Микрофлората и автоимунните заболявания - как са свързани

Автоимунните заболявания са заболявания, които се проявяват като следствие от твърде висока активност на имунната система на организма спрямо собствените му клетки. Имунната система възприема тъканите си като чужди елементи и започва да ги уврежда. Такива заболявания се наричат още системни, тъй като определена система на тялото като цяло е повредена, а понякога и цялото тяло е засегнато. За съвременните лекари причините и механизмът за проява на подобни процеси остават неясни.

Смята се, че стресът, нараняванията, инфекциите от различен вид и хипотермията могат да провокират автоимунни заболявания.

Автоимунният процес (автоимунитет) е форма на имунен отговор, предизвикан от автоантигени при условия на нормални и патологични състояния.

Връзката между автоимунитета и състоянието на чревния микробиом

Наличието на автоантитела само по себе си не показва развитието на болестта. При ниски титри автоантителата се намират постоянно в кръвния серум на здрави индивиди и участват в поддържането на хомеостазата: те се отърват от дефектните структури, премахват метаболитните продукти, осигуряват идиотипичен контрол и други физиологични процеси. Поради относително ниските титри на автоантитела, както и поради бързата ендоцитоза на антитяло-рецепторните комплекси, тези автоантитела не са способни да причинят увреждане на собствените си клетки.

Обикновено имунната система инхибира автореактивността на лимфоцитите чрез регулаторни механизми. Ако те са нарушени, има загуба на толерантност по отношение на собствените антигени. В резултат на това излишъкът от автоантитела и/или повишаване на активността на цитотоксичните клетки води до развитие на заболяването.

В широк смисъл терминът "автоимунни заболявания" включва всички нарушения в етиологията и/или патогенезата, на които автоантитела и/или автосенсибилизирани лимфоцити са включени като първични или вторични компоненти.

Автоимунните заболявания са хронични, тъй като автоимунният отговор се поддържа постоянно от тъканните антигени. Механизмът на автоимунно разрушаване на клетките включва както специфични антитела от различни класове, така и субпопулации на Т-клетки, които могат да реагират на собствените си антигени. Всички автоимунни нарушения включват възпаление като един от водещите патогенетични механизми на тяхното възникване.

В някои случаи нарушаването на толерантността е първостепенно и може да бъде причина за развитието на болестта, в други, особено при дългосрочни хронични заболявания (хроничен пиелонефрит, хроничен простатит). Често един пациент развива няколко автоимунни заболявания, особено автоимунни ендокринопатии.

Сред болестите, които принадлежат към тази група заболявания, трябва да се отбележи ревматоиден артрит, редица автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Също автоимунен е механизмът на развитие на захарен диабет тип 1, множествена склероза, системен лупус еритематозус. Съществуват и някои синдроми, които имат автоимунен характер.

Пробиотиците като имуномодулатори

Днес медицината все повече се фокусира върху имуномодулацията като по-естествена и ефективна тактика, която има отлични перспективи в настоящето и бъдещето. И при този подход се виждат големи перспективи в използването на пробиотици.

Например бифидобактериите B. longum и пропионовата киселина P. shermanii са имуномодулиращи бактерии. Следователно консумацията на тези бактерии от пациенти, страдащи от автоимунно заболяване, или като отделни компоненти, или в комбинация един с друг, може да ограничи увреждането на органите и да помогне за възстановяване на нормалната телесна хомеостаза.

Отбелязва се, че при заболявания с автоимунен характер в организма настъпват забележими промени в баланса на стомашно-чревната микрофлора, т.е. промени в човешкия микробиом. Някои бактерии заемат господстващо положение в червата, потискайки бактериите от други родове, които са отговорни за производството на важни вещества.

Изследването на нормалната микрофлора е от голямо значение за профилактика и лечение на заболявания. Изследването на бактериите Faecalibacterium prausnitzii е постигнало значителен напредък в лечението на болестта на Крон. Оказа се, че Faecalibacterium играе важна роля в модулирането на имунния отговор и е в състояние да предотврати разрушаването на чревната стена при това заболяване.

Интересни факти бяха разкрити и при изучаване на връзката между промените в човешкия микробиом и такова автоимунно заболяване като артрит. Между другото, един от механизмите на влиянието на микробиома върху хода на свързания с ентезит артрит е намаляването на броя на бактериите от рода Faecalibacterium в червата, произвеждайки бутират, който има противовъзпалителни свойства.

И при изследване на ревматоиден артрит беше установено, че при 75% от пробите материал, получен от пациенти с артрит, които все още не са започнали лечение, се наблюдава висока концентрация на Prevotella copri. На фона на растежа на популацията на Prevotella copri нивото на полезните бактерии Bacteroides намалява. Само за две седмици P. сopri заемало доминиращо положение в червата, потискайки бактериите от родовете Bacteroides и Lachnospiraceae.

Струва си да се отбележи, че редица проучвания са открили връзка между състава на чревната микробиота и развитието на множествена склероза. Множествената склероза е хронично автоимунно заболяване, при което миелиновата обвивка на нервните влакна в мозъка и гръбначния мозък е засегната. Оказа се, че две групи бактерии - Acinetobacter и Akkermansia, са четири пъти по-разпространени при хора с множествена склероза, отколкото при здрави хора, които имат четири пъти по-голям размер от групата на Parabacteroides. Експерименталната проверка показа, че именно Acinetobacter и Akkermansia са тези, които специфично засягат Т-клетките, което в крайна сметка води до възпаление и активиране на автоимунитета.

Авторите на всички тези проучвания предполагат, че корекцията на чревната микрофлора (включително с помощта на пробиотици) може, ако не да излекува, то значително да облекчи състоянието на пациентите, но е необходимо по-нататъшно проучване на връзката между автоимунното заболяване и промените в микробиома.

9 симптома на лупус, които лесно може да пропуснем