Ефектът на МакГърк – да слушаш с очите

Несъмнено сте гледали зле дублирани филми, в които се опитвате да четете по устните на актьорите, за да разберете какво казват.
С други думи, вие дешифрирате звуци през канал, различен от слуховия. Това явление, когато има несъответствие между звукови и визуални сигнали, е известно като ефект на МакГърк.

Въпреки че това „прочитане” понякога ви кара да правите някои грешки, то е изключително важна стратегия на мозъка. Например, когато сте на парти с много силна музика, опитвайки се да проведете разговор с някого, вие поглеждате към устата му, за да опитате да „прочетете“ думите му.
Това показва, че не използваме всяко от сетивата си поотделно.

В действителност всички възприятия се случват в резултат на взаимодействието на повече от едно сетиво. Зрението и слухът работят заедно тук, така че въпреки че понякога могат да възникнат малки грешки, те са най-добрите ни съюзници.

Хората с болестта на Алцхаймер често изпитват нарушения на ефекта на МакГърк. Те не могат да идентифицират звуци и думи визуално.

Какво представлява ефектът на МакГърк?
Голяма част от нашите комуникационни процеси се случват в ситуации, в които може да чуем ясно другия човек. Въпреки това след нарастването на видеообажданията през смартфоните, хората сме склонни да изпитваме ефекта на МакГърк по-често.

Когнитивните психолози Хари МакГърк и Джон Макдоналд изучават този феномен през 70-те години на миналия век. Именно в статията си „Чуване на устни и виждане на гласове“ през 1976 г. те за първи път въвеждат термина ефект на МакГърк.

Те го правят, след като проверяват факта, че ако някой движи устните си, произнасяйки сричката „га“, това, което слушателят чува, е сричката „ба“, мозъкът му ще го възприеме като „да“. С други думи, понякога това, което четат очите, не е същото като това, което възприемат ушите.

Защо се появява ефектът на МакГърк?
Мозъчната област, където възниква това явление, е в горната темпорална бразда. Когато се опитваме да декодираме две сензорни модалности (зрение и звук), често се появяват грешки.

Отделението по неврохирургия в Медицинския колеж в Хюстън провежда проучване, в което се посочва, че когато имаме разговор лице в лице, мозъкът ни слуша през ухото и също така дешифрира думите с очите. Правим това несъзнателно.

Внимаването към движението на устните ни позволява да засилим комуникацията в случай на трудности, като шум от околната среда. Има обаче звуци и срички, които често се тълкуват погрешно. Възникват малки изводи и грешки.

Някои хора страдат от това преживяване в по-голяма степен
Както споменахме по-рано, хората с болестта на Алцхаймер са склонни да бъдат силно засегнати от ефекта на МакГърк. Ако в даден момент им се наложи да четат по устните, за да разберат послание, те няма да могат да го дешифрират.

През 2007 г. Делбьок, Колет и Ван дер Линден провеждат изследване, което предполага, че причината за това може да е влошаването на мозъчната
свързаност.

По същия начин се наблюдава, че децата с изразително езиково разстройство не обръщат внимание на артикулацията на думите. Те не използват визуалния канал, за да имитират или да разберат това, което им се казва. Това пречи на развитието на самия език.

Визуалната система помага за различаване на звуците
Ефектът на МакГърк се появява, когато четем устните на други хора и бъркаме някои срички или думи. Това е нещо напълно нормално, както и интересно. Това показва факта, че като хора ние винаги използваме нашата визуална система по време на комуникация.
Нашият мозък трябва да се увери, че комуникационният процес се извършва ефективно. Това не включва само слушане, но и зрението.
Гледането на устата на нашия събеседник улеснява разбирането във всеки контекст. Това обяснява важността на разговорите лице в лице.