Често недоволстваме от съседите, а като се разминаваме с тях, се усмихваме и ги питаме как са. Такива разминавания между мислите и думите се случват на всички. Важно е да има синхрон между мисли, думи и действия и да бъдем по-отговорни към това, което отправяме към себе си и към другите по тези три начина. Нека не забравяме вселенския закон: „Това, което дадеш навън, това получаваш обратно”, припомня ни Димитрина Спасова, духовен учител, йога преподавател и издател на духовна литература.
В старата парадигма на материално разбиране и осъзнаване на човешката ни същност, в която живеехме досега, мислехме, че всичко в живота се постига само с действие. Но новото разбиране за живота обяснява, че светът, в който живеем, е огромен енергиен океан и всъщност всичко, което се случва в живота ни, е, защото задвижваме енергията в желаната от нас посока. Правим го с нашия ум, с мислите, които са електромагнитни трептения и могат да се материализират. Обикновено енергията, която помага това да се случи, са думите – казани и написани. Ние сме частица от Бога и е наше право да творим живота си с мисъл, дума и действие. Думите са градивната тухличка, която създава живота ни и отношенията ни с другите.
Важно е нашите мисли, думи и действия да вървят в една посока. Често мислите се разминават с това, което казваме и правим.
И това довежда до огромно противоречие и разхищение на собствената енергия, до разединение на нашето хомогенно енергийно поле, което би се обединило, ако мислим и действаме в една посока.
Това разминаване може ли да доведе до болест?
Много често то е в основата на заболяванията. А самите болести са нещо, което сами сътворяваме с това, че живеем в огромно противоречие със себе си. Защото нашите убеждения казват едно, думите - друго, а действията - трето. Такова противоречие например са родители, които пушат, а настояват децата им да не пушат. Тези разминавания водят до разпиляване на енергията и до сериозни дисхармонии, блокажи, психоемоционални проблеми и физически симптоми.
Паралелно с лечението, свързано с вземане на лекарства, и режима на хранене е важно да следим какво изричаме. Ако сме болни и непрекъснато се оплакваме и недоволстваме от това, че вместо да сме на работа, сме вкъщи, ако се оплакваме, че лекарствата са скъпи и лекарите не си вършат работата, с думите си разхищаваме енергия, нямаме сили да се справим с тези симптоми и да доведем цялата си система обратно в хармония и в добро здраве. Ако искаме да сме здрави, трябва да сме в хармония със себе си и със света. А това ще стане, когато казаното от нас е изпълнено с любов, с подкрепа, с разбиране, със съзидание. И когато това, което правим, подкрепя нашите мисли, убеждения, думи.
Има хора, които все тръгват с упрек към другите. Може ли да реагираме като огледало, за да разберат какво правят, или трябва да постъпим по друг начин?
Това поведение бе характерно за много хора в старата парадигма, но сега може да реагираме и по друг начин. Може да сме огледало, ако попадаме в повтаряща се ситуация, опитали сме по друг начин да изкоментираме случая с човека, който ни отправя упреците, но сме видели, че той не ни разбира.
Но когато действаме като огледало, влагаме негативна емоция, което води до вкарване на повече енергия в този конфликт. По-добре е да запазим вътрешното си спокойствие и да не влизаме в проблем. Да бъдем центрирани и да осъзнаем, че този човек действа от позиция на страх или че иска дадена работа да бъде свършена по най-добрия начин. Когато разпознаваме мястото, на което е отсрещният човек, с уважение може да разрешим конфликта по мирен начин, което да доведе до успокояване на ситуацията.
Какво да кажем, за да се справим с конфликта?
Може да излезем от ситуацията с нещо като: „Разбирам те, но нека коментираме малко по-късно.” Нещо подобно може да кажем и на детето си, когато иска да получи предмет, който в момента не е подходящ за него. Така не му отказваме и не го разочароваме.
Когато общуваме, ние създаваме общ енергиен балон. И когато сме центрирани и положителни, може да отведем този енергиен поток в хармонична посока, не в драма и конфликт. Може да „репетираме” нашата положителност с утвърждение като: „Аз давам най-доброто на себе си, на света, на хората и на другите. Отварям се и получавам най-доброто от себе си, от света и от другите.” Когато по-често повтаряме това утвърждение със страст, с желание да се осъществи в живота ни, всичко започва да се подрежда. Когато влезеш в негативна ситуация, се попитай дали това е най-доброто, което можеш да дадеш на себе си и на хората? Отговорът винаги е „Не!” и спираш спора. А следващите думи обикновено са с много повече желание да се намери решение, да се направи добра комуникация. Нека използваме думите да съзидаваме хармония, да създаваме заедно по-добър живот, не да бъдем врагове един на друг. Но всеки трябва да поеме отговорност за себе си, не да настояваме светът да се променя, за да се чувстваме по-добре.
Защо е добре да произнасяме молитва, когато сервираме обяда си?
Така излагаме нашата благодарност под формата на огромно количество енергия, което се излива към храната ни и й дава повече сила. Освен това е важно да осъзнаем, че тази храна не е даденост, а дар, благословия. Нещо, което ние сме заслужили, но много хора са участвали в процеса храната да дойде в чинията ни, защото всички в обществото сме свързани. И с молитвата си, с признателността си ние се сливаме с цялото това мироздание, донесло храната, която ще зареди нашето физическо тяло.
Нека с молитва да благодарим за всичко, което имаме, което сме, което правим, и да утвърждаваме колко хубаво би било да сме още по-добри, за да даваме още повече. Да има този непрекъснат енергиен кръговрат на даване и получаване. Пожеланието всички хора по света да имат това, от което се нуждаят, за да са щастливи и здрави, създава огромна енергийна платформа, върху която всички тези желания и стремежи се материализират и във физическия ни свят.
Кои са силните думи освен благодаря?
По-силна дума от благодарността е признателността. Добре е високо да оценяваме всичко това, което сме, което имаме и правим, да оценяваме високо света, в който живеем, и всички думи, които изричаме на недоволство, на критика, на неприемане, на гняв, на скръб, на тъга. Цялата палитра от негативни чувства сътворява още от същото, затова е важно да сме осъзнати. Едно от най-ограничаващите убеждения е, че ние не сме господари на живота си и че сме зависими от другите, от времето, от страната, от политиците, от парите, а ние сме зависими от мислите, думите и действията.
Преди дни видях, че пейките в една градинка нямат седалки. Първата ми мисъл бе свързана с огромен гняв. След това започнах да дишам бавно и спокойно и се опитах да променя отношението си към тази ситуация. Казах си, че искам да живея в по-добър свят, в който всеки да осъзнава, че всяко действие има съпътстващи последствия, в свят, в който хората имат възможност да работят и да не се стига до ам да крадат.
Как цветята ни говорят, а и ние на тях?
Всеки жив обект има определени качества и ние може да се свържем с тях. Цветята и растенията разбират нашата любов и също ни дават от своята. Дървото дарява енергия, стабилност, чистота, заземеност. Водата ни дава флуидност, чистота, яснота. Цветята ни подаряват красота, дъх на живот, съвършенство и уникалност.
Не е ли добре, вместо да отправим упрек към някого, да излезем сами на балкона например и да го изговорим на самите себе си?
Така се освобождава блокираната енергия. Когато думи на упрек напират в нас, те се загнездват в гърлената чакра и довеждат до проблеми – болно гърло, алергии, болести на щитовидната жлеза. По-добре е, когато си гневен, да отидеш да тичаш или да се отдадеш на йога практики за освобождаване на стреса от това, че не си успял да изречеш своите мисли.
Коментари (0)
Вашият коментар