ДНК. Но и това не е достатъчно за дългосрочни последици - трябва и 5-о - последващо активиране на новия участък от ДНК иначе е „мъртъв“ - т.е. този участък трябва да бъде накаран да се държи като активен ген (генна експресия).
Нищо от гореописаните стъпки не може да извърши малкото парченце ваксинална РНК. Освен това за всички изброени стъпки трябват много и различни "инструменти" - ензими и специфични сложни макромолекулни комплекси. Кодът за синтезирането, на които не се носи от това малко парче!
С едно изречение, за да се случи това - ваксината да стане част от вашия геном, е все едно с вашия ключ за апартамента да отключите едновремено три различни банкови сейфа.
Тези сложни операции (но по други механизми) могат да ги правят само една много различна група вируси - ретро вирусите - подобен е вирусът на спина. Така че спокойно - всичко, влязло чрез ваксина, е "терминирано" до месец и без остатък!
2. Защо се препоръчва ваксинация дори и след преболедуване?
Отговарянето на този въпрос не е лесна работа, защото трябва да се вкарат в краткия формат на фейса големи части от имунологията, молекулярната биология и т.н. Нивото на тази информация вероятно е по-високо дори от това на програмите по обща медицина и биология за висшето образование.
Затова опростявам грубо. Антителата след преболедуване са много различни и дори идивидуално специфични и не може да се разбере със сигурност чрез масовите тестове каква част са протективни (може да са "фалшиви" или неефективни), а може и обратното. Това, че количествено те се отчитат с тестове, не е гаранция за тяхната функционалност. Това не значи, че имунитетът след преболедуване винаги е по-слаб – не. Може в някои случаи да бъде по-силен, но може и да е много по-слаб. Проблемът е, че се навлиза в зоната на индивидуалната имунологична вариативност в образуването на антителата, а също и в реакцията на клетъчния имунитет.
Много по-прогнозируеми и функционални са антителата, произведени чрез ваксинация. Те буквално са "проектирани" за тази цел и са опростени. Най-важното е, че от тях се знае какво точно трябва да се очаква и в качествен, и в количествен аспект. И тук главното е че, резултатът е прогнозируем в популационен и епидемиологичен аспект - а това е реалната медицина - евтина, унифицирана и ефективна на ниво популация.
А на ниво наука и луксозна индивидуална медицина са възможни експериментални тествания на активности на антитела и клетъчен имунитет, но нещата са от 20 до 100 пъти по-скъпи, защото не са унифицирани на "конвейер". Но няма и особен смисъл да се унифицират заради голямата вариативност на резултатите. Най-важното е, че никой не може да ви гарантира, че ще получите траен имунитет без ваксинация.
3. Каква е ползата от ваксините, след като и ваксинираните заразяват? (Сравнение на ефективността на разпространение между заразен ваксиниран и заразен неваксиниран)
Масова е заблудата, че заразеният ваксиниран разпространител е еднакво ефективен (опасен) в сравнение с неваксинирания разпространител. Разликата обаче е съществена – 1-во - само част от ваксинираните се заразяват. 2-ро - при тези, които все пак се заразяват, "оборотът" на вируса в тялото е от 2-5 дни, докато в болен неваксиниран "оборотът" е от 10 да 28 дни. И 3-то - вирусният титър (концентрацията) при болни НЕваксинирани е от 20 - 200 ПЪТИ ПО ГОЛЯМ! Важно също е, че при повечето заразени ваксинирани вирусът се ограничава само в лигавицата на горните дихателни пътища, затова и рядкото боледуване при тях е леко и без последствия! От това последното излиза и 4-то - че и обемът, и повърхностите, които вирусът обитава в тялото при болен неваксиниран, също е стотици пъти по-голям.
И когато всички тези четири неща се умножат, резултатът е: заразените неваксинирани са СТОТИЦИ ПЪТИ по ефективни разпространители.
4. Ваксинираните били причина за новите мутации ?
Всъщност е точно обратното. Д-р Първанова и сие развяват тази абсурдна теза и тя бързо се мултиплицира във фейса. Не е зле почитателите на тази теза да си припомнят малко еволюционните фактори, но май докторите не ги учат много тези неща. Тук се намеква, че ваксините напрягат отбора, като допуснат пробиви (селектират вероятните мутации). Добре, ама се забравя нещо – не нещо, а много неща! Нали освен ваксини има и имунитет, който е достатъчен и много по-мощен фактор за отбор на мутанти и действа масирано при неваксинирани?!
Но най-важното, което забравят или не знаят, а се учи в гимназията (не че се разбира де, но се учи), ще го припомня опростено: мутациите са събития със случаен характер (в 99.9% от случаите) и честотата им зависи от броя на репликациите (броя на вирусните размножавания за единица време). А по-горе в т.3 обясних, че при НЕваксиниран болен и вирусната концентрация (титър), и времето, в което вирусът обитава тялото, и обемите, и повърхностите, които той обитава, са стотици пъти по-големи в сравнение с ваксинирания! От всичко това следва, че броят на вирусите в болното неваксинирано тяло е стотици, дори хиляди пъти по-висок! Сега вече и децата ще се сетят, че честотата на случване на мутациите е също толкова по-висока.
Още нещо забравихме – факторът време. Заради неваксинираните епидемията ще се точи с години. Неваксинираните осигуряват дългосрочно екосистема на вируса, където той безпрепятствено може да се размножава и да мутира. И като резултат често трябва да се правят нови или ъпгрейтвани ваксини, което е нови разходи на обществени средства. Стотици милиони ще продължават да се харчат за еднократни тествания и т. н., и т. н."
Коментари (0)
Вашият коментар