Афганистан - завръщането на терора, или как жените загубиха свободата си

"Забрана за смях на обществени места, работа и учене. Забрана за напускане на къщата, ако не са придружени от роднини от мъжки пол." Талибаните твърдят, че правата на жените ще бъдат зачитани, но мнозина подозират, че шериатският закон ще бъде приложен както през 1996 г.

В неотдавнашна изява по телевизията, за да спечели доверието на медиите, Забихула Муджахид - говорител на талибаните, твърди, че жените ще могат да учат, че правата им ще бъдат спазвани и че те ще се радват да живеят според шериата.
Истината обаче е, че между 1996 г. и 2001 г. толкова много жени и момичета изчезнаха в Афганистан.

Никой не вярва на неговите фалшиви обявления или внезапно примиренческо отношение. Това е така, защото междувременно женските фигури бяха изтрити от рекламните плакати или плакатите бяха свалени от магазините от страх от това, което може да се случи. Освен това жените вече липсват по улиците, докато се крият в самотата на къщите си или отчаяно търсят спасение през летището в Кабул.

Надеждата отново избледнява в страна, която изглежда е постоянно в руини. Всъщност това е страна, в която да си жена почти винаги е било трудно. Въпреки това, ако през последните двадесет години афганистанските жени бяха започнали да си възвръщат гласа и присъствието в публичното пространство, бързият и неочакван напредък на талибаните ги обрича за пореден път да се върнат в бурките си в новото царуване на терора.

Съгласно шериатския закон жените и момичетата не могат да работят или да учат. Нито могат да излязат на улицата, ако не са придружени от роднина от мъжки пол.

Афганистан под ислямско емирство
Когато международните войски се изтегляха от Афганистан през 2011 г., Oxfam International нададе призив. Целият напредък, който постигна, обаче може да бъде загубен за една нощ. Напредъкът, който означаваше, че над 50 процента от момичетата са започнали училище, а 28 процента от членовете на парламента в страната са жени. Сега тези постижения са застрашени.

Ето един пример. Бехеща Арганд, водеща на канала Tolo News в Афганистан, интервюира наскоро представител на талибаните. Той я увери, че няма да има насилие над жените и че правата им ще бъдат гарантирани. Въпреки това след като срещата приключи, самата водеща обясни през сълзи във форум за чат, че талибаните са спрели нейната работа и заплата, както и всички нейни колежки за неопределен период от време.

Истината е, че талибаните зачитат правата на жените, при условие че те спазват предписанията на шериата. Този скорошен развой на събитията обаче е нещо, което никой не очакваше. Малцина са предсказвали толкова бърз напредък на талибаните. Още по-малко, бягството на президента Ашраф Гани и изтеглянето на афганистанската армия, която не оказа никаква съпротива на флага на Ислямския емир.

Забраните на талибаните за момичета и жени
Тъй като хиляди афганистанци се опитват да избягат от страната на летището в Кабул, една част от населението е наясно, че тези полети няма да са възможни за всички. Жените и момичетата са най-застрашени от новия режим. Освен това е много вероятно същите нарушения на техните права, които преди това бяха заклеймени от Революционната асоциация на жените на Афганистан (RAWA), да бъдат повторени.

Те са както следва:
• Забранено им е да ходят на училище или да работят извън дома.
• Те не могат да излязат от къщата, освен ако не са придружени от роднина от мъжки пол.
• Те не могат да сключват бизнес сделки с мъже.
• Забранено е да се посещават от лекари мъже.
• Те трябва да носят бурка. Нито една част от тялото им не може да бъде изложена на показ.
• Те ще бъдат бити и обиждани, ако не спазват правилата на талибаните.
• Публично ще бъдат набити, ако покажат глезените си.
• Те ще бъдат убивани с камъни, ако правят извънбрачен секс.
• Забранено им е да използват козметика. Ако си лакират ноктите, ще им отрежат пръстите.
• Не им е позволено да носят обувки на висок ток.
• Забранено им е да се смеят на публично място.
• Те не могат да говорят с никого публично без разрешение.
• Забранено им е да наемат такси или да имат шофьорска книжка.
• Забранено им е да работят или да се изразяват в обществени медии като телевизия, радио и интернет.
• На никого не е разрешено да снима или записва момичета и жени.
• Изображенията на жени са забранени за публично показване.

„Ние гарантираме, че няма да има насилие над жените“, заяви говорителят на талибаните Забихула Муджахид. „Няма да се допускат предразсъдъци към жените, но ислямските ценности са нашата рамка и трябва да бъдат поддържани.“

Историята се повтаря: никой не вярва в „новите талибани“
Тези дни медиите показват образи на Афганистан през 70-те години. Бяхме впечатлени от снимка, направена от Лорънс Брун през 1972 г. На нея жените не се различаваха твърде много от тези, които бихме намерили във всяка западна страна. Има млади жени в миниполи, смеещи се, с пусната коса, на високи токчета, ходещи на работа и в учебни центрове.

В началото на ХХ век крал Аманула насърчава свободата на жените, като забранява принудителните бракове и насърчава равенството между половете. През 70-те години беше постигнато всеобщо избирателно право и страната блестеше с напредъка, характерен за всяка напреднала страна. Въпреки това, в резултат на няколко държавни преврата и съветската окупация, всичко се промени.

През 1996 г. Ислямска държава се интегрира в Афганистан и настъпи царуването на терора. Жените бяха подчинени на талибанския и шериатския закон. Този мрак продължи до 2001 г.

Сега, двадесет години по-късно, този ужас се върна. Жените са затворени в домовете си и откъснати от обществения живот пред очите на Запада, който наблюдава безразлично, докато историята се повтаря.