За повече от 40 години след първото „бебе в епруветка“, по света са се родили над 8 милиона деца в резултат от инвитро процедури (IVF). Проф. Тайфун Багъш, началник на Отделението по репродуктивна медицина в болница ACIBADEM Altunizade в Турция, има в кариерата си над 15 000 инвитро цикъла. Пациенти на проф. Багъш са хиляди двойки от цял свят, които очакват своето малко „чудо“. А специалистът по репродуктивна медицина твърди, че гледа на всеки случай на безплодие като на пъзел, който очаква да бъде подреден. Но в много от случаите двойките не са наясно с първопричината за проблемното забременяване, казва експертът.
„Какво всъщност означава безплодие? Да вземем двойка, която иска да има бебе. През първия месец шансът за забременяване е около 20%. Това означава, че не всички двойки зачеват в момента, в който са го пожелали. Но ако проследим 100 двойки за период от 6 месеца, около половината от тях вече ще са заченали. Това означава, че не всеки месец 20% от двойките постигат бременност. През първия месец са 20%, а на шестия са около 50% от тях. Ако проследим същите двойки за период от една година, шансът за успешно забременяване достига 85%. Ако не попадате в тези 85%, това означава, че има някакъв репродуктивен проблем. Тогава трябва да отговорим на въпроса на какво се дължи това. Определението за безплодие е липса на бременност след редовни полови контакти за период от 12 месеца. Тук може би трябва да изясним какво точно означава „редовни“ полови контакти. Два пъти седмично се считат за редовни полови контакти“, пояснява специалистът.
Що се отнася до причините за безплодие, в 40% от случаите те са свързани с жената, 40% се дължат на мъжки фактор, а около 20% са свързани с двойката – т.нар. „неизяснено безплодие“.
„При жените най-често срещаният проблем, който възпрепятства забременяването, са запушени тръби. Всъщност, точно затова навремето се разработиха инвитро процедурите. При други жени е налице проблем с овулацията и това се явява пречка за оплождането. Някои жени имат ендометриоза. А при други възрастта се оказва най-важният фактор за безплодие. При мъжете, от друга страна, може да има проблем с броя или подвижността на сперматозоидите“, посочва проф. Тайфун Багъш.
Въпреки че съвременната медицина предлага безброй възможности за изследвания, които да дадат отговори на всички въпроси, проф. Багъш препоръчва само три основни теста за откриване на точната причина за репродуктивния проблем: „На първо място, трябва да знаем дали жената има овулация или не. Затова правим изследване за нивата на прогестерон. С второто изследване проверяваме дали тръбите са проходими или не, нарича се хистеросалпингография. При наличие на овулация и проходими маточни тръби, проверяваме качеството на семенната течност. Препоръчвам тези изследвания да се направят едновременно“.
Репродуктивната медицина предлага две основни решения за двойки, които не могат да заченат дете по естествен път: вътрематочна инсеминация (IUI) или инвитро оплождане (IVF). „Кой от двата метода е за предпочитане – това е един от най-оспорваните въпроси в репродуктивната медицина. Много лекари препоръчват на пациентите да започнат директно с инвитро оплождане. Други, сред които попадам и аз самият, им обясняват, че три инсеминации приблизително се равняват на едно оплождане инвитро. Много изследвания подкрепят тази теза. Но за да има смисъл инсеминацията, трябва да сте с неизяснен стерилитет или с мъжки фактор за безплодие – като цяло, с не особено сериозен проблем“, уточнява д-р Багъш.
Къс или дълъг протокол – това е друг оспорван въпрос по отношение на инвитро процедурите. По този повод, проф. Тайфун Багъш коментира: „Когато започнах работа в репродуктивната медицина през 2003 г. имаше само един протокол за инвитро процедурите. Отнемаше 4-5 седмици. Днес може би 96% или повече от циклите се правят по къси протоколи – започваме с инжекции и стимулираме яйчниците в продължение само на няколко дни, вместо няколко седмици, преди да направим пункция за яйцеклетки. Също така, в началото на моята кариера замразявахме ембрионите и яйцеклетките по метод за бавно замразяване. През последните 10-ина години бе разработен нов метод: витрификация. При витрификация замразяването на ембриони или сперматозоиди отнема не повече от 10 минути. Става много лесно и много успешно. След размразяването им успеваемостта е много по-висока отпреди, като при свеж трансфер или дори по-добре. През 2003 г. след пункцията за извличане на овоцити поставяхме оплодените яйцеклетки, вече ембриони, в специална течност. Наричаме тази течност „хранителна среда“. Това е специална и доста скъпа течност. Тогава имаше само един или два вида такава среда, но сега има много. Освен това, днес използваме ембриоскоп – специален вид инкубатор, който позволява да проследяваме развитието на оплодените яйцеклетки, без да се налага да ги изваждаме от защитената среда на инкубатора. Апаратът прави снимки на всеки 10 минути, така че с едно натискане на бутона можеш да видиш развитието на ембриона“.
Повтарящи се неуспешни имплантации. Тези думи са кошмар за двойките, които се стремят да заченат дете с помощта на репродуктивната медицина. Но този сценарий се случва при инвитро процедурите и лекари от цял свят се опитват да разберат защо и как да го предотвратят. Сред тези експерти е и проф. д-р Тайфун Багъш, известен с упоритата си работа по имунологичната теория за безплодието. Накратко казано, експертите вярват, че в някои случаи тялото на жената отхвърля ембриона, точно както трансплантиран човек не приема новия орган.
„Да видим какво се случва при ембриотрансфер. Ембрионът се състои от яйцеклетка на жената и сперматозоид от мъжа. Сперматозоидът идва от друго тяло. Идва от организма на друг човек, който не е пряк роднина. Медицината нарича това полуалогенна трансплантация. Поставяме ембриона в ендометриума и тялото, ако работи правилно, би трябвало да го отхвърли, да си каже: това не е част от мен, ще атакувам този ембрион. Но какво се случва? Не сме съвсем наясно, но знаем, че системата работи по различен начин в ендометриума и в останалата част от тялото. Може би там има нещо като войници, които проследяват всяко движение и когато видят враг го унищожават. Но може би има и някакви помощници – първите са агресивни, а вторите не толкова. По време на имплантацията по-малко агресивните увеличават броя си, а по-агресивните намаляват. Така работи тялото. Тоест, преди овулация и след овулация системата е съвсем различна. Някои жени не могат да променят тази система, не могат да превключат“, обяснява специалистът от ACIBADEM.
В Отделението за асистирана репродукция в болница ACIBADEM Altunizade, координирано от проф. Багъш, средната успеваемост при инвитро процедурите е 45%. Но успеваемостта е различна в различните възрастови групи.
„Например, жени под 35-годишна възраст имат приблизително 70% успеваемост. Ако са под 30 години, може да се постигне и 80% успеваемост, но 15-20% от тях ще имат спонтанен аборт. Обикновено казваме, че при жени под 35 години шансът да имат бебе е 50%“.
Проф. Тайфун Багъш признава, че в някои случаи има нещо по-голямо, което поставя границата между успеха и неуспеха: „За мен всеки случай е различен, като отделен пъзел. Опитвам се да разбера какъв е проблемът, какво мога да направя, какво да променя. Това е като изграждането на проект. Имаме много случаи, когато имплантираме ембрион с много добро качество, но жената не успява да забременее. А веднъж имплантирахме ембрион с лоша морфология, защото двойката настояваше, и постигнахме бременност. В такива моменти казвам, че и Бог помага. След като сме направили всичко възможно – всичко, което е по силите на науката, технологиите и човека към момента, накрая има нещо по-голямо от нас, което се отразява на това ще се получи ли бременност или не. И засега не можем да разрешим това. Може би в близко бъдеще ще можем“, казва специалистът.
За допълнителна информация и консултация:
Тел. +905309768394 (на български език, с viber и whatsapp)
