От миналия месец по целия свят се говори много за Squid Game ("Игра на калмари") – южнокорейският сериал, който се превърна в златната кокошка на стрийминг платформата Netflix. Вече писахме за него тук, но нека припомним. Squid Game е микс от трилър, хорър, антиутопия и крими. Разказва историята на затънали в дългове хора, които се съгласяват да играят в поредица от детски игри за изумително гигантска парична награда - 45,6 милиарда вона (около 90 милиона евро). Жадни да спечелят пари, за да изплатят дълговете си и да заживеят нормално, участниците бързо откриват жестоката идея на играта, в която загубата или нарушаването на правилата на игрите означава смърт. В същото време свръхбогати випове наблюдават с наслада от луксозните си ложи трагичните събития, които съпътстват играта.
На пръв поглед зрителят открива алегория с основната критика към капиталистическия свят, а именно неравенството между бедни и богати. Любопитен факт е обаче, че наскоро бе разкрита връзка между сценария на сериала и Олимпийските игри в Сеул през 1988 г.
По-голямата част от Squid Game проследява Сон Ги-Хун и няколко от неговите съотборници, но в паралелна сюжетна линия детективът Чун-Хо, който успява да пробие в играта и да се маскира като един от членовете на персонала, открива стая с папки, където има важна информация за миналото на бруталните игри. Един от файловете показва, че събитията на Squid Game в Южна Корея са започнали през 1988 г., което се оказва годината, в която нацията е домакин на международните олимпийски игри за първи път. Дебютната година е само отправната точка за паралелите между Squid Game и Олимпийските игри в Сеул.
Сериалът на Netflix е коментар на огромните социално-икономически неравенства, присъстващи в капиталистическите общества, както и критика на самата капиталистическа система. Социологическата метафора на Squid Game се постига чрез игри на смърт с високи залози, където бедните хора рискуват живота си за пари, за да оцелеят, докато богатите хвърлят милиони, за да залагат на живота на играчите и да се отнасят към тях като към животни. Драмата на Squid Game, която се върти около сложната и насилствена постановка на игрите, по същество е подобна на тази, която характеризира олимпиада с високи залози, организирана от богатите за експлоатация на бедните.
Преди самата Олимпиада в Сеул започват да изчезват безследно хиляди бездомни, алкохолици, деца и хора с увреждания. По-късно се оказва, че правителството ги прибира в лагери с цел да „изчисти“ улиците от символите на бедността и да увековечи фалшиво идеята за икономическия просперитет на Южна Корея. „Асошиейтед прес“ съобщи, че най-малко 500 от гражданите са били убити в лагерите чрез масови убийства, но всъщност се предполага, че броят на жертвите е много по-висок. Политиците успяват да прикрият престъплението си, а близките на изчезналите и загиналите никога не получават компенсация или каквото и да било обяснение. Ето тук е най-ясният паралел между измисленото шоу и действителните олимпийски игри.
Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. бяха до голяма степен възможност за Южна Корея да увековечи илюзиите за икономическата си модернизация и социална стабилност, като същевременно легитимира авторитарния милитаристичен режим на правителството. Под тази мнима фасада социално-икономическото неравенство се задълбочаваше. Богатите жънеха ползи от олимпийските игри, докато бедните губеха домовете си, а някои – и животите си. Един служител в тези лагери описва „затворниците“ като хора, които „и без това щяха да умрат по улиците“. Това е зловещо „оправдание“, подобно на оправданието на смъртоносните игри в Squid Game, където вербуващите и организаторите вярват, че тези хора са отчаяни и вероятно така или иначе ще умрат от бедност или заради престъпните си дейности.
Припомнете си защо южнокорейският сериал се превърна в най-гледания по целия свят
Коментари (0)
Вашият коментар