Мъжете са твърде страхливи, а жените твърде идеалистични

Любовта невинаги е била толкова сложна. Преди идеята за романтична любов да се утвърди в западната култура, мъжете и жените са имали по-стабилни отношения. Днес обаче я разискваме в рамките на две парадоксални реалности: от една страна, мнозинството иска да открие този един-единствен невероятен човек, който ще бъде крайъгълният камък в любовния им живот; от друга, също мнозинство, се освобождава от идеята за „истинска любов“.

С други думи, много хора искат ползите от любовта, но не искат да платят цената. Тези причудливи представи могат да се видят както при мъжете, така и при жените. Господата обаче ги преживяват по един начин, докато жените по различен начин.

Повечето мъже не осъзнават страха си от любов. Почти всички избират да не се интересуват от темата, да преминат през връзката, без да отделят време да кажат „какви красиви очи имаш“ или да бъдат цинични по отношение на привързаността. Жените, от друга страна, обикновено са експерти, които първо идеализират, а по-късно обезценяват мъжете, с които изграждат отношения.

Мъжете и техните страхове
Най-големият страх на повечето пораснали момчета е ангажираността. Въпреки че думата изглежда много ясна, тя всъщност има множество значения. Всеки разбира ангажимента по различен начин.
Някои смятат, че ангажираността означава да даваш на жената твърде много очаквания, затова наблюдават внимателно всяка стъпка, която предприемат във връзката. Други смятат, че ангажираността се случва, когато отворят сърцето си и покажат на момичето до тях какво носят вътре. Трети вярват, че да се обвържеш, е, когато връзката продължава след определен период от време. Страхът на всеки мъж приема своя собствена форма в зависимост от това как се чувства.

От гледна точка на д-р Хуан Дейвид Насио, известен аржентински психоаналитик, всички тези страхове идват от един-единствен източник: страхът от подвеждане или „предаване“ на майките си. Дълбоко в подсъзнанието си те се ангажират за цял живот с идеята, че само майка им заслужава тяхната безсмъртна любов и че те не са в състояние да изпитат това чувство към другите жени.

Това е коренът на техния страх, който мнозина изразяват, като казват, че „нещо липсва“ при жените, с които излизат. Тези мъже преминават от една неуспешна връзка в друга. Ако трябваше да преразгледат подробно това, което обикновено се случва, щяха да открият, че те са виновни за саботирането на възможността за изграждане на реални отношения със своята небрежност, липса на чувствителност или нужда от контрол. И след това се оплакват, че никоя жена не е в състояние да отговори на техните стандарти.

Жените и техните идеализации
Много жени също изграждат свои собствени фантастични замъци, където са в ролята на принцесата. Там те създават истории за неправдоподобна любов, в която единственият мъж, който може да бъде техен „принц“, е този, който може да се справи с техните неврози и несигурност. Те искат някакъв „дворцов джентълмен“, който може да им даде чувството за сигурност и да ги предпази от трудностите в живота.

Повечето жени биха казали „не“ на подобни отношения, виждат себе си като модерни, независими момичена. Те обаче преминават през живота, подскачайки от връзка в връзка.

Всеки път, когато едни любовни отношения приключат, те си казват, че „мъжете не си заслужават“ или че се чувстват разочаровани от поредния господинчо, защото той не е бил такъв, какъвто е изглеждал в началото. Но дълбоко в себе си те копнеят за мъж, който ще ги разбира като жена. Но в крайна сметка противоположният пол е точно това: обратното.

Ако копаеха малко по-дълбоко, щяха да открият, че разочарованието и обезценяването на мъжете идва от чувството, че са измамени от техните фантазии. Мъжете не се държат с тях като с принцеси или кралици.
Може би мъжете се разболяват от непостоянството си. Може би не ги виждат като истински жени или не ги защитават като разглезени деца. Може би те не се държат като рицарите в блестящи доспехи, каквито трябва да бъдат на всяка цена за някои дами. Грешката им е, че са хора от плът и кости, а не принцове.

Фантазия и реалност
Любовта не е лесна. Нито е лесно да се оставиш да бъдеш обичан. Но става невъзможно, когато хората във връзката се придържат към детските си фантазии и отказват да се откажат от тях. Те превръщат любовта в невъзможен подвиг.