Във връзките има моменти, когато не можем или не трябва да бъдем напълно честни. Защото ако казваме винаги истината, това вероятно би предизвикало ненужни спорове. Не бива обаче да лъжем по егоистични или обидни причини.
Честността е противоречива особено що се отнася до връзките. Това е така, защото, ако сте брутално откровени, може да нараните чувствата на партньора си. В такъв случай дали честността във връзката винаги ли е важна?
Вярно е, че никой не може да бъде искрен през цялото време. Вероятно понякога изричате някоя и друга благородна лъжа, за да накарате партньора си да се чувства добре.
Правите му комплименти за външния вид, когато не изглежда съвсем добре. Казвате го, защото знаете, че се чувства малко несигурен. Или му заявявате, че грешката, която е допуснал, не е била толкова лоша, въпреки че дълбоко в себе си знаете, че е гигантска. Това са примери за бели лъжи.
Какво обаче се случва, когато се появят по-сериозни теми, като верността, колко много се обичате или когато просто усещате, че сте се наситили един на друг? Можете ли да бъдете напълно честни в тези случаи?
Честността във връзката невинаги е добра идея
Мариан Дайнтън написва доклад за The Wall Street Journal, разсъждавайки по този въпрос. Дайнтън е психолог и експерт по терапия за двойки. В него тя обсъжда задълбочено въпроса за честността във връзката и стига до извода, че невинаги е добра идея.
Това, което повечето хора търсят в партньора, всъщност не е честност, а привързаност, приемане и мотивация. Поради тази причина, ако кажете нещо правдиво, което наранява чувствата на другия, това поставя под въпрос тези чувства на привързаност и приемане, тъй като той обикновено не го приема много добре.
Д-р Дайнтън предполага, че всички истини, които могат да предизвикат спор, не си заслужават да бъдат изречени. Всъщност има ограничение до каква степен честността е важна в отношенията. Често лъжите и пропуските защитават партньора ви и те не трябва да се разглеждат като форма на неуважение или манипулация.
Разбулете лъжите
Не казвате лъжи само на околните, но и на себе си. В действителност голяма част от вашия свят се състои от фантазии, погрешни тълкувания и неистини.
Лъжите, самозаблудата, илюзиите и недоразуменията са по-чести реалности на живота, отколкото истината. Има несъответствия дори в науката. Освен това историята невинаги казва истината за случилото се в миналото.
Въпреки всичко това думата „лъжа” продължава да има морална асоциация. Целите и последиците от лъжата обаче невинаги са еднакви. Нито са целите и ефектите на това, което наричате истина. Освен това прекалената честност често може да съсипе нещата.
Бъдете по-малко моралистични и по-прагматични
Психологът Естебан Канямарес казва, че „лъжите са положителни, стига да избягват ненужни търкания и конфликти и докато не нараняват или служат, за да се възползваме от другите“.
Разбира се, има въпроси, по които трябва да бъдете напълно честни с партньора си. Например, ако вече не го обичате, трябва да му кажете, дори да му навреди. Ако имате физическо или психично заболяване, трябва да информирате човека до вас, защото и той ще бъде засегнат по някакъв начин. Също така никога не е добре да лъжете по семейни или финансови въпроси.
Трябва да се научите как разумно да обмисляте лъжите, които вашият партньор може да ви каже. Това, че сте го хванали в лъжа, не означава, че никога повече няма да можете да му се доверите. Във всички отношения намеренията на човека са толкова важни, колкото и това, което в крайна сметка прави, за да ги постигне.
Лъжите нараняват и отчуждават, когато се изричат поради егоистични или незначителни причини. Или ако на тях се гледа прекалено моралистично или подозрително. Всъщност приемането на истината показва зрялост. Най-добре е да запомните, че сте човек и това означава, че невинаги правите това, което е социално определено като „правилно“.
Коментари (0)
Вашият коментар