Само допреди стотина година съжителството без брак е било истински взрив за общественото мнение. Днес тези връзки не учудват никого и много двойки ги предпочитат. Заедно с тях обаче се появи нов интересен тренд – така нареченият гостуващ брак, който става все по-популярен.
Според официалното определение, това е законно регистриран брак, при който съпрузите не живеят заедно и не водят общо домакинство. На практика обаче понятието за гостуващ брак е доста по-широко – според социолозите не е задължително да има брак, а е вид съюз, при който двойката е в сериозни отношения, но не живее заедно и няма планове за събиране под един покрив.
Във Великобритания подобна форма на връзка предпочитат цели 10% от възрастното население. Аналогични са цифрите и в повечето европейски страни. Обикновено двамата се виждат два-три пъти седмично, а през останалото време всеки се отдава на собствените си интереси и занимания.
Привържениците на традицията виждат в гостуващия брак апотеоз на индивидуалността и егоизма и като цяло, извращение на самата идея за брака, съгласно която двамата трябва да са заедно „и в радост, и в болка”, а не само през уикендите.
Според тази позиция съвременният човек дотолкова е обсебен от себе си от собствените си битови нужди, че просто не е способен на компромиси и се старае да избягва всичко, което би могло да наруши комфорта му. С други думи, стремежът да се запази личното пространство е по-силно от желанието да бъдеш заедно с другия човек.
Въпреки че явлението е ново, социолозите твърдят, че тази форма на отношения се е формирала в продължение на последните 40 години. Причината не е само в неспособността на компромиси, но и в женската независимост. Днес има все повече самостоятелни и силни цени, които са напълно способни да оцеляват без мъжка помощ и повечето от тях вече не са готови да заменят усещането за самодостатъчност и контрол на живота си за робство в кухнята. Гостуващият брак в този смисъл става за жените начин да съхранят равенството и да не влагат твърде много усилия в задълженията, които традиционно се възприемат като женски. Това съжителство е резултат и от бума на разводите, които през XX век се превръщат в норма, а голяма част от днешните възрастни са деца на разведени родители, които се отнасят недоверчиви към институцията на брака.
Любопитното е, че според изследванията гостуващият брак не е характерен за някоя определена социална група и среща на практика сред всички прослойки на обществото. Хората, които живеят по този начин, се отличават със следните черти: по-образовани са, имат успешна кариера, живеят в град, склонни са към индивидуализъм и одобряват идеята за равноправието.
За и против
За мнозина гостуващият брак е спасение от рутината и гаранция, че партньорите няма да си омръзнат. Няма битови подробности, които да развалят романтиката. Периодът на ухажването на практика продължава безкрайно, а жената запазва своята загадъчност. Срещите никога не се превръщат в нещо подразбиращо се от само себе си, запазва се тръпката, цени се всяка минута, прекарана с любимия. Ако партньорите са кариеристи или имат хобита, няма опасност от конфлики заради липса на внимание. И главното – сексът остава толкова страстен, колкото и в началото на връзката.
Главният минус е периодичното усещането за самота. Колкото и човек да е погълнат от кариерата или хобито си, понякога се появява нужда от споделяне. Още един проблем е отношението на околните – обществото все още е прекалено традиционно, за да приеме такъв тип съжителство. Така че периодично ще трябва да отговаряте на въпроса защо вече не сте заедно и не смятате ли да се съберете. Още един подводен камък на гостуващите бракове, разбира се, са децата. Ако преди появата им е имало абсолютно равноправие (всеки е имал свой дом, свои доходи и свое свободно време), то след това жената се лишава минимум от свободното си време. Именно в този момент при повечето гостуващи бракове започват проблемите.
Коментари (0)
Вашият коментар