Много комплекси и психологически травми се коренят в детството и засягат качеството на живот на човек в зряла възраст. Често те са свързани с отношението на родителите, с отделни фрази, чути по техен адрес от мама или тате. За съжаление, те остават в паметта, стават опасен подарък за невръстното дете.
Понякога родителите казват изречения, които считат за правилни и необходими за отглеждането на деца. Те не мислят, че могат да наранят дълбоко наследника си или да му създадат болезнени спомени, които ще повлияят на способността му за изграждане на взаимоотношения с хората в бъдеще.
Премахнете тези думи от речника си, ако искате да отгледате щастлив и успешен човек.
1. Защо ми трябва такова дете?
Някои родители, когато са уморени, стресирани или нервни, казват тази фраза без злонамерено намерение. Но детето го възприема като чиста монета, така че чувството за безполезност и самота се установява в душата му. В зряла възраст такъв човек не може да изгради пълноценни отношения с противоположния пол.
2. Не ми дръж такъв тон
Подобни фрази често се чуват при общуване с тийнейджъри. Показва разстоянието между членовете на семейството, неравенството в отношенията. Детето не е наясно как да говори правилно, за да не ядоса родителите, затова се отдалечава и спира да осъществява всякакъв контакт, да не споделя за важните неща, които му се случват.
3. Ще те оставя и ще си тръгна
Не по-малко популярни са фразите: „Ще те дам на тази леля“, „Ще накарам чичко полицай да ти се скара заради лошото ти поведение“. Малките деца приемат тези „заплахи” за реални и са наясно със страха от раздялата с майка си. Ако това се случва често, малчуганите растат с чувство на постоянен дискомфорт, безпокойство, стрес. Като възрастни се страхуват да не бъдат изоставени от партньора си, те имат комплекса на „жертва“.
4. Ти си момиче, не можеш да правиш това
Или на момчето се казва, че е„бъдещ мъж“ и затова не трябва да е твърде чувствителен. Много родители набиват много стереотипи в главите на децата си, поставяйки ги в определена рамка. Момчетата не трябва да се разстройват, да плачат, да изразяват емоции, момичетата да не играят с колички, да се катерят по дървета... След като порастнат, те не могат да се отърват от тези „препоръки”, което води до ограничаване на хобита и желания.
5. Може да се справиш много по-добре
Детето има четворка по география, а вместо похвала получава презрителна фраза от родителите си. Израствайки, то може да достигне висоти в кариерата, но рядко се радва на резултата. Понякога спира да се стреми към успех, защото все още се чувства, че не прави нещо перфектно. Това е сериозен психологически проблем и комплекс на "губещ", който се преживява с години.
6. Ще станеш от масата, когато чинията е празна
Децата от най-ранна възраст се учат, че е необходимо да се хранят добре и да си изяждат всичко в чинията, за да бъдат здрави. Често им се дават сладки като награда за усилията им в тази посока, а това формира неправилно хранително поведение. Това често става причина за затлъстяване, булимия или анорексия в юношеска или зряла възраст.
7. Е, какви проблеми може да имаш?
Някои родители не съжаляват детето, когато е паднало, сбило се с приятел или преживява някаква неправда. С думите си те показват отношението си към тегобата на малкия човек. Децата свикват с факта, че възрастните не разбират техните чувства и преживявания, затова с течение на времето те спират да споделят и разказват, стават много дистанцирани. Изпитват затруднения в комуникацията с партньора,, когато пораснат, трудно се отворят към половинката си, което поражда конфликти във връзката.
Когато общувате със собственото си дете, психолозите препоръчват да бъдете внимателни, да се поставяте психически по-често на мястото на човечето. Това ще ви помогне да погледнете на отношенията ви от нов ъгъл, да избегнете спорни и неприятни моменти. Поставяйки основите на доверие и честност като дете, вие ще получите топла комуникация и подкрепа в бъдеще от порасналия си наследник.
Коментари (0)
Вашият коментар