Говорим често за духовност, но съзнаваме ли всъщност какво означава тя? Различава ли се духовността от религията? Защо става все по-популярна и как терминът се е развил в наши дни? Една модна тенденция ли представлява духовността днес или е нашият исконен вик към най-дълбоките ни стремления? Може би може да си отговорим на някои от тези въпроси, ако наистина разберем същината на духовността. Филип Шелдрейк, автор на „Духовност: Много кратко въведение“, посочва най-важните 10 факти, които всеки трябва да знае за духовността.
1. „Духовността“ означава начин на живот и практики, които въплъщават визия за човешкото съществуване и за това как човешкият дух да постигне пълния си потенциал.
Стремежът на човек към духовно развитие е съществувал винаги. Той, откакто свят светува, търси начини да надскочи границите на материалния, видимия свят и да се докосне до онова, което е отвъд него. Човек винаги е вярвал, че има нещо невидимо, нещо отвъд смъртта и живота. Но хората сме твърде слаби да потърсим отговорите в себе си и затова ги търсим вън от нас, а именно в духовни практики и вярвания.
2. През последната четвърт на ХХ век концепцията за духовност далеч надхвърля своите корени в християнството и дори отвъд самата религия. Сега това е широко основано търсене на духовен опит и духовни практики, изразени по различни начини. Терминът духовност се използва все по-често в професионалния свят като например в здравеопазването и в бизнеса.
3. Духовността, която се появява в нерелигиозен контекст, често се нарича „светска духовност“.
4. Терминът „светски духовник“ се отнася до човек, който независимо от религията е уважаван или заради безкористния си принос, или заради вдъхновяващия си живот, напр. Мохандас Ганди или Даг Хамаршелд.
5. Човек може да идентифицира четири широки „типа“ духовност: аскетична, мистична, активно-практическа и пророчески-практическа. Тези видове могат да се припокриват до известна степен.
6. Различните видове насърчават себетрансцендентността и трансформацията чрез отдалечаване от това, което те виждат като „неавтентично“ към автентичното. Те се стремят да отговорят на въпроси като къде се смята, че трансформацията се осъществява (контекст), как става (практики, начини на живот) и каква е крайната цел на трансформацията (човешката съдба).
7. Духовните практики са редовни, дисциплинирани дейности, свързани с духовното развитие. Те дават възможност на хората да напредват по пътя към всичко, което виждат като крайна цел на човешкия живот. Те очевидно включват известна степен на саможертва, тъй като това означава отделяне на време и енергия, които биха могли да бъдат отдадени на по-приятни дейности.
8. Духовните практики включват различни стилове на медитация и съзерцание, артистични практики, излизане на самотни пътешествия или поклонение в религиозно светилище или място с религиозна сила.
9. Терминът „духовен капитал“ се отнася до потенциалната стойност на духовността за нашето ежедневие. Тази концепция трябва да се използва в полза на хуманно продуктивния или успешен живот и включва количествено определяне на стойността за обществото като цяло на духовните, моралните или психологическите вярвания и практики.
10. „Духовната интелигентност“ се стреми да предостави духовен еквивалент на значението от процъфтяването на човешките интелект и емоции. Култивирането на духовна интелигентност ни дава възможност за по-добър достъп до най-дълбокото ни значение и най-високите ни възможни мотивации.
Коментари (0)
Вашият коментар