Двойките, живеещи разделени, са тези, които имат връзка, но запазват независимостта си. Възможно ли е да се поддържа такава връзка? И какъв е смисълът от нея?
За пръв път терминът „да живеем разделени заедно“ се използва от холандски журналист през 1978 г. Използва го за двойки, които имат интимни отношения, но живеят отделно.
В момента моделите на междуличностни и семейни отношения се трансформират.
Тази поредица от промени, и по-конкретно при двойките, живеещи разделени заедно, е една от темите, които се разглеждат в семейната социология. Някои автори смятат, че тези двойки са традиционни модели, които не се нуждаят от съвместен живот поради типични причини като труден достъп до общо жилище, пазар на труда, степен на ангажираност и т.н.
По същия начин други го смятат за нов модел на взаимоотношения, основан на емоционална, индивидуална и интимна свобода. Да бъдеш разделена заедно двойка е лично решение. При такъв тип връзка ангажиментът един към друг остава, въпреки че не споделят общ дом. Докато съжителството при традиционните двойки би вървило ръка за ръка с техния ангажимент.
В какъв контекст възниква този вид взаимоотношения?
Изследователите се интересуват от намирането на индивидуални, демографски или културни характеристики. От намирането на вида, който позволява на хората да разберат по-добре този тип взаимоотношения.
Трябва обаче да бъде поставено в контекста на обществото, което претърпява промени, които засягат модели на взаимоотношения като:
• Трудности с плодовитостта.
• Трудности по отношение на стабилността на пазара на труда.
• Ръст в образователното ниво и политики, насочени към равенството между половете.
В момента се появяват други нови модели поради идеологически промени като отворени отношения, полиамория, хибриди, суингъри и т.н.
Това е епоха, когато дори новите технологии предефинират отношението на хората. Например как започва една връзка и значението на дистанцията между партньорите.
Понятието любов и живот като двойка сега е по-субективно от всякога.
Защо да изберем да живеем разделени заедно?
Този тип връзка се случва във всички възрастови групи. Причините за поддържането й обаче се различават според възрастта.
Профилът обикновено е този на ученици, които все още живеят с родителите си, сред 18-24-годишните. Причините младите хора да поддържат този тип отношения често са извън техния контрол. Това зависи от променливи като родителска зависимост, отговорности за грижи, обучение и др. Младите хора често посочват, че биха живели с партньора си, ако условията им позволяват. По този начин в тази възрастова група основната причина е, че те са в преходен етап към по-голяма ангажираност и последващо съжителство.
За възрастни над 30 години двойките от този тип са начин да споделят интимност, докато се наслаждават на собствената си автономия. Намерението да се развие връзката към по-традиционна фаза (сватба или съжителство) намалява с годините. Освен това продължителността на връзките е значително по-голяма от тази на младите хора.
Може ли такава връзка да продължи?
Някои изследвания показват, че между 20-30% от двойките, които живеят разделено, остават или възнамеряват да продължат така и в бъдеще. Очевидно това намерение е свързано с възрастта, като младите хора между 25 и 29 години са най-склонни да живеят заедно и да се оженят. За разлика от тях повечето от двойките над 60-годишна възраст искат да живеят отделно.
Продължителността на връзката също изглежда играе роля в нея. Намерението за брак се увеличава от първата година до третата година на връзката. Докато в отношенията от повече от три години преобладава намерението да се продължи в същата ситуация.
Независимо от възрастта социалният натиск играе важна роля в намеренията да продължи да бъде една двойка разделена заедно или не. Семейството и приятелите й смятат, че трябва партньорите да живеят заедно и често задават въпроси или правят коментари по темата. Това кара партньорите в една връзка да обмислят накъде да поемат в бъдеще.
Съвместният живот добро решение ли е?
Двойките, които са разделени заедно, решават да запазят този тип връзка по две основни причини: или поради липса на ресурси, или като правят доброволен избор, основан на автономия.
Възможно е това също да е избор да се опитат да разрешат някои проблеми или трудности, които може да са възникнали, докато са живели заедно. Например разпределението на задачи или деца от предишни връзки.
Обикновено основното предимство е запазването на автономността и неприкосновеността на личния живот, както и предотвратяването на възможни загуби (икономически, други взаимоотношения и т.н.).
По същия начин може да създаде редица недостатъци, особено за онези, които имат амбивалентно отношение към отношенията разделени заедно. В този случай гъвкавостта на тези взаимоотношения може да породи недоволство или чувство на несигурност, защото другият човек не иска да живее с партньора си. Или може би съвместният живот предоставя повече възможности за интимност и за емоционална подкрепа.
Коментари (0)
Вашият коментар