Хората в състояние на атараксия обикновено са спокойни. Въпреки това неврологична промяна може да стои зад тази емоционална нирвана и пълно отсъствие на страх.
Концепцията за атараксия датира от древна Гърция и стоиците, която проповядва, че не трябва да позволявате нищо да ви засяга и че трябва да останете спокойни пред несгодите, които се изпречат на пътя ви. Състоянието на ума, освободено от страх, безпокойство, гняв и разочарование, изглежда идилично. В крайна сметка, кой не би искал да живее с такова спокойствие?
Истината обаче е, че изключването на чувство, каквото и да е то, от емоционалния регистър може да доведе до сериозни последици.
Ето защо атараксията е далеч от вдъхновяваща концепция и е по-близо до разстройство.
Мъката и безпокойството са досадни и дори притеснителни, но изпълняват неоспорима цел по отношение на оцеляването.
Гръцката философия определя атараксията като невъзмутимост. Демокрит и Хераклит смятали това спокойно и непроницаемо поведение състояние за синоним на просветление и благородство на духа.
Тази перспектива за поведение и отношение възниква при епикурейците, стоиците и скептиците. Изследванията, проведени от д-р Джеймс Уорън от университета в Кеймбридж, показват, че епикурейците са смятали атараксията за синоним на психическо благосъстояние. Това е така, защото може да „изкорени“ страховете от съзнанието.
Погледнато в тази светлина, кой не би искал да живее в постоянно състояние, където нищо не би му повлияло?
Истината обаче е, че не бихме били хора, ако трябваше да реагираме на житейските несгоди по този начин. Бихме били зомби.
Как изглежда човек с атараксия?
Това състояние не е в Диагностично-статистическия наръчник на психичните разстройства, но може да е симптом на неврологичен проблем.
Няколко мозъчни промени корелират с тази реалност и нейните симптоми:
• Пасивно поведение и невъзможност за реакция на дразнители от околната среда.
• Човек с медицинска атараксия не показва промени в настроението си. Той винаги е в състояние на афективно изравняване, при което нито показват възходи, нито спадове, нито радост, нито страх или разочарование.
• Той не проявява разочарование. Спокойно и почти безразлично преживява събития като грешки или невъзможност да постигне цел.
• Не изпитва вина, нито се чувства отговорен за своите действия.
• Не спазва ограниченията и не осъзнава рисковото поведение.
Неврологичният произход на атараксията
Множество задействания могат да обяснят атараксията. Най-честите са травматични шокове в областта на мозъка и мозъчно-съдови инциденти. Трябва също да споменем, че причинява пълно отсъствие на страх.
Това състояние възниква в резултат на лезия или атрофия на амигдалата. Този регион в мозъка регулира част от нашите емоции, като най-често срещаните са страхът и чувството за бдителност. Амигдалата незабавно изпраща информация до мозъчната кора, когато се сблъска с опасност.
Тази област прилага когнитивен филтър за обективна оценка на реалния риск. Човек с атараксия обаче не е в състояние да извърши нито един от тези процеси.
Коментари (0)
Вашият коментар