Диабетиците редовно да изследват бъбречната си функция за ранно установяване на бъбречната увреда, казва проф. д-р Емил Паскалев
Проф. Емил Паскалев е нефролог с дългогодишен опит. Началник на Клиника по нефрология и трансплантация, ръководител на Катедрата по нефрология към Медицински университет, София, и председател на Българско нефрологично дружество.
- Проф. Паскалев, знаем, че захарният диабет тип 2 е комплексно заболяване, засягащо редица органи в човешкото тяло, включително бъбреците. Каква е причината бъбреците на хората с диабет да боледуват?
- Захарният диабет е най-честата причина за увреждане на бъбреците и води до намаляване на бъбречната функция. Основна причина за това е повишеното ниво на кръвната захар при диабетиците. Захарният диабет води до повишаване на бъбречната функция, т.е. до хиперфилтрация (хиперфункция) поради нарушения захарен профил и увеличено отделяне на глюкоза с урината. Продължителната хиперфункция води до увреждане на бъбреците с последващо намаляване на функцията им. Това се изразява с повишаване на серумния креатинин - важен показател за състоянието на бъбречната функция.
Тези увреждания настъпват по-бързо, ако при пациента има допълнителни заболявания - хипертония (високо кръвно), затлъстяване, първично бъбречно заболяване (бъбречни инфекции, гломерулонефрити, бъбречнокаменна болест и други). Увреждането на бъбреците от диабета се нарича диабетна нефропатия. При хора с трайно увредена бъбречна функция говорим за хронично бъбречно заболяване (ХБЗ).
През 2019 г. Световната здравна организация обяви, че на Земята има 800 милиона души с ХБЗ, или приблизително 12%. В нашата страна има проучване за честотата на ХБЗ с резултат приблизително 14%, или всеки седми човек. По-голяма част от тях не са установени по различни причини. 38% от случаите на ХБЗ се дължат на захарен диабет, 28% - на артериална хипертония, останалите 64% - на първични бъбречни заболявания или вторични такива. Категорична е връзката на бъбречното увреждане и диабета.
- На какъв етап от развитието на диабета започват проблемите с бъбреците?
- Най-често 10-15 години след началото на захарен диабет тип 2 (ЗДТ2) и 20-25 години след началото на ЗДТ1. Началото на ЗДТ2 остава неустановено, т.е. диагнозата му закъснява, а той е най-честата причина за бъбречно увреждане.
- Има ли специфични симптоми, по които пациентите могат да разпознаят първите признаци на хронично бъбречно заболяване и към кого трябва да се обърнат, за да бъдат назначени необходимите изследвания?
- Най-ранните симптоми при диабетно бъбречно увреждане са много дискретни и трудно правят впечатление на пациентите. Често се установява увеличаване количеството на урината с по-често ходене по малка нужда, включително през нощта, поява на високо кръвно налягане или при налично то се влошава - пациентите повишават дозата или броя на лекарствата за хипертония. Най-често се нарушава гликемичният контрол, изразено с повишаване на кръвната захар при обичайната антидиабетна терапия.
Най-важното условие за установяване на бъбречното увреждане е редовен контрол на серумния креатинин и на белтък в урината - основно на микроалбумин.
- Дали някои пациенти са изложени на по-голям риск да развият хронично бъбречно заболяване от други?
- Това са пациенти със захарен диабет, които не приемат стриктно противодиабетното си лечение и съответно имат трайно повишена кръвна захар (HbA1c>7%); имат високо кръвно налягане или бъбречни заболявания; не спазват необходимия диетичен режим; имат затлъстяване и други.
- До какво може да доведе хроничното бъбречно заболяване, ако не се лекува?
- В такива случаи ХБЗ довежда до бъбречна недостатъчност. При нея се налага бъбречна трансплантация или хемодиализа, която е свързана с повишена смъртност при пациентите.
- Какъв е вашият съвет към хората със ЗДТ2? Какви грижи да полагат за бъбреците си?
- Захарният диабет винаги се усложнява с бъбречно увреждане. То се наблюдава по-често и по-рано при ЗДТ2. Това означава, че са необходими изследвания за проследяване състоянието на бъбречната функция и особено за ранно установяване на бъбречна увреда от диабета. Такива изследвания са микроалбумин в прясна урина (и/или съотношение албумин/креатинин в прясна урина) и серумен креатинин. Първоначално тези контроли трябва да се правят веднъж в годината, а при доказване на бъбречно ангажиране трябва да се направи консултация със специалист нефролог. При налична бъбречна увреда от диабета в наблюдението и лечението на диабетиците се включва и нефролог. Пациентите със захарен диабет трябва да спазват диетичен режим и стриктно да приемат назначеното противодиабетно лечение, включващо нови медикаменти, които са много ефективни по отношение на диабетната нефропатия.
Кампанията за повишаване на информираността на хората относно хроничното бъбречно заболяване и начините за ранна диагностика и превенция се осъществява от Българско нефрологично дружество с подкрепата на “АстраЗенека България”. Повече по темата захарен диабет можете да намерите на https://диабет.бг/.
Независим авторски материал, отразяващ личната гледна точка и опит на автора. Рубриката се отпечатва с подкрепата на 
