Тревожни състояния често се случват, когато всичко, което може да видите около себе си, са проблеми и просто не знаете какво да правите с тях. След това мозъкът ви е склонен да възприеме реактивен подход, който има много специфични характеристики.
Вашият реактивен мозък организира, улеснява и активира вашите тревожни механизми. Този начин на мислене и обработка на информация работи, като ви предупреждава да предвидите рискове, които често дори не съществуват. Този подход също ви кара да бъдете прекалено емоционални, да не проявявате инициатива и да бъдете по-импулсивни.
Австрийският психиатър Виктор Франкъл мъдро посочва, че когато не може да променим ситуация, която ни причинява болка или дискомфорт, може да променим отношението си към проблема, за да намалим страданието си. Ако обаче имаме реактивен мозък, не сме в състояние да изпълним умственото програмиране, включено в този вид стратегия. Защото, за да подходим към реалността по този начин, ни е необходим проактивен мозък.
Въпреки че през последните години терминът „проактивен” се свързва с областта на лидерството, организацията и психологията на работното място, в действителност самата концепция показва здравословен и психологически баланс. Това, което наистина е положително е, че ни дава способността да преминем от реактивност към проактивност и да получим шанс да управляваме несгодите в живота си.
Реактивният мозък: що е то?
Реактивният мозък е свързан със специфичен тип когнитивна обработка. Той възприема промените като заплахи и реагира на стимули, като очаква най-лошите възможни резултати. Това ще рече, че мозъкът ни реагира импулсивно или тревожно. Невролозите се опитват да разберат неврологичните основи на безпокойството и това, което е известно като хиперактивен ум.
Проучвания като това, проведено през 2018 г. от д-р Александър Олсен, професор в Катедрата по психология в Норвежкия университет за наука и технологии, разкриват интересни данни.
Проактивно или реактивно мислене: каква е разликата?
Човешкият мозък може да обработва информация, да разсъждава и да движи поведение въз основа на два основни механизма. Това са проактивност и хиперактивност.
• Проактивната система формира част от нашата течна интелигентност. Този тип интелигентност се отнася до способността ни да решавате проблеми, като използваме логика и идентифицираме модели. Всъщност мисленето е по-рефлекторно.
• От друга страна, нашата реактивна система е по-импулсивна и трябва да реагира бързо на стимулите на околната среда. Прави това, защото нашият отговор често произхожда от страха. Това е нашата лична алармена система, която активира амигдалата и ни кара да действаме, преди да помислим.
В действителност използваме двете форми на мислене. Нашата реактивна система е полезна, когато трябва да действаме по отношение на рисковете и заплахите в нашата среда. От друга страна, проактивният подход ни позволява да взимаме по-добри решения и да управляваме ежедневния стрес по-ефективно.
Въпреки това, че възникнат проблеми, ако използваме само първия подход, ще оставим на реактивния мозък да дирижира почти всяка ситуация. След това ще се озовем в постоянно състояние на безпокойство.
Реактивният мозък и бялото вещество
Екипът на д-р Александър Олсен проведе проучването си в сътрудничество с Университета на Южна Калифорния в Института по невроизображение и информатика на Стивънс. Целта им била да видят какви механизми култивират и оформят активния мозък. С ЯМР те видели, че когато хората мислят плавно и активно, бялото вещество в мозъка се активира.
От друга страна, хората, които разсъждават реактивно, имат по-ниска плътност на бялото вещество.
Когато свикнем да реагираме реагиращо на средата си, ние сме в състояние на постоянна свръхбдителност. Това означава, че виждаме само заплахи, предвиждаме проблеми и страдаме от стрес. Тези състояния влияят значително на мозъка ни. Всъщност те променят мозъка до степен на дезорганизация на мрежата от бяло вещество вътре.
Как се превръща реактивен в проактивен мозък?
Не може просто да изключим реактивния си мозък. Това е така, защото не може напълно да премахнем реактивните разсъждения от ума си. Този начин на обработка понякога е едновременно полезен и необходим. Например, когато се сблъскваме със заплахи или опасности в нашата среда.
Идеалната ситуация обаче би била да активираме реактивния си мозък само в определени случаи. Тъй като оставяме тези специфични ситуации настрана, вие наистина се нуждаем само от нашия проактивен мозък. Това е така, защото нашият проактивен мозък е този, който медиаторства нашето благосъстояние, като намалява тревожността ни.
Как да развием и активираме проактивния си мозък?
Стратегии
• Едуард де Боно определя проактивното мислене като механизъм, чрез който просто оставяме нещата да се случват. Ние се превръщаме в активен агент на нашата собствена реалност.
• Трябва да контролираме емоциите и импулсите си по всяко време.
• Трябва да развием по-обмислено мислене и да сме отворени за нови перспективи. Психичната твърдост винаги води до реактивност и страх.
• Нашите мисли се определят от нашето отношение и начина, по който се справяме с нещата. Трябва да сме позитивни, но същевременно реалисти. Трябва също да сме интуитивни, но и логични. Това означава, че ще бъдем по-продуктивни.
• Освен това трябва да знаем как да толерираме разочарованието и да се доверяваме. Колкото и лоши да са нещата, имаме ресурси, за да планираме и предприемаме съответните действия.
• Важно е да се правят аеробни упражнения. Това ще улесни достъпа на кислород и подхранването на важни области на мозъка, като бялото вещество.
Струва си да запомните, че трябва да избягвате да попадате в капана на реактивния мозък, който само предвижда опасности и заплахи. Всъщност е забележително колко лесно това може да се случи. Важното е да знаете как да правите планове, когато нещо ви тревожи. Ако го направите, ще се превърнете в проактивен човек.
Болести, причинени от тревожност
Коментари (0)
Вашият коментар