5 изненадващи факта, свързани с реването

Плачат ли мъжете и жените по един и същи начин? Процесът на плач еднакъв ли е в различните култури? Наистина ли плачът ни кара да се чувстваме по-добре? Има ли някаква разлика в начина, по който бебетата и възрастните плачат? Може ли човек със „студено” сърце да плаче? Ако се опитвате да намерите отговори на тези въпроси, прочетете тези научни факти за плача.

1. Често срещани причини за емоционален плач

• Загуба - на близки или друго ценно нещо в живота.
• Щастие - проливаме сълзи от радост, когато изживеем нещо много положително в живота.
• Безсилие, физическа болка и дискомфорт - плач поради нараняване на част на тялото или може би сте ударили дъното и не знаете какво да правите.
• Емпатичен плач - плачете в отговор на емоционалната реакция на някой друг.

2. Различия между половете и културата при плача
Изследванията на връзката между половите роли и вярвания с плача подчертават, че жените плачат по-често и са склонни както към положителни, така и към отрицателни преживявания на плач в различните култури.

За разлика от азиатските и източноафриканските страни, че жените в западните страни имат по-висока честота на плач.
Жените плачат 2 до 5 пъти на месец, докато мъжете плачат 0 до 1 пъти за сщия период. Също така жените плачат по-дълго от мъжете.

Но когато става въпрос за сериозни ситуации като смъртта, това вероятно ще разплаче както мъжете, така и жените.

Тази полова разлика при възрастните по отношение на плача може да се дължи на стереотипите на пола. Има много култури по света, в които е изразена половата диференциация за изразяване на емоции. Предимно децата от мъжки пол се възпитават, че „момчетата не плачат“ и развиват навика да бутилират емоциите си. Мъжете са обременени да вярват, че плачът е слабост, особено в социални ситуации.

Въпреки това мъжките и женските бебета не показват никакви разлики в плача.

Интересното е, че хората в богатите демократични страни плачат по-често от тези в други държави.

3. Личността е свързана и с плача
Емпатичните хора плачат повече както в положителни, така и в негативни ситуации, отколкото хората с по-малко съпричастност.

От друга страна, невротичните хора плачат повече в негативни ситуации, отколкото по-малко невротичните хора. Но те не показват разлики в положителните ситуации. И тревожните, и невротичните хора са склонни да плачат по-често и по-лесно от другите.

Хората, които си позволяват да плачат, имат по-добра емоционална интелигентност от тези, които не плачат. Хората с по-малко емоционален коефициент плачат по-малко, защото не са в контакт с чувствата си. Следователно те имат по-подтиснати чувства от тези с висок емоционален коефициент, които могат по-добре да обработят чувствата си.
Що се отнася до екстровертите, те плачат повече по време на негативни ситуации и по-рядко проливат „щастливи сълзи“.

4. Плачът променя нашата перспектива
Когато видим някой да плаче, това се отразява на възприятието ни за този човек според изследване, публикувано в Journal Cognition and Emotion. Някои хора разглеждат плачещия индивид като емоционално слаб и по-малко агресивен.

От друга страна, някои смятат, че хората, които плачат, са надеждни, съпричастни и искрени. Проучването също така открива косвена подкрепа за идеята, че плачът е поведение на привързаност, предназначено да предизвика съпричастност и подкрепа у другите.

Когато видим някой да плаче, същите невронални области на мозъка се
активират, когато сами плачем. Според учените човешките същества са се развили до такава степен, че плачът автоматично предизвиква съпричастност и състрадание у другите хора.

Мястото на плача също играе важна роля.
Плачът на работното място на човек се възприема като негативен, но не и когато човек плаче в лична или лична обстановка.

5. Плачът променя настроението
„Добрият“ плач може да ви накара да се почувствате по-добре, докато „лошият“ плач може да ви накара да се почувствате по-зле.
Около 50% от хората се чувстват по-добре след реване, докато 10% от хората всъщност се чувстват по-зле след плач.

Ами „лош” плач?
Тези, които потискат плача си от страх да не бъдат оценени като по-малко емоционално стабилни или защото изпитват срам, са много склонни да се почувстват по-зле, след като са плакали, отколкото са се чувствали в действителност.
Това се случва най-вече при хора, които не умеят да изразяват емоциите си или имат депресивни симптоми.