Някои любопитни факти за завистта

Завистта е универсална характеристика.
Първият любопитен факт, свързан с нея, е, че това е една от онези страсти, които са уникални за това да бъдеш човек. Само хората изпитват завист. Докато животните са териториални, те по-скоро имат склонност да застанат на страната на силните, вместо да им завиждат.
Всеки изпитва тази емоция в един или друг момент, но рядко го признава. Това е емоция с доста лоша репутация.

Въпреки че завистта е универсална, има някои обстоятелства, които са склонни да я генерират. Например всякакъв вид среда, в която има йерархии и конкуренция, както и неравенства, помага да се създадат чувства на завист. Следователно ситуации, в които съществува солидарност, са склонни да предпазват от тази доста неприятна емоция.

"Този, който завижда на другите, не получава спокойствие."
-Буда-

Любопитства за завистта
Един любопитен факт за завистта е, че тя обикновено е по-интензивна сред „приятели“, семейство и близки колеги. Въпреки че враговете ни мразят и ни желаят зло по много причини, те не ни завиждат непременно. Всъщност те открито заявяват отхвърлянето си и дотолкова изразяват гнева си по начин, който може да се каже, че е по-здравословен от завистта.

При семейството и приятелите обаче е различно. Ако сте близки с някого, обикновено сте свидетели на неговите постижения. Освен това обикновено сте потопени в една и съща йерархия и се състезавате за същите привилегии или признания. Следователно са налице условията за генериране на завист.

Първото престъпление в юдео-християнската история беше мотивирано от завист. Това се случва между двама братя - Каин и Авел, които се кланят на един и същ бог.

Трябва да отбележим, че завистливият човек невинаги иска да има това, което човекът, на когото завижда, има. Въпреки че това изглежда най-логичното обяснение. В края на краищата очевидно му липсва нещо, което желае, което има другият човек. Следователно бихте си помислили, че като получите това определено нещо, враждебността ще приключи.
Това, което наистина определя завистниците, е желанието отсрещният да се справи зле. Те не се притесняват толкова за това, което имат, а по-скоро за това, което им харесва.

Престъпления на завистта
Друг любопитен факт за завистта е, че тя сама по себе си има голям потенциал да отприщи подло поведение и дори престъпления. Един такъв случай е този на известния Марк Юний Брут, заговорник и убиец на Юлий Цезар. Двамата герои се срещнали на бойното поле, единият победител (Юлий Цезар), а другият победен (Брут).

Юлий Цезар пощадил живота на Брут и той преминал на страната на победителя. От този момент нататък той получавал благоволението на владетеля. Той дори става любимец на Цезар. Това обаче не му попречило да се включи в заговор за убийството на своя благодетел. Ясно е, че действията на Брут са били мотивирани от завист, тъй като нямало съмнение, че той в крайна сметка ще бъде наследник на Юлий Цезар. Следователно нямало абсолютно никаква причина да го убие.

Друг показателен случай е убийството на Джон Ленън. Убиецът на бийтълса Марк Чапман стигна дотам, че каза: „Аз го убих (...), защото той беше много, много, много известен и това е единствената причина..."
В този случай е ясно, че Чапман завижда на славата на Ленън и това ускорява престъплението му.

Разкриване на разследвания
Д-р Хидехико Такахаш от Катедрата по молекулярно невроизображение в Националния институт по радиологични науки в Япония провежда проучване, в което открива, че завистта като цяло поражда страдание. Това обаче включва и моменти на удоволствие.

Проучването установява, че удовлетворението от нещастието на другите е в състояние да увеличи нивата на окситоцин и допамин - два хормона, свързани с щастието.