Според тази стара ориенталска приказка в началото на времето се състояла среща на боговете. По време на приятната беседа те решили да създадат Вселената. Всеки от тях имал различна специалност, така че те разпределили задачите и решили да се срещнат отново по-късно, за да видят как вървят нещата.
Боговете на светлината започнали със създаването на звездите и всички светещи обекти във Вселената. Те били толкова очаровани от произведението си, че първо създали няколко, после стотици, а след това хиляди и милиони. Те били наистина красиви и изглеждали грандиозно в контраст с черното необятно нищо.
Боговете на дълбочината не искали да останат по-назад. Те проектирали растенията и дълбоките океани. Един от боговете смятал, че би било великолепно да се създадат огнени морета, но другите отсъдили, че това може да е опасно. Най-накрая създали и такива, но ги поставили в някои планини. От време на време ги пускали да изригват, за да осветяват всичко наоколо.
Създаването на живота
Друга група богове отговаряла за създаването на живот, но не могли да се споразумеят. Мнозинството смятало, че би било по-добре да създаде същество, което не могат да мисли. Един от тях предложил да е малко и бързо. И така създали комара. Той обаче бил толкова досаден, че решили да го изпратят на планетата Земя, за да не им досаждат.
Според тази ориенталска приказка друг бог сметнал, че може да е забавно, ако създадат форма на живот, която е пъргава, красива и притежава много способности. Затова изобретил котката. Тя обаче била твърде независима и скоро избягала без следа.
Като видял това, друг от боговете почувствал, че е по-добре да създаде нещо, което е по-хубаво и по-близо до тях. Искал нещо, което да придружава боговете, където и да отидат и да не избяга при първата възможност, както котката била направила. Затова създал кучето. Всички богове обичали новия си питомец, но един от боговете не бил доволен, защото животното не можело да мисли или говори.
Създаването на човека
Богът, който не бил доволен от формите на живот, създадени от спътниците му, решил да помисли малко по-усърдно. Отнело му няколко века. Най-накрая той решил да създаде същество, което е възможно най-съвършено. Щял да му даде интелигентност, за да може да мисли, и сърце, за да може да чувства. Той смятал, че няма смисъл да се създава вселена, ако никой не е в състояние да й се възхищава и да разбере нейното значение.
И богът създал човека. Той бил много подобен на боговете, но твърде дезориентиран. Не знаел какво да прави, нито как да съществува. Затова един от другите богове решил да му даде дара на щастието, за да не бъде толкова неспокоен.
Когато направили това, човекът легнал на земята и съзерцавал звездите. Минали няколко века, а той не помръдвал от това място. Не искал да прави нищо. И за какво му е? Бил вечно щастлив. В сърцето му имало радост и той не се нуждаел от нищо друго.
Ключовете към щастието
Когато богът, създал човека, видял това, той помислил, че колегата му е направил грешка. Даването на пълно щастие на човека само го направил пасивен. Той нямал полза нито от интелигентността си, нито от чувствителността, която му била дарена.
Тогава на създателя на човека му хрумнала идея. Не искал да отнема щастието на творението си, но сметнал, че може би е добра идея да го скрие. По този начин човекът ще трябва да го търси и щял да спре да бъде толкова пасивен.
Другите богове харесали идеята. Един от тях предложил щастието да бъде заключено в сандък със скрити ключове. На останалите им допаднало това предложение, но не знаели къде да сложат сандъка или ключовете. Някои от тях казали, че най-добре е всичко да се пусне в океана. Други смятали, че ще е най-добре да го поставят в небето. Трети настоявали, че вулканите ще бъдат най-доброто място.
Решението е взето
Имало дълга дискусия. И накрая богът творец излязъл с друга отлична идея. „Най-доброто, което може да направим, е да скрием сандъка и ключовете вътре в човека! Така той ще трябва да се опознае, за да ги намери. " Всички го аплодирали. По-късно един от боговете на светлината казал: „Нека поставим сандъка на щастието в съзнанието му. Тогава той може да го намери чрез интелигентност. ” Последвали още повече аплодисменти. Богът на дълбочината добавил: „Нека поставим ключовете в сърцето му. Добротата ще му покаже пътя към намирането им.“
Какво се случва, когато на човека се дава щастие, без да се налага да се бори за него? Учи ни къде е щастието и как можем да го намерим.
10 неща, които щастливите хора никога не правят
Коментари (0)
Вашият коментар