Последиците от наказанието на децата е много дискутирана тема, особено през последните години. Това е основата на най-традиционната система за отглеждане на малчугани и не се случва само в семейството, но в образователна среда и много други области на общността.
Ефектите от наказването на хлапетата са с двоен стандарт. От една страна, това причинява непосредствени и относително ефективни последици поради недоволството или болката, които генерира у тях. От друга страна, това уврежда тяхното бъдещо когнитивно и емоционално развитие.
Ефективността на този метод е това, което го прави объркващ. Това е така, защото ефектът от наказанието върху децата е незабавен, тъй като ги „убеждава“ да правят или да не правят нещо. Работата е там, че това е просто преходно. По този начин това не отнема мотивацията за определени поведения, което означава, че те все пак ще се появят въпреки наказанието.
Тактиката за сплашване може за миг да даде почивка на родителите. Този метод обаче е етично съмнителен и в много случаи незаконен. А пък и в крайна сметка не работи.
Ефектите от наказанието върху мозъка
Според д-р Хорхе Куартас физическото наказание причинява нетипично развитие в мозъка на децата. Той повишава нивата на кортизол на етап, в който мозъчната структура все още се формира и по този начин променя префронталната кора.
Изследване на тема „Агресията, малтретиране и травма” посочва, че има връзка между тежкото наказание и намаляването на когнитивните способности на децата. Има по-голямо въздействие върху децата на възраст между пет и девет години.
Става дума не само за физическо наказание като такова, но и за сложна и психологическа агресия с голямо въздействие, които имат подобен ефект на удряне.
Ефектите от наказването на деца
Наказанието активира инстинкта за оцеляване, особено при децата, и те виждат само три алтернативи на него - да атакуват, да избягат или да бъдат парализирани. Това се случва автоматично, без никакво отражение или решение.
Физиологично има повишена секреция на кортизол и адреналин, което ограничава способността им да мислят, като същевременно увеличава интензивността на някои емоции като гняв или страх. При тези условия функции като критично мислене и разсъждение намаляват.
Други интензивни и объркващи емоции обикновено се появяват, след като станат жертва на наказанието. Понякога има вина, угризения или недоволство. По същия начин детето смята, че е зле или че нещо не е наред с него. Междувременно то не разбира напълно за какво е виновно, защо е погрешно това, което е направило, и защо не трябва да го прави в бъдеще.
Наказването на деца не трябва да бъде сурово
Ефектът от наказанието е не само отрицателен, когато санкцията е тежка или насилствена, но и в други случаи. Психологът Рафаел Гереро заявява, че естеството на наказанието е под въпрос. Очевидно родителите наказват детето си, за да го накарат да си вземе поука и за да подобри определено поведение. Това, което всъщност прави обаче, е да го травмират.
Много възрастни смятат, че единственият вид злоупотреба, който съществува, е удряне, викане и унижение. Но родителят може да навреди на детето по много други начини. Като го изпраща в ъгъла, за да го накара да „мисли за това, което е направило“. Работата е там, че вероятно това няма да се случи. Всъщност повечето възрастни също не биха. Единственото нещо, за което ще си помислят, е как да се измъкнат от ситуацията възможно най-скоро.
Детето няма да осъзнае поведението, довело до санкцията. Вместо това авторитаризмът, безпомощността пред него и въздействието на наказващата фигура ще останат забити в неговата памет. То може да спре да прави това, за което е било наказано, но само поради натиска на обстоятелствата, а не защото се е научило как да се държи.
Може би един от най-ценните уроци, който възрастен може да даде на дете, е, че от грешките може да се учиш. По-лесно и по-бързо е да „обучите“ дете, отколкото да подхранвате съвестта му.
4 травми, които лошите родители нанасят на детето за цял живот
Коментари (0)
Вашият коментар